Навремето да открия разликата между духовност и религиозност за мен беше голямо облекчение. Болката, безсмислието и несправедливостта в света, в който живеех, ми се струваше толкова голяма, че само нещо също толкова голямо (всъщност, още по-голямо) можеше да ми помогне да намеря смисъл в тяхното съществуване. Проблемът беше, че традиционната религия нито по форма, нито по съдържание отговаряше на моите въпроси за смисъла на човешкия живот. Нещо повече – аз никак не я харесвах, изпитвах крайна форма на отхвърляне и недоверие. Виждах попове, чието излъчване и поведение не вдъхваха авторитет. Когато гледах лицата на светците от иконите, се питах как биха могли да ми помогнат да намеря щастието в живота, ако те изглеждат толкова нещастни и измъчени. В образа на Христос виждах символ на безсмислено болезнено мъченичество и не можех да разбера как така са го разпнали, за да изкупи нашите грехове, но въпреки неговото изкупление светът никак не вървеше на добре. И, разбира се, историята на църквата – религиозните войни, Инквизицията и позорът от времето на голямата корупция и индулгенциите, бяха най-несмилаемото нещо за критичното ми мислене по отношение на религиозната вяра.
За моя радост, намерих отговора – извън религията. Първо, в книгите на Морган Скот Пек „Изкуството да бъдеш Бог“, след това дойде Ошо, а накрая и Юнг и процесите на индивидуацията. Малко по малко започнах да разбирам, че религиозност и духовност са две различни неща, които понякога съвпадат, но понякога нямат нищо общо едно с друго. Сега ми се иска да представя началото – теорията на Морган Скот Пек за четирите нива на развитие на съзнание. Тя беше първият отговор, който дойде в отговор на нуждата ми от разбиране на смисъла на човешкия живот в рамките на По-голямото цяло, който дойде от областта на психотерапията. Оттогава са изминали много години и има вече много прочетени книги, но това, което тогава разбрах, все още е много живо и е едно от най-добрите по отношение на тази тема. В момента го представям по памет, но за подробности можете да прочетете сами в книгите на Морган Скот Пек.
И така,
според д-р Пек първото ниво на съзнание е антисоциално – на това ниво на развитие ние сме същества без изградена система от вярвания за това кое е правилно и кое е погрешно.
Всъщност, ако имаме някакво вярване, то е: „Животът е джунгла и в нея оцелява по-силният“. С други думи – няма правила. Това е нивото на съзнание на най-ниско развитите човешки индивиди, на престъпниците и хората с антисоциално поведение.
Второто ниво на съзнание е религиозното съзнание. То е представлява по-висока степен на осъзнатост, тъй като дава определена система от правила и ритуали, които да внесат ред в хаоса, характерен за по-долното ниво.
Църквата, свещениците и религиозните ритуали, неделните проповеди или личните изповеди, четенето на Библията и другите свещени текстове – всички те дават структура и яснота, която е липсвала досега. Помагат обществото да функционира по-безпроблемно като дават предписанията за това какво е редно и какво не е. Десетте Божи заповеди като „Не лъжи“, „Не убивай“, „Не прелюбодействай“…, дават ясни наставления за това как хората да живеят заедно. Това е и първата форма на духовност, защото в нея се появява Богът и се определя отношението на човека спрямо Него. Тя обаче е незряла, тъй като се основава на външен източник на вярата – допускането, че това, което свещениците казват и което пише в свещените книги, е вярно. Не се поставя под съмнение достоверността на посредниците между Бога и човека – с други думи, на всички атрибути на религиозната институция.
Затова атеистичното съзнание, което отхвърля религиозната вяра, според Морган Скот Пек е по-висока степен на съзнание.
То е третата, по-развита форма на духовно съзнание и е такова, защото поставя центъра на истината вътре в човека, а не вън от него. Докато вярата на човека от второто ниво на съзнание има характеристиките на детската наивност и доверчивост и приема за чиста монета това, което външните авторитети му казват, тук зрелостта на съзнанието идва именно от доверието в собствения опит. Това е стадият на експерименталното, научно-изследователското мислене и вярванията, които човек си създава са продукт на собствения му опит и наблюдения. На това ниво обаче липсва извличането на смисъл за личния живот от връзка с Цялото и това, което не умира. Идеята за Бога е само хипотеза, непознаваема и недоказуема по пътя на логиката и научните експерименти.
Богът се връща обратно при човека – или по-точно човекът се завръща към Бога, на четвъртото ниво – на мистицизма.
Това е съзнание, при което Богът не е концепция, наложена отвън, а реалност, която е вътрешно присъща на човека и като такава може да бъде лично преживяна. На това ниво вярата в Бога отстъпва пред познанието на Бога. Четвъртото ниво на съзнание обединява търсенето на Бога от второто ниво с доверието в личния опит от третото ниво, за да предложи една съвсем нова концепция за духовността. На това ниво на съзнание мистиците от всички различни религиозни традиции говорят на един и същи език и различията, които подклаждат религиозните войни, изчезват. Директното преживяване на Бога на това ниво е свързано с дълбоки трансформиращи преживявания на единение с всички и всичко, на безусловна любов и екстаз, на безсмъртие и свързаност с Първоизточника.
Това беше нещото, което аз търсех – научна гледна точка към Бога. Връщането назад към страхливата набожност на баба ми или отказването от силата на ума и доверието в собствения ми опит, беше невъзможно, но и пътят напред не беше ясен. Затова тази концепция за духовността като Бога вътре в мен, който няма нужда да му вярвам, а да го изследвам като се самонаблюдавам, самоопознавам и търся директното преживяване на Неговата реалност в тишината на медитацията или неочакваните откровения, беше отговорът, от който имах нужда. В тази концепция нямаше нужда от загубили доверието ми посредници в общуването с Непознаваемото – Богът беше психична реалност вътре в мен, към която бих могла да приложа критичното си мислене и изследователското си любопитство.
Нямам опита на мистиците. Но имам опита на човека, който върви по неутъпканите пътища между третото и четвъртото ниво на съзнание – това междинно пространство между атеизма и мистицизма. И това, което знам за него е, че мисленето на човека става много релативистично. Човек продължава да се занимава с моралните категории за добро и зло, но за разлика от Второто ниво на Десетте Божи заповеди, ноговата моралност се основава на личен опит и мъдрост. той има мъдрост. Опитът му от дуалността на човешкия живот е довел до разбирането, че макар и да знае какво е добро и зло, той не знае кое е за добро и кое е за зло. Едничката му подкрепа е знанието, че Бог е в ценностите, които помагат на хората да живеят по-добре един с друг и неговата задача е да въплъти тези ценности в живота си. Да плати цената за това чрез разпъването на кръста на вътрешните противоречия, чрез болката от самотата и собственото си различие.
И така, първо вярваш, след това про-веряваш и накрая се до-веряваш. И когато се довериш на живота, такъв какъвто е, става и чудото. Разбираш, че цялата вселена е вътре в теб.
Камелия
