КАМЕЛИЯ ХАДЖИЙСКА

КАМЕЛИЯ ХАДЖИЙСКА

Родена съм 1966 година в София. През 1990 година завърших специалност психология в Софийски Университет “Климент Охридски”. Методът на психотерапия, в който съм се дипломирала като психотерапевт, е психодрамата, а мястото, което е свързано с началото на практическата ми работа с хора, е Институт по психология на МВР.

Обучение

  • Магистър по психология, Софийски Университет “Св. Климент Охридски”
  • Диплома за психотерапевт: психодрама–директор, Обучителна програма по психодрама и групова психотерапия към фондация „Психотерапия 2000″

Професионален опит

1992-2005 – Институт по психология, МВР:

    • 1992-1993 Експерт в Сектор за професионална психо-диагностика,
    • 1993-2002 Научен сътрудник в Сектор за психологическо обучение и подготовка / преподавател в Полицейска Академия
    • 2003-2004 Мироопазваща мисия на ООН в Косово (United Nation Mission In Kosovo- CIVPOL) Заместник началник на Сектор за консултиране и подкрепа – CAST (Counseling and Support Team)
    • 2005 (януари-август) Главен експерт в Сектор за психо-профилактика и психологическо консултиране

2005 до момента –  психолог/психотерапевт на частна практика, водещ на групи за личностно развитие:

    • 2009 – създава сайта espirited.com, посветен на връзката между психичното здраве и духовното развитие на човека
    • 2019 – 2021 hiatus
    • 2022 юли – създава Програмата 29 дни , посветена на връзката между емоционалната и духовната интелигентност

Ако решите да направите психологична консултация или да започнете психотерапия с мен, по-долу споделям някои от нещата, които характеризират моята работа като психотерапевт.

1.
В началото на професионалната си практика исках да разбера колкото се може повече за различните психотерапевтични модалности, за да виждам психичните проблеми цялостно – от различни ъгли и гледни точни. След това дойде моментът, когато пъзелът от много части започна да се сглобява и да виждам единството зад многообразието от теории и методи на работа. Тогава разбрах, че истинското лечение се случва другаде – свързано е с личността на терапевта, който може да бъде фактор за чуждото лечение само в степента, в която е успял да намери лек и за своята рана.

Оттогава основният фокус на моето по-нататъшно развитие се премести към задаване на въпроса “в каква степен проблемът, който моят клиент има, е решен в моята собствена психика?”. И, ако открия, че все още има нещо недовършено за мен, да се опитам да го осветля и разреша.

2.
Така се разви моят личен стил на работа, произтичащ от спецификата на моята рана – същата, която ме насочи към избора на професията на “ранените лечители”. Тази рана произтича от ранната ми среща със смъртта и въпроса за смисъла на живота в света на материята, където всичко, с което сме свързани и към което сме устремени, рано или късно се разпада.

Най-болезнен този въпрос за мен беше във връзка с темата за любовта.

С това започна моето дълго и отдадено търсене на отговора на въпроса кое е това, което не умира, както и какъв е правилният начин да се погрижа за него. Защото само духовната перспектива към живота в материята може да излекува рани като моята.

Вече знам, че докато съм в човешкото измерение, тази рана винаги ще бъде жива. Междувременно обаче от изминатия път досега толкова неща са се променили. Сега например знам повече за това как можем да въплътим любовта на Земята. И как моята рана – прекъснатата връзка с Първоизточника – е тясно свързана със силите, които ме формират като лечител.

3.
В този процес на търсене се запознах с ученията на различни духовни традиции и многобройни духовни учители. Благодарение на прочетеното от тях успях да разбера смисъла на преживяванията, през които преминавах, характерни за процесите на духовна трансформация. Ако не бяха тези знания, не знам как щях да се справя – посвещението в дълбините на човешката психика е огромно изпитание към издръжливостта на духа и тялото.

Това е причината да започна да споделям наученото от тях в сайта си espirited.com – с надеждата това знание да бъде източник на подкрепа и на други като мен, които също вървят по този труден път. Защото страданието от вървенето в тъмнината, объркаността и неразбирането на това, което ти се случва, често пъти е по-голямо от другите видове болка.

Иронията е, че духовните ми търсения накрая ме отведоха отново към полето на психологията, в която преди това не бях намерила отговор на въпросите, които ме измъчваха. Това стана чрез идеите на аналитичната психология на Юнг, която преди да имам преживяването от срещата с дълбините на човешката душа, беше твърде чужда и странна.

4.
Запознаването с идеите на Юнг отвори нова страница в моите духовни търсения, когато започнах по нов начин да разбирам как се случва “грижата за душата”. В неговата психология процесът на духовна трансформация се нарича “процес на индивидуация”, а грижата за душата се случва чрез творческия диалог между съзнанието и съдържанията на колективното несъзнавано, които нахлуват отвътре в собствената ни психика, пробивайки его-защитите. В резултат на този диалог се ражда нов център на съзнание – един различен Аз, който е средната точка между емпиричната личност (егото) и архетипът, от който Азът произтича (архетипът на Цялостната личност) .

Най-силното влияние, което идеите на Юнг оказаха върху мен, обаче, беше разбирането за темата за дуалността на живота в материята и как тя се проявава в психиката на човека. За разлика от духовните практики на Изтока, чиято цел е постигането на просветление, целта на процеса на индивидуация е душевно творчество чрез развитие на съзнанието. Това се случва като индивидът започне да обединява противоположностите вътре в себе си, разгръщайки потенциала на своята индивидуална психична форма.

Разбирането за разликата между духовните пътища между Изтока и Запада беше истинско откровение за мен. Оттук нататък за мен нещата все повече започнаха да се проясняват и подреждат. А темата за дуалността и обединяването на противоположностите в центъра на Аза стана централна за моя интерес и грижата за душата.

5.
Иронията е, че заради моята индивидуална психична форма, при мен това се случваше по много различен начин от този, който се практикува в юнгианската анализа. При нея диалогът между съзнавано и несъзнавано (най-базисната противоположност) се осъществява основно чрез работа със сънищата и техниката за активно въображение. При мен този подход не работи. Това, което на мен ми помага, е работата на нивото на ума и менталната обработка на преживяванията от деня – различните емоции.

Вероятно моят начин може да се нарече “да сънуваш с отворени очи”, защото в дневния живот ние продължаваме да сънуваме, наричаме този сън „проекции“. Ако изследваме тези проекции (тук основно са различните вярвания за природата на нещата) и направим съответните разграничения, ние ще може да обединим несъвместимите преди това противоположности по един нов начин.

6.
Това, което на мен ми помогна да обединявам противоположностите, се прехвърли и в моята работа като психотерапевт. Неговата същност е изграждане на хармонична връзка между ума и емоциите чрез честно самонаблюдение и самоизследване на различните аспекти, които попадат пред обектива на вътрешния наблюдател.

Затова е важно да уточня, въпреки че в разбирането на духовните процеси на трансформация съм изключително силно повлияна от идеите на Юнг, в работата си като психотерапевт аз не работя в традицията на юнгианската анализа. Моят начин на работа със съдържанията на несъзнаваното на пръв поглед прилича на когнитивна психотерапия заради активната работа с ума като основен агент на търсената промяна. Разликата с когнитивната психотерапия обаче е голяма, защото целта на терапевтичната работа е трансформация на ума чрез работа с двойките противоположности и търсене на третото, което ги обединява.

7.
И тук идва още нещо много важно, което произтича от моя опит, че промяната на мисленето е от фундаментална важност за лечението на човешките проблеми – отнася се до необходимостта от РАЗБИРАНЕ на произтичащото. Затова гледам на всяка психотерапия като форма на обучение.

За дълбоката промяна на ума не е достатъчно да изследваме вярванията си и да ги заменяме с други, по-близки до реалността (така както се случва в когнитивната психотерапия). Необходимо е нещо повече – разбиране как действа скритата динамика в човешката психика, развитие на умения за емоционална интелигентност, както и знание за законите, които управляват развитието на човешката душа.

8.
Това е причината в моята работа често да обяснявам какво виждам отстрани и как в тази конкретна ситуация се проявяват универсалните закони и действа скритата динамика в психичните процеси. Добавянето на ново знание е важна част от терапевтичния процес, защото кризата в развитието е знак, че досегашните начини на мислене и средностатистическите отговори вече не вършат работа.

С това намерение създадох ПРОГРАМАТА 29 дни, която показва как хармонично да съжителстват егото и душата, отдавайки дължимото за грижата на всяко едно от тях. Първото е свързано с развитието на уменията за емоционална интелигентност, а второто – на духовна интелигентност.

9.
Смятам, че от тези двете – емоционалната и духовната интелигентност, към момента много повече се знае за първото и по-малко как изглежда второто. Процесите на лечение винаги са процеси на вътрешно оцялостяване, но интеграцията на личната сянка е различна от интеграцията на тези части от колективната сянка, които преживяваме вътре в собствената психика. Второто е основното предизвикателство при процесите на духовна трансформация и именно в предоставянето на знание как да се справим с това предизвикателство виждам основния принос на Юнг.

В този процес простото приемане или присъствие без идентификация с преживяването, както проповядват повечето духовни учители, не е достатъчно. Необходимо е алхимично действие, докато негативното съдържание на архетипа се разкрие в своята позитивна форма. Този процес на работа с колективната Сянка вътре в собствената психика Юнг начира “асимилация” и в това е най-творческата част от процеса на индивидуация, когато това, което е започнало като личностна и духовна криза, започва да се превръща в златото на уникалната ни неповторима личност.

10.
Ако знаем смисъла на произтичащото, препятствията по пътя се превръщат в стъпала на развитие. Юнг е формулирал същата идея по друг начин: “Всеки психичен напредък се дължи на страданието на душата“. От подобно разбиране следва знанието, че причината за това, което ни се случва, се намира в бъдещето, а не в миналото. Подобно разбиране променя радикално гледната ни точка към живота.

Частен пример за това е изследването на формиращата роля на отношенията родител-дете, подчинено на откриването на предизвикателството за развитие, което нашите предци са ни оставили. Това може да е семейна травма или неизживян живот. Известната мисъл на Юнг се отнася до второто: “Най-тежкото бреме на плещите на децата е неизживяният живот на техните родители”. Целта на децата е да намерят подходящия начин, за да изживеят този неизживян живот.

11.
И тъй като уважението към уникалната житейска траектория на всеки отделен индивид за мен е много важно, индивидуалният подход в работата ми намира израз и в ритъма на провеждане на терапевтичните срещи. За някои хора в началото са подходящи регулярни седмични срещи, докато овладеят умението да бъдат вещи наблюдатели на вътрешния си живот и да обединяват хармонично мисленето и чувството. За други хора срещите са с по-рядка честота – веднъж на месец или когато се натрупа достатъчно психичен материал, който да се обсъди.

Безотносително обаче дали срещите са всяка седмица или не, ние всеки път отново се уговаряме кога да направим следващата среща. В този процес на промяна ангажираността с процеса на израстването произтича от вътрешното желание, а не от външно наложени правила и уговорки.

12.
Друга важна нагласа, която намира отражение към работата ми като психотерапевт, е вярването ми, че психотерапията винаги е форма на самолечение, в която психотерапевтът е само катализатор на промените, които клиентът осъществява сам в себе си. В този смисъл истинската психотерапевтичната работа започва, когато приключи терапевтичната сесия и човек трябва да интегрира в живота инсайтите, които се е сдобил по време на нашата среща.

Това е причината понякога да давам задачи за самостоятелна работа за самонаблюдение и самоизследване. Прилича на задачите за междусесийна промяна, които се дават в традицията на системната психотерапия, въпреки че естеството на задачите, които давам, е различно.

Мисълта, че „можеш да заведеш коня до водата, но не можеш да го накараш да пие”, много точно описва процеса на даване и получаване, което се случва в общуването терапевт-клиент. Затова винаги се чувствам благодарна, когато стана свидетел на позитивни промени у човека, с които заедно работим за осъществяването на тази промяна.

13.
Може да се каже, че основната задача на една психотерапия е да освободи човек от “невротичното страдание” като му помогне да приеме “екзистенциалното страдание”. Става дума за всички тези ограничения и болки, които са неизбежна част от това да си човешко същество, което се ражда, живее и умира. Колкото по-голямо е съпротивлението на ума спрямо екзистенциалното страдание и неприемането на собствените ограничения, толкова по-голямо е невротичното страдание, което е истинският предмет на психотерапията.

Парадоксът е, че именно когато човек успее да приеме своите ограничения, той усеща прилив на вътрешна сила да осъществи позитивните промени в живота си. Това приемане води до диференциация и изграждане на здравословни граници на отговорност. Излизането от манталитата на жертвата и свързването с вътрешната сила чрез поемане на отговорност за своите избори е най-важната промяна, която се случва в една психотерапевтична работа.

14.
Може още много да се каже, но ще завърша с това – смятам, че основно поле за духовна практика на съвременния човек са междуличностните взаимоотношения. Те са тестът за истинност за това, което той мисли за себе си, както и терен за справяне с основното предизвикателство пред него – да въплъти зрелите форми на любовта в живота си. Вероятно думата, която най-точно описва ползотворния резултат от тази форма на грижа за душата, е МЪДРОСТ.

Това е мъдростта, която представлява извлечената есенция от натрупания опит и която води до нараснала толерантност към многообразието от гледни точки. Това е мъдростта като способността да вземаме решения, водени от вътрешния си авторитет и инстинкт за истина. Това е мъдростта, която разбира, не съди и затова единствена може да обедини противоположностите на Земята.

Мъдростта, това е София – женската половина в сигизията със сина на бога. По този повод се сещам за думите на Мари Луиз фон Франц за въплъщението на Бога от женската страна на развитието.

„Въплъщението на бога от мъжката страна на развитието исторически вече се е случило – то е представено в християнството чрез раждането на божия син. Задачата за въплъщение на женската страна на божеството тепърва предстои – тя е задача на следващите векове, която започва да става все по-актуална днес.

При въплъщението на мъжкия бог има слизане в човечеството и в материята, а при въплъщението на женската богиня – издигане на обикновеното човешко същество до почти божествена сфера. От една страна, имаме работа с материализирането на абстрактния логос, а от друга – с одухотворяването на материята. Последният процес и днес е в своето начало.“

За мен тези думи на Мари Луиз фон Франц значат много, защото съдържат в себе си всичко казано досега за мен и моя начин на работа.

Камелия

Всичко, което съм споделила в страницата за моя метод на психотерапия, е валидно и за работата ми с групи. Разликата е, че психологическата работа в групов контекст добавя нови ресурси за познание и лечение. Такива са възможността човек да се учи от опита на другите участници в групата и използването на този много магичен инструмент за изследване – влизането чрез роли в “полето за знанието”. Това, заедно с продължителността на работата в група, която обикновено е два дни, силно интензифицира процесите на себепознание.

Иска ми се да кажа няколко думи за работата чрез влизането чрез роли в полето на знанието, защото някои хора слагат знак на равенство между този инструмент за терапевтична работа и метода на семейните констелации. В моята работа аз не работя в традицията на семейните констелации, защото теоретичната рамка, през която интерпретирам това, което виждам, е много различна и дори противоположна на теорията в този метод.

В семейните констелации се работи на нивото на семейната душа и законите, които я управляват (“системната съвест”). В групите, които водя, работим със законите на общочовешката душа, които Хелингер нарича “съвестта на По-голямото цяло”, а Юнг – процес на индивидуация.

Много обичам работата си с групи, защото в общуването с другите ние разбираме нещо за нас самите, което насаме със себе си не бихме преживели и осъзнали, че го носим в себе си. Те са лакмус за вътрешната ни истина и тест доколко нещата, които мислим за себе си, отговарят на реалността от живота. Те са полето за пораждане на най-голяма осъзнатост, защото активират както най-големите ни страхове, така и най-дълбоките ни копнежи. Известната мисъл на Сартър, че „Адът – това са другите“, е вярна, но само наполовина. Когато се научим да обичаме в ада, влизаме в рая.

В края на юли 2022 година завърших работата си по създаването на Програма за обучение в уменията за емоционална и духовна интелигентност. В нея се съдържа есенцията на голяма част от моя професионален опит, както и от моите лични преживявания в процесите на индивидуация.

Програмата се казва 29 ДНИ – ПОСАДИ ЖЕЛАНИЕ – ОТГЛЕДАЙ ДУША

Много обичам тази Програма. Вложих страшно много любов и труд в нея и вярвам, че тя може да помогне на хората да си върнат силата и да станат осъзнати творци на живота си.

Ето първото й представяне в социалните мрежи:

Проектът, който сега ви представям, е 29 дневна Програма за развитие на уменията за емоционална интелигентност и грижата за душата. Нейната цел е да помогне на човек да направи позитивните промени в живота си.

Заради връзката й с енергията на желанието – неговото осъзнаване, овладяване, трансформация и материализация, тя започва на точно определена дата веднъж в месеца, винаги на Новолуние. И продължава точно 29 дни – колкото е продължителността на един лунен месец.

Не очаквайте обаче от нея списък с различни практики за визуализация на това, което искате да получите от Вселената. Точно обратното – задачите, които тя ви дава, ще ви учат да виждате истината, дори и от това много да ви заболи. Защото само когато сме в контакт с истината, можем да променим това, което ни измъчва.

В нея няма да намерите формули за позитивни утвърждения. Точно обратното – ще намерите уроци как да изследвате ума си и да откривате вярванията, които изкривяват контакта ви с реалността. Позитивните утвърждения са един от източниците на подобни изкривявания.

В нея няма да откриете магически ритуали, с които да информирате Вселената какво да ви даде и как да получите нейното съдействие. Вместо това ще получите задачи за всекидневна вътрешна работа със себе си. Подобен усилен труд по себепознание най-накрая ще ви помогне да разберете какво всъщност искате като частица от тази Вселена.

Както става ясно, тя не се състои от еднократен ритуал на „посяване на семето на желанието“ в деня на Новолунието. Точно обратното – тя ви въвлича в активни „градинарски дейности“ по поливане, окопаване и прочие грижи за семето през всеки от 29-те дни на лунния месец.

Вярвам, че разбирате какво може да очаквате от работата си с нея – обучение за това как да станете вещи познавачи на вътрешния си психичен живот и компетентни владетели на своите емоционални реакции.

И как това е свързано с нейната цел да помага да осъществявате позитивните промени в живота ви? Много директно е свързано – основният фактор за успеха в живота е високото ниво на емоционална интелигентност. Тази Програма ви обучава как да го постигнете.

И така, по-долу споделям линк към нея. Ако се чудите къде е отишла енергията ми за писане през последните няколко години, откакто престанах да публикувам активно статии в сайта си, това е мястото, където ще я откриете.

В нея ще намерите много текстове за четене, но по-важното e, че ще откриете условия за превръщане на прочетеното в траен навик. Веднага на следващия ден след като я приключите (когато започва следващото Новолуние), ще можете да я започнете отново от самото й начало. Тогава ще можете вече да практикувате Задачите по ред или на случаен принцип. Какъвто и подход да изберете, силно препоръчително е да продължите да работите с нея, докато новите навици се превърнат във ваша втора природа.
Знам, че тази Програма наистина има ресурса да помогне на човек да осъществи позитивните промени в живота си, но решаващият фактор дали това ще се случи сте вие самите. Или както го е казал Тери Пратчет:


„Ако вярваш в себе си. . . и вярваш в мечтите си. . . и следваш звездата си. . . въпреки това ще бъдеш победен от хора, които са прекарали времето си в усилна работа и учене и не са били толкова мързеливи.”

Тази Програма ви учи на уменията за градинарство, но доколко ще ги прилагате в живота, зависи изцяло от вас.“

За връзка с мен може да използвате контактната форма по-долу.

Също така може да ми пишете на и-мейл ka_hadjiiska@yahoo.com или да ми се обадите на телефон 0898710030.

Цена за консултация с продължителност един час – 90 лева.

При желание, продължителността на консултацията може да бъде по-голяма, но се заплаща допълнително. Например, консултация от час и половина е 135 лева.

Консултациите се провеждат само он-лайн.