„Религиозните идеи несъмнено са подчинени на същата интерпретация чрез различните равнища на психично здраве, както и другите ценности или „митове“…
Всъщност всички големи световни религии изглеждат конструирани по блестящ начин, като че са създадени, за да служат на хора от всякакви здравно равнище съобразно способността им да вникват в тях.“
Робин Скинър, „Животът и как да успеем“, с. 278
Чувствам се по-спокойна да навлизам в дълбоките води на душата и грижата за нея, когато изхождам от здравата почва на психотерапията и нейните критерии за психично здраве – такива като вътрешна цялостност и интегритет, оттегляне на проекциите и критическо мислене, здрави граници на Аза и чувство за отговорност, автентичност и загриженост за Цялото. Подобни критерии предоставят ясни ориентири за разпознаване на на духовни теории с ниски нива на психично здраве.
Без съмнение, аналитичната психология на Юнг в най-голяма степен ми е помогнала да се ориентирам в сложността на проявление на по-дълбоките пластове на човешката психика – колективното несъзнавано, което е източник на митотворчеството, включително и на религиозните митове. Най-практични ориентири в това отношение обаче ми е дала системната психотерапия и, по-конкретно, книгата на системния психотерапевт Робин Скинър „Животът и как да успеем„, написана в сътрудничество с известния английски комик Джон Клийз. Целта на тази статия е да споделя основните идеи в тази книга с надеждата те да бъдат също толкова полезни на хората, които подобно на мен имат нужда от ясни ориентири, за да навигират в многообразието духовни теории.
Богът като външен авторитет и черно-бялото мислене
„За всеки влак си има пътници“ и това се отнася и до религиозните възгледи – хората с различни нива на психично здраве се привличат от различни религиозни доктрини. Ако продължа с представяне на скалата за психичното здраве и религиите от същата тази книга,
Хората от най-ниското равнище „схващат религията като набор от правила, възнаграждения и наказания, заплахи и обещания, които се контролират от един могъщ и страшен Бог.“ с.279
Подобно на черно-бялото мислене при децата, мисленето на тези хора е застинало на споменатото ниско равнище. Но докато при малките деца това е нормално, за възрастните е белег на ниско ниво на психично здраве.
„За тях Господ е страшен и властен диктатор с лош нрав, който иска всички непрестанно да му се възхищават и да му казват колко е прекрасен… (или, ако се възприема положително) той пак е нещо като директор на раздаващо награди космическо училище, присъждащ ореоли и пропуски за влизане в рая на онези, които са си научили уроците и не са били спипани да пушат зад навеса за велосипеди.“ с.280
С присъщия хумористичен начин на обсъждане на темата за религията авторите на книгата представят и средното ниво на религиозно съзнание.
„На това ниво вече не изпадаме в крайности, възгледите са много повече уравновесени и ние виждаме Бог като много по-добронамерен и състрадателен. Но въпреки това възприемаме религията като набор от правила. За хората от средния обхват на скалата религията по-скоро прилича на вместилище, което ни позволява да преживяваме дните си с минимум объркване и тревожност.“ (с.281)
За тази група най-важна е вярата в догмата, а Господ е общоприетият авторитет, който създава правилата и преценява доколко хората ги спазват. Той прилича на един строг и резервиран, но въпреки това любящ родител. В по-горната част на средната част от скалата Господ дори става още по-любящ и отзивчив към човека, но основната му характеристика се запазва – една антропоморфна фигура, която символизира духовната същност на всичко, което ценим, и с която общуваме интимно – като с наш приятел и водач на наше разположение, ако потърсим връзка с него.
В най-горната част от скалата,
„истински здравите психично хора схващат религиозните митове, не като правила и закони, а по-скоро като информация, като един вид указания, помагащи им да разберат духовността и растежа. В този смисъл религиозните учения правят хората проницателни за това какво трябва да правят, за да се развиват, като основната им цел е да им помагат да се почувстват свързани в по-голяма степен с всичко, което ги заобикаля“ с. 282.
В дадения случай става дума за свързаност с Вселената и, тъй като митовете представляват информация, а не нареждания, хората се чувстват свободни да експериментират и изследват, за да придобият знания от опита си при прилагане на идеите.
„Ударението се поставя върху откривателството и възприемането, а не върху безпрекословното подчинение… На това ниво Господ е възприеман не точно като човек, а по-скоро като чувство, като пряко осъзнаване, че вселената има ред и смисъл.“ с. 283
Авторите на тази интересна книга са терапевт, работещ в системното направление на психотерапията – Робин Скинър, и негов бивш клиент – известният английски актьор Джон Клийз, създателят на филма „Животът на Брайън“. В този забележителен филм с прекрасно чувство за хумор създателите се подиграват на сляпо вярващите в религиозните догми. Ако сте гледали този филм, вероятно си спомняте забележителната сцена, в която Брайън казва на преследващата го тълпа да спре да го боготвори, защото „Всички ние сме индивиди„. На този призив тълпата отговаря, скандирайки: „Всички ние сме индивиди!“
Този филм е породил доста яростна критика от различни религиозни групи, която Джон Клийз коментира, „Но критикуващите ни изглежда съвсем не можеха да разграничат идеята за изключителната стойност на Христовото учение от идеята, че някои хора тълкуват погрешно това учение“. А Робин Скинър добавя, че „за хората с по-ниско равнище на душевно здраве не е възможно да приемат, че има и други допустими тълкувания“. Следва обобщение от Джон наосновното послание на филма:
„Сега мога да обясня нашата позиция като кажа следното: можем да бъдем последователи на Христос по различни начини, отговарящи на различните равнища на психично здраве„. с.284
Това е изказване на човек с високо ниво на психично здраве, който гледа на религиозните митове не като на заповеди, заплахи и разпореждания, а като информация, напътствия и указания как сам да извърви пътя към Бога в себе си. Затова не е чудно, че неговият филм „Животът на Брайън“ въплъщава един от най-здравословните механизми за психична защита – чувството за хумор. Коментарът за този филм от Робин Скинър казва нещо, което той вече е казвал за взаимоотношенията между хората от различните нива на психично здраве – индивидите с по-ниско ниво на психично здраве биха се почувствали много застрашени и затова биха отхвърлили яростно подобно твърдение.
„...но да се съгласят критиците ви с твоята гледна точка би означавало да признаят ниското равнище на душевното си здраве. А, както вече изтъкнах, нездравият начин да се справя човек с подобни болезнени истини е да се защитава и да реагира бурно.“ с. 285
В резюме, хората с различни нива на психично здраве се отнасят към религиозната „теория“ различно – (1) от най-ниското ниво на „детинската вяра“, (2) през средното ниво на „религиозната догма“ до (3) високото ниво, което я разглежда като митове, които ни дават информация и напътствия за духовно развитие и как да постигнем личен непосредствен опит в преживяване на трансцедентното.
В най-ниските степени на религиозно самосъзнание не се допуска никакво право на лично тълкувание, защото свещените текстове се възприемат като директно Божие Слово. В средната част вече има възможност за по-личен контакт с Бога, той става по-малко страшен и придобива човешки черти, така че да може да се общува по-непосредствено с него. В най-горните части от скалата за психичното здраве вярващият се отнася към Бога вече не като човек, а като вътрешна същност на всичко живо, включително и на самия него. Богът е както чувството на свързаност с всичко останало, така и личното преживяване на тази свързаност, в която човекът е част от един по-висш ред и смисъл.
Религиозните практики – между магичното и езотеричното
По отношение на религиозните практики също има много различия. Те се отнасят до това, че на най-ниското ниво на религиозно самосъзнание религията се възприема като нещо магическо и „като средство за осъществяване на желанията без признаване на научните закони и причинно-следствените връзки.“ с.286
Тук отново става дума за характеристиките на детското мислене, но този път това не черно-бялото мислене на малкото дете, а магическото мислене, което се характеризира с вярата, че ако много силно пожелаеш нещо, то ще се случи.
„Когато човек разсъждава по този начин, изглежда се смята, че осъществяването или неосъществяването на желанието зависи само от това, доколко силно той вярва в процедурата.“ с.286
Интересното в случая е, че желанията са много интимни, и обикновено не се преценява кой знае какъв ефект биха имали върху другите хора, ако Господ ги изпълни. Джон Клийз разказва как баща му разказвал, че по време на Втората Световна война определили Национален молитвен ден, но по някаква случайност същият ден Англия претърпяла голямо поражение и така и не последвал втори молитвен ден. Един човек с ниско ниво на психично здраве би изтълкувал това като резултат на това, че англичаните не са се молили достатъчно силно, тъй като за това магическо ниво на религиозни практики е характерно човек да смята, че трябва много силно да вярва, за да задейства чудото и Бог откликне на молитвата.
Друго характерно за този вид хора са практиките по опростяване на греховете, т.е. молитвата, която по същия магичен начин би довела до опрощаване на греховете без нуждата от изкупление: „молитвата да ни бъдат опростени всички лоши неща, които сме извършили през деня, та да започнем на чисто…“ с.286
Хората, които са в средната част на скалата на психичното здраве, продължават да запазват елементи от този магически начин на мислене, но към него вече добавят и разбирането, че техните желания все пак се осъществяват най-вече посредством техните собствени усилия. Тези хора вярват в усилния труд и предвижданията, а връзката с Бог се явява най-вече в моменти на криза и тежки изпитания, когато се обръщат към него с молитва да им помогне да се освободят от тях.
В най-високите нива на психично здраве хората вече не молят Бог да им помогне да се освободят от болките и изпитанията, а вместо това се опитват да разберат какво означават те за тях от гледна точка на духовно им развитие и служенето на Цялото. Това е така, защото основната практика на хората от това ниво на психично здраве е разбирането.
„В крайна сметка хората в най-горната част от скалата, където има истински научен подход, винаги се стремят да разбират – в смисъл, че се схващат като част от много по-голямо нещо, безкрайно по-значимо от отделния индивид.“ с. 286
„Именно разбирането помага на тези хора да насочат усилията си от това как да измолят Бог да им помогне да постигнат желанията си към това да разберат какви са желанията на Бога, за да му служат. А ключът към разбирането е следният: „тези хора опознават религиозните учения и ги възприемат не като заповеди, а като психологическа информация“. с.288
Освен желанието за разбиране, другото важно нещо за горния край на скалата, е нагласата опознаването на Бога да става не само интелектуално чрез тълкуването и разбирането на религиозните митове, но и директно – като лично преживяване на знание, в чиято истинност съмненията отпадат. Подобно преживяване от света на надличностните пластове на човешката психика по правило е преживяване на взаимовръзка и взаимодействие с цялата космическа система – чувството, че Вселената е исполинска система за подкрепа. Робин Скинър, който е имал и продължава да има моменти на такива преживявания, уточнява, че:
„Това е силно чувство за начина, по който всички неща са взаимосвързани, което не може да се опише с думи, защото човек всъщност не вижда нищо ново, а просто осъзнава, че във вижданото непрекъснато от него има по-дълбок смисъл.“ с. 301.
В дадения случай на най-високо ниво на психично здраве духовните практики са практиките на езотеризма, на мистичните клонове на големите религиозни традиции, които създадат условия за директно познание на непознаваемата на нивото на ума божествена реалност.
Буквално или символно мислене
Един от критериите за ниско ниво на психично здраве в областта на религиозните вярвания е възприемането на думите от свещените текстове буквално. Наред с черно-бялото възприятие и магическото мислене, характерни за мисленето на децата, това е още една особеност за този вид хора – те възприемат думите буквално. Ако в Библията пише, че змията е имала крака и че е възможно човек за няколко години да се окосми и превърне в животно, дори и в някои от сега действащите християнски секти правоверните християни все още вярват точно в това. На най-ниските нива на психично здраве не се допуска никакво инакомислие, лични тълкувания или несъгласие с Авторитета и това се отнася както за семейства с ниско ниво на психично здраве, така и за религиозни общности.
Именно забраната за свободно тълкуване и критика на свещените текстове, както и принудата за строго спазване на предписанията, е в основата на религиозния фундаментализъм. Знаейки колко беди е донесло това войнстващо консервативно движение на хората, аз се отнасях към него с нескрита критика и осъдителност. Знаех, че фундаментализмът вирее най-много на места, където има крайна бедност или отчаяние, места, където дори е страшно да си представим условията на живот, но едва прочетеното в книгата на Робин Скинър ме накара да си дам сметка за собственото си лишено от достатъчно разбиране отношение, а именно че „в ситуации на крайно морално разложение или лишения.. само един стигнал до крайност суров коректив може да възстанови донякъде реда“. с. 296
За хората, които вече познават идеите на Морган Скот Пек за „Четирите нива на съзнание“, е лесно да разпознаят в по-горното същата идея, макар и казана с други думи. Според Пек религиозното съзнание, което е второто ниво на съзнание (т.е основано на твърди правила, ритуали и предписания), представлява еволюционен напредък спрямо първото ниво, което се характеризира с антисоциалност, хаос и липса на всякакъв ред и правила. За този вид хора най-подходящите морални предписания са десетте Божи заповеди, такива като „Не кради“, „Не убивай“ и „Не прелюбодействай“, които за човека от третото ниво на съзнание губят своето значение, защото вече са интернализирани (станали част от неговата вътрешна природа и етичен кодекс), а за човека от четвъртото ниво изглеждат детински-наивни и твърде тесни, за да обхванат сложността на взаимодействието с Цялото.
Ако даден човек все още не се е научил по един естествен вътрешен начин да уважава другите хора и да не им вреди, най-подходяща за него е религия с ясни предписания, твърди правила и страх от наказанието на висшата сила. За него разглеждането на религиозните митове като психологическа информация за по-дълбоко разбиране на собствените му душевни механизми би било не само неуместно, но би породило повече вреда, отколкото полза.
„Работата е там, че всеки човек тълкува преобладаващия мит или преобладаващата религия по начин, който му подхожда; проявява най-доброто разбиране, на което е способен.“ с.297
Ако към казаното по-горе добавим и разбирането, че хората с ниски нива на психично здраве идват от семейства, в които цари голяма несигурност поради липсата на ясни граници, става ясно, че именно неподлежащите на оспорване религиозни структури и вярвания могат да им дадат така необходимата опора, за да се справят със сложността и несигурността на външния свят. Подобно на малките деца, които са силно зависими от родителите си и вътрешно несигурни поради неспособността да разчитат на себе си, тези хора все още нямат ресурсите да се справят със свободата, която идва от религиозни вярвания, позволяващи им да се съмняват и да разчитат на вътрешен, а не на външен авторитет.
„На равнищата с по-голямо психично здраве хората са достатъчно зрели да понасят несигурността, да мислят за себе си и да поемат по-голяма отговорност за живота си, така че те разглеждат и религиозните идеи по този начин. Но онези, които не могат спокойно да понесат голямата несигурност, схващат информацията като заповеди, изискващи подчинение от тях, защото те функционират по-добре и се чувстват по-щастливи, когато има кой да им каже какво да правят. Както децата, нуждаещи се от ясни указания и твърди ограничения, защото чувстват, че затворените в тези граници емоции са в безопасност. Такива хора са пригодени да разбират митовете като нещо, което им помага да не дават воля на емоциите си. Разбира се, ако по-късно се променят до едно по-високо равнище на психично здраве, съответно и разбиранията им се променят.“ с.298
За мен споделеното по-горе не е само една интересна теория, а реален опит от срещи с реални хора, с които моята практика като психотерапевт ме е срещала, и чиито човешки съдби са ме докосвали изключително силно. Единствено разглеждането на психичното здраве като скала, както и променлива с времето величина, можа да ми даде гледната точка, чрез която да разбера същността на процесите, през които моите клиенти преминаваха. Изпитвам благодарност за това, което срещата с тях ми даде, и дълбоко уважение към техните съдби, защото моралните конфликти, през които те преминаваха, отказвайки безпрекословно послушание на външните духовни авторитети, са дълбоко трогващи.
В своята сърцевина тези конфликти не бяха нищо друго, освен вътрешните им битки за това как да разберат кое е доброто, за да застанат на негова страна. На тях им беше казвано, че всяко инакомислие и четене на книги, които не са християнски, е изкушение от дявола. Затова, да си позволят да се съмняват и да имат различно мнение от това на свещениците, за тях беше равностойно на това да се отдадат на дявола, за който вече ги бяха предупредили, че точно така действа. Мога да си представя вътрешния им героизъм, когато въпреки всичките страхове, че зараждащото им се съмнение може наистина да идва дявола, въпреки това си позволяваха „да му се отдадат“, позволявайки си да имат и собствено мнение, различно от това, на което ги бяха учили.
Доброто, злото и психичните проекции
Разликите в разбирането на религията се проявяват и в различния начин, по който се тълкува понятието за добро от хората с различни нива на психично здраве. А „доброто“ за различните хора е различно и зависи от това как те гледат на „лошото“.
В най-ниските степени на психично здраве хората нямат никакви морални задръжки да преследват и да се стремят да наказват тези, които те са нарочили като носители на „зло“. Това дори им доставя удоволствие. В средния обхват на скалата хората вече не преследват с ожесточение нарочените за зли хора, а реакциите им варират от омраза, подозрителност, негодувание до нравствено неодобрение и желание да „спасят“ различния от себе си.
„По-нататък, в горния край на средния обхват, хората са изцяло любезни и състрадателни, опитват се да осъзнаят собствените си грешки и се борят с тях, поради което могат искрено да прощават грешките на другите.“ с.289
Става ясно, че хората от различните части на скалата на психичното здраве прилагат различно тълкувание към понятието за добро според нивото на овладяване на своите проекции. В най-ниските степени злото е изцяло вън от човека и се преследва с убедеността, че то няма нищо общо с преследвания. В средните, злото е дълбоко потиснато и скрито „зад паравана“ на негативните чувства, така че не само другите хора, но и самият човек да не може да го открие – с други думи „човек се мъчи да изпита чувството, че е „добър“.“ с.289. В най-високите степени човек не се мъчи да е добър – той просто е. В дадения случай става дума за това, че човек вече е способен да изпитва вътре в себе си своите двойнствени чувства и да не ги проектира върху останалите. Както казват авторите на тази книга, психологическото понятие за проекцията е всъщност доста старо. То може да бъде открито в известните думи на Христос „Защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не виждаш.“
Затова основен критерий за най-високо ниво на психично здраве в дадения случай е интегритет. Както казва Робин Скинър, „според мен основната цел на всички велики духовни традиции е да ни помогнат да станем по-цялостни – както вътрешно, така и в обществото, в което живеем.“ И добавя:
„Не забравяй, че едно от имената на дявола е „диаболос“, което значи „разделящият“, „правещият на парчета“. Интеграцията носи просветление и разбиране. Дезинтеграцията – мрак и безсмисленост… казано с други думи, видиш ли злото в себе си като зло, става трудно да го поддържаш. Признаването му е първата стъпка към неговото лечение, защото тогава то се свързва с другите чувства, които му се противопоставят и искат да го променят“. с. 317-318
В резюме, различните степени на психично здраве определят различни реакции по отношение на представата за добро и зло – една от основните теми на религията. В най-ниските степени на психично здраве злото е нещо изцяло външно спрямо човека и той с всички сили се стреми не само да се предпазва от него, но и влага ожесточение в преследването на тези, които е възприел като негови носители. В средните степени злото все още е нещо, от което човек се стреми да се предпази и да остане чист от него, но поне вече изпитва по-голямо разбиране и състрадание към грешниците. Едва в най-високите степени на психично здраве човек е способен да премине отвъд вечния конфликт на борба между доброто и злото и да ги види като двете страни на една и съща цялостност. Той не само че вече е оттеглил проекциите си за злото във външния свят, но и е способен да намери най-сетне решение на вечната битка между силите на Светлината и Тъмнината вътре в себе си.
Знанието, че живеем в свят, в който съжителствуват хора с различни нива на психично здраве, прави по-разбираема нуждата от различни религиозни вярвания за различните хора. Подобно разбиране води до нараснала толерантност към инакомислещите, но и в не по-малка степен показва неотложната необходимост ние хората като цяло да се придвижи към по-високи нива на духовна интелигентност и психично здраве.
Камелия Хаджийска
