Български
  • Умът

    Между нас и реалността стоят нашите вярвания – нашите интерпретации на това, което ни се случва, както и значимостта, която му приписваме. Именно тези вярвания, а не случващото се, определят как се чувстваме и какви избори правим.

    Значението на мисленето е толкова огромно, че едно от основните направления в психотерапията – когнитивната психотерапия, основава лечението върху критично изследване на несъзнаваните вярвания и замяната им с други, по-близки до действителността.

    Лечението чрез промяна в мисленето няма нищо общо с широко разпространеното вярване в силата на позитивното мислене като средство за постигане на желанията и дори гледа на него като на едно от най-силно изкривяващите контакта с неприятната част от истината и нещата, които не са в наш контрол. Има значима разлика между мисълта: “Ако силно вярвам, ще се получи така, както аз искам” и нагласата “Наясно съм, че изходът може да не е такъв, какъвто на мен ми се иска, но ще дам най-доброто, на което съм способен.” Оптимизмът не е позитивизъм, а контакт с реалността, който същевременно не ограбва надеждата ни, че ще се справим и да извлечем сила и смисъл дори и от неща, върху които нямаме контрол и не се случват така, както на нас ни се иска.
    Български