„Много по-добре е да изразяваме, отколкото да потискаме своите чувства. Гневът често е резултат на поредица неизразени чувства, които се трупат в нас и накрая експлодират. В святата връзка ние смятаме, че част от нашата отговорност е постоянно да изразяваме искрените си чувства и да подкрепяме своя партньор в същото. Тогава общуването е толкова интензивно, че шансовете гневът да се натрупа в някой от нас намаляват.

Но дотогава трябва да разберем кои неща са истински. Назрее ли гняв, той трябва да бъде приет. Ако мислим, че партньорът няма да ни обича, ако се разсърдим, преставаме да бъдем честни и връзката със сигурност е обречена…

Гневът е болезнена тема за духовните търсачи. Мнозина не могат да проумеят гнева на Исус към сарафите в храма. Щом Исус е бил толкова чист, питат те, как е могъл да се ядоса? Но никой евреин или италианец не би имал проблем с тази сцена. Отстраняването на егото не е отстраняване на характера…

Между другото, това, че някой не изразява гнева си, не означава, че не изпитва такъв… Най-нездравословното нещо, което можете да направите с вашия гняв, е да отречете, че го имате…

Има начин да споделим своя гняв с хората, без да го изразяваме като нападка. Вместо да казвате, например: „Ти ме накара да се почувствам така“, кажете: „Чувствам се така. Не казвам, че ти ме накара да се чувствам така или че ти си виновен. Споделям го само като част от моето изцеление, за да се освободя от това чувство и да го превъзмогна“. По този начин вие поемате отговорност за своите чувства и онова, което е било спор – или дори избегнато като неприятно – може да се превърне във важна част от целебната сила на взаимоотношенията…“

Мериън Уилямсън, „Завръщане към любовта“

Ако това е отговорът, който „Уроците на любовта“ ви донесоха сега – изразявайте чувствата си дори те да носят взривоопасната енергия на гнева. Виждала съм толкова много случаи на трудности във взаимоотношенията, които идват от потиснати и неизразени чувства, че с истинско удоволствие споделям този цитат по-горе, за да ви напомни, че когато обичаме себе си, ние изразяваме открито своите нужди, дори това да заема понякога формата на гняв.

Бариерите, които издигаме пред изразяването на гнев, са различни. Както става ясно от цитата по-горе, една от тях е често срещана сред хората с духовна ориентация, които смятат, че духовният човек не се гневи. Друга бариера е страхът да не нараним хората, които обичаме. В този случай практикуване на моделът на Маршал Розенберг за общуване без агресия, ще свърши перфектната работа. Защото лошото при гнева не е, че го има, а само начинът, по който го изразяваме.

Камелия Хаджийска