„Като храмове на изцелението, взаимоотношенията ни наподобяват на пътуване към Божествения лекарски кабинет. Как би могъл да ни помогне лекарят, ако не му покажем своите рани? Преди да бъдат излекувани, гнездата на нашия страх трябва да бъдат разкрити. Ако една връзка ни позволява да избягваме своите неизлекувани болки, ние се крием в нея, а не израстваме. Вселената няма да подкрепи това.
Егото смята за идеална онази връзка, в която всички показват своето съвършено лице. Но това не е необходимо, защото демонстрацията на сила невинаги е проява на честност. Тя не винаги е верен израз на истинската ни същност…
Бог и егото имат съвършено различни представи за „добрата връзка“. За егото добра е тази връзка, в която другият се държи така, както ние искаме, и никога не ни настъпва по мазолите и не засяга чувствителните ни места. Но ако връзката има за цел да подпомага израстването ни, тя го прави по най-различни начини; изкарва ни насила от нашата ограничена толерантност и неспособност да обичаме. Докато хората не могат да се държат, както намерят за добре, без това да разклаща вътрешния им мир, те не са свързани със Светия Дух.“
Мериън Уилямсън, „Завръщане към любовта“
Взаимоотношенията са средството, с което можем да се невротизираме, но са и възможността да се излекуваме. Както казва Мериън Уилямсън, това зависи от начина, по който подхождаме към тях – през претенциите на егото или през вярванията за святата любов.
Ако това е посланието, което днес достига до вас чрез „Уроците на любовта„, вашият урок се нарича „изцеление“ и, за да се случи, малко повече вътрешна честност и несъпротива към болезнената истина ще свършат работа.
