Има голяма разлика между духовност и религиозност. И това е много важно да се знае от хората, които са загубили способността си да се свързват с Цялото през религиозната вяра, но дълбоко в тях продължава да е жив копнежът по нещо, което не е от този свят. Прекъснатата връзка с Него боли и отворената рана ги кара да търсят други начини да преживеят отново единението с Първоизточника.

Аз съм сред тези хора. Затова ми беше толкова ценно да прочета за разграниченията между четирите нива на съзнание от Морган Скот Пек в книгата му „Изкуството да бъдеш бог„. Преди да ги прочета си мислех, че има само два вида хора – вярващи и атеисти. Няма трето. Оказа се обаче, че освен трето, има и четвърто :).

И така, според д-р Пек първото и най-примитивно ниво на човешко самосъзнание е нито духовно, нито религиозно. Той го нарича антисоциално, заради характерната за него липса на морално чувство за правилно и погрешно, което се открива у престъпниците и хората с психопатно поведение. За този вид хора основното вярване е, че животът е джунгла, в която оцелява по-силният.  С други думи, няма ред и правила, има чист инстинкт – за оцеляване.

Второто ниво на съзнание е религиозното. То е израз на по-висока степен на осъзнатост, защото за първи път се появява ясна система от правила и ритуали, които внасят ред в хаоса, характерен за по-долното ниво. Тук е и християнската вяра, при която връзката с Бога преминава през посредничеството на религиозната институция  – християнската църква с нейните свещеници, ритуали, проповеди, изповеди… –  всичко, което дава структура и подкрепа в тежките моменти. На мястото на правилото на джунглата идват правилата на живота в социална общност,  подчинен на по-висши, несебични, принципи.

Тази форма на религиозно самосъзнание обаче също не е зряла, защото връзката с бога преминава през външен посредник – Църквата. Критическото мислене липсва, не се притеснява, че писанията са  пълни с логически противоречия, а много религиозни проповедници – морално корумпирани и ненадеждни.

Това се променя, когато идва атеистичното съзнание, което отхвърля религиозната вяра като детинска наивност и суеверие. По-прогресивното за него е, че за разлика от второто ниво на съзнание, което приема за чиста монета това, което външните авторитети му казват, тук се възстановява доверието в собствения опит. Това е стадият на експерименталното, научно-изследователското мислене. Житейската философия, която човек си изгражда, произтича от личните му преживявания и наблюдения. Заедно с мръсната вода обаче, се изхвърля и бебето – връзката с душата и грижата за нея.

Богът се връща обратно при човека – или, по-точно, човекът се завръща към Бога, едва на четвъртото ниво – на мистицизма.

Характерно за това ниво на съзнание е, че връзката с Цялото не произтича от вяра, а от личния му непосредствен опит и преживявания. Богът вече е вътрешно преживяване – една реалност, която  може да бъде лично опозната и преживяна. Човек вече не вярва, той знае. Също така поводите за религиозни войни или нетолерантност към инакомислеещия са изчезнали.

Това беше нещото, което аз търсех – връзка с Духа, която не минава през религиозната вяра. Връщането назад към страхливата набожност на баба ми или отказването от силата на ума и доверието в собствения ми опит, беше невъзможно. Но и пътят напред не беше ясен. Тогава разбрах за третото – тази своеобразна философия за бога, който е вътре, а не вън от мен, и може да бъде опознат лично по пътя на съзерцанието, медитацията и самопознанието.

Все още нямам преживяването за разпад на его-границите, което имат мистиците. Но имам опита на човека, който върви по неутъпканите пътища между третото и четвъртото ниво на съзнание – това междинно пространство между атеизма и мистицизма. Наблюдавам как моралните категории за добро и зло започват да се променят. От една страна интересът към духовните ценности и как те да се въплътят в живота става още по-силен. А от друга, идва някаква мъдрост – макар и да знам какво е добро и зло, вече не знам кое е за добро и кое е за зло.

И така, първо вярваш, след това про-веряваш и накрая се до-веряваш. Доверието след фазата на скептицизма има съвсем различно качество.

Камелия