По-долу споделям една дефиниция на любовта, която изключително много е повлияла върху моя живот. Тя е на един американски психиатър, който пише за връзката между психотерапията и духовното израстване. Името му е Морган Скот Пек, а книгата се нарича „Изкуството да бъдеш бог“ (на английски заглавието звучи по-добре – The road less traveled/Най-малко вървеният път). Това е авторът, на който изключително много дължа за отварянето ми към измерението на духовността и горещо препоръчвам неговите книги на всички, които се интересуват от тази тема.
Концепцията, която най-много ми е повлияла от всичките негови книги, е тази за любовта. Благодарение на него повярвах, че любовта е най-трайното нещо в живота. Но тази любов е различна от масово разпространеното вярване за това какво е любовта. Тя не е чувството на романтичното влюбване, а усилието, което води до разширяване и духовно израстване. Ето я тази дефиниция:
„Любовта е волята да разшириш границите на своя “Аз”, с цел да осигуриш своето собствено или нечие чуждо духовно израстване.”
Това е краткото определение, но за да разберете как на практика се случва това, най-добре е да прочетете тази книга. В нея ще разберете, че обратното на любовта не е омразата, а мързелът (една идея, която по-подробно е представена в друга негова книга – „Хора на лъжата“). За тези, които обаче нямат време за четене, по-долу ще добавя още малко пояснения във връзка с това определение:
„Това е телеологична дефиниция – т.е. определя любовта от гледна точка на целта. Но именно целта е тази, която ни позволява, когато сме объркани, да разберем дали това което правим, е породено от истинска или фалшива любов. Достатъчно е да си зададем въпроса – с това мое поведение аз допринасям ли за чуждото или моето духовно израстване?
Майката, която всеки ден кара с колата си до училище сина си до 18 годишната му възраст, изглежда много любяща, но в действителност с това поведение тя не допринася до израстването нито на сина си, нито на себе си – даже го спира…
Думата воля в това определение акцентира върху разбирането на любовта като действие – волята е желание, но с такава интензивност, че винаги преминава в действие. Волята също така предполага и избор – ние не сме принудени да обичаме, а избираме да обичаме.“
Ако това е „урокът на любовта„, който днес дойде при вас, значи е време за израстване. Това е усилието да разберете другия по-добре, така че да подпомогнете неговото израстване, както и усилието да разберете себе си по-добре, за да се случи и вашето развитие.
Основното в тази дефиниция е разбирането за разширяване. И тъй като това разширяване е плод на нашите съзнателни усилия, то е трайно. Дори и да се случи така, че партньорът ни да ни напусне някой ден, това, което не ни напуска, е именно това вътрешно усещане за разширение. То е нещото, което никой не може да ни го вземе. То принадлежи на нас и на нашата нараснала способност да обичаме. То принадлежи на еволюцията ни като духовни същества и дори смъртта не може да ни го отнеме.
Има надежда – точно сега имате огромни възможности да породите повече любов в живота си. Просто положете усилието, което води до развитие и разширение.
Камелия
