От книгата на Ерих Фром „Изкуството да обичаш“:
„Обичта е зрелият отговор на проблема за съществуването. Осъзнатата човешка изолираност без обединителната сила на обичта става източник на срам. Същевременно тя е източник на чувство за вина и на страх. Най-голямата потребност на човека следователно, е да превъзмогне изолираността, да напусне затвора на самотата си.
Постигнатото единство чрез творчеството не е междуличностно. Единството при оргийния транс е преходно. Единството в рамките на конформизма е псевдоединство. Това са само частични отговори на проблема за човешкото съществуване. Цялостното решение се крие в постигане на междуличностно единство, в спойката с друг човек, в обичта. В противовес на симбиотичния съюз зрялата обич е съюз при запазване на целостността на личността, на нейната индивидуалност. Обичта му дава възможност да преодолее чувството за изолираност и самота и същевременно да не накърнява личността си, да запази своята цялостност.
В обичта се наблюдава противоречивият процес, че две същества се сливат в едно и въпреки това запазват самостойността си.“ Ерих Фром
Това е истинското предизвикателство през човешките взаимоотношения – как да обединим противоположностите между Аз и Другия. Изисква се огромна мъдрост, както и постоянна будност, за да избираме между „да“ и „не“, докато тъчем връзката помежду ни.
Това е най-важният „урок на любовта„, но и най-трудният.
