„Най-обичащият човек е този, който е съсредоточен в Себе си. Следователно, първата ти връзка би трябвало да бъде със себе си. Най-напред трябва да се научиш да почиташ, цениш и обичаш Себе си… Най-напред трябва да видиш себе си като достоен, преди да можеш да видиш друг като достоен. Най-напред трябва да видиш себе си […]
От книгата на Ерих Фром „Изкуството да обичаш“: „Обичта е зрелият отговор на проблема за съществуването. Осъзнатата човешка изолираност без обединителната сила на обичта става източник на срам. Същевременно тя е източник на чувство за вина и на страх. Най-голямата потребност на човека следователно, е да превъзмогне изолираността, да напусне затвора на самотата си. Постигнатото […]
„Обичта е активност, а не пасивен афект. Тя е „участвам“, а не „хлътвам“. По възможно най-общ начин активният характер на обичта може да се обясни като даване, а не като получаване. Най-разпространеното заблуждение е, че да даваш означава да „отпишеш“ нещо, да се лишиш от нещо, да направиш жертва. Такъв смисъл влага в понятието човекът, […]
Това е една приказка, разказана и коментирана от Ошо. Тя се отнася до любовта и за най-важното нещо за нея – смелостта да се отворим към другите и споделим щедро вътрешното си същество. (Оригиналното заглавие на приказката е The king’s challenge to his three sons, „Предизвикателството на краля към тримата му синове“). „Един велик крал […]
По-долу споделям една дефиниция на любовта, която изключително много е повлияла върху моя живот. Тя е на един американски психиатър, който пише за връзката между психотерапията и духовното израстване. Името му е Морган Скот Пек, а книгата се нарича „Изкуството да бъдеш бог“ (на английски заглавието звучи по-добре – The road less traveled/Най-малко вървеният път). […]
От книгата на Ерих Фром „Изкуството да обичаш“: „Обичта е чувство, което човек трудно може да си позволи независимо от степента на своята зрелост. Нашето намерение е да убедим читателя, че всичките му опити да обича са обречени на неуспех, ако той не се стреми най-активно да развива качествата на цялостната си личност с оглед […]
„Д-р Н: Добре, кажи ми кой е на-важният опознавателен знак, който трябва да запомниш от този подготвителен клас? П: Смехът на Мелинда. Д-р Н: Коя е Мелинда? П: Бъдещата ми жена. Д-р Н: Какво толкова има за запомняне в смеха на Мелинда? П: Когато се срещнем, нейният смях ще… прозвучи като малки камбанки… като звънчета… […]
„Първо трябва да обичаш себе си. Само тогава и другите ще те обичат. И ти трябва да обичаш себе си така безгранично, така цялостно, че в теб да не остане дори и най-малка частица на омраза съм самия себе си. Едва тогава Божията милост и любов ще станат достъпни за теб.“Ошо Масово се говори за […]
„Като храмове на изцелението, взаимоотношенията ни наподобяват на пътуване към Божествения лекарски кабинет. Как би могъл да ни помогне лекарят, ако не му покажем своите рани? Преди да бъдат излекувани, гнездата на нашия страх трябва да бъдат разкрити. Ако една връзка ни позволява да избягваме своите неизлекувани болки, ние се крием в нея, а не […]
„Повече от двама са тълпа. А ако са по-малко от двама, човек е самотен. Двама човека – интимни, близки един на друг – си помагат взаимно, всеки от тях да прояви това, което е най-доброто. Ето защо любовта е толкова значима, защото само в любовта ти се докосваш до оптималното в себе си.“ Ошо, „Беседи […]
„…нашата работа не е да търсим любов, а да открием всички бариери, които поставяме пред идването й. Да мислим, че някъде има специален човек, който ще ни спаси, е бариера пред чистата любов. Това е едно от най-страшните оръжия в арсенала на егото. По този начин то се опитва да ни държи настрана от любовта, макар […]
„Много по-добре е да изразяваме, отколкото да потискаме своите чувства. Гневът често е резултат на поредица неизразени чувства, които се трупат в нас и накрая експлодират. В святата връзка ние смятаме, че част от нашата отговорност е постоянно да изразяваме искрените си чувства и да подкрепяме своя партньор в същото. Тогава общуването е толкова интензивно, […]
