Смехът на Мелинда

„Д-р Н: Добре, кажи ми кой е на-важният опознавателен знак, който трябва да запомниш от този подготвителен клас?

П: Смехът на Мелинда.

Д-р Н: Коя е Мелинда?

П: Бъдещата ми жена.

Д-р Н: Какво толкова има за запомняне в смеха на Мелинда?

П: Когато се срещнем, нейният смях ще… прозвучи като малки камбанки… като звънчета… наистина не мога да ти го опиша. След това полъхът на нейния парфюм, когато танцуваме за пръв път… познат аромат… очите й.“

От книгата на д-р Майкъл Нютън, „Пътят на душите“

Подготвителният клас тук се отнася до последната фаза в измерението „живот между преражданията„, открито от д-р Майкъл Нютън по време на неговите сеанси с регресивна хипноза. А по-горният цитат е пример за диалозите, които се случват в стотиците хипнотични сеанси с пациенти, и чрез които той представя „топографията“ на това необичайно душевно измерение, където ние правим равносметка на изминалия си живот и изготвяме плана за следващия. В него  неговият пациент (П) говори как душата му преминава през специална подготовка за създаване на „разпознавателни знаци„, които да му помогнат да откликне на сродните си души, когато ги срещне на Земята (сродни души са тези, чрез общуването с които той ще има възможност да израсте като научи уроците, които душата му е запланувала за предстоящия живот).

На фона от изобилието от диалози в тази книга – всички изключително впечатляващи и провокиращи размисъл, този откъс не се отличава с нещо по-различно. За мен обаче той е по-специален, защото се отнася до най-болезнената тема в нашия живот – търсенето на сродната ни душа. Както и заради посланието, което виждам в него – няма нужда да се тревожим дали ще срещнем своята любима или любим. Ако такъв е планът на Душата ни, те ще дойдат и безпогрешно ще се разпознаем. Не е необходимо нищо друго да правим, освен да се отпуснем, защото само в тишината и доверието в живота, ще чуем смеха на нашата Мелинда.

Камелия