Емоционалната интелигентност и успеха в живота

Темата за емоционалната интелигентност е относително нова (моделът за ЕИ е предложен за първи път от Питър Саловей през 1990 година). Въпреки това тя се радва на огромна популярност и причината за това е, че тя е основният фактор за успеха в живота. Тя е тази “мета-способност”, която определя доколко ефективно можем да използваме другите си способности.

И въпреки че успехът за различните хора означава различни неща, общото, което ни свързва е да имаме (1) добро физическо и (2) психично здраве, (3) хармонични взаимоотношения с другите хора и (4) пълноценна професионална реализация. Дори и да сме много богати и сме се изкачили на върха на социалната йерархия, без тях сме нещастни. Това успех ли е обаче?

 

Емоционалната интелигентност и IQ

Изследователите са установили, че между коефициента на интелигентност (IQ) и нивото на емоционалната интелигентност (EQ) няма корелация, т.е. те са независими едно от друго. Човек може да има високо IQ и ниско EQ или обратното, да има високо EQ и ниско IQ. Когато има разминаване между тези двете, по-важният фактор за успех на работното място е високото EQ. Много хора с IQ 160 работят за хора с IQ 100, ако първите са с ниска междуличностна интелигентност, а вторите – с висока.

Също така най-успешните хора не са тези, които имат най-голяма дарба или талант в дадена област, а тези, които имат най-голяма мотивация за успех (която е едно от уменията за емоционална интелигентност). Това е така, защото IQ измерва само способността за академични постижения и не казва нищо за способността на човека да се справя с превратностите на съдбата.

Разбира се, коефициентът на нашата когнитивна интелигентност има принос за успеха на работното място, но в най-добрия случай той е около 20% от всички фактори. Останалите фактори са социалният произход, късметът и емоционалната интелигентност. И тук идва важното – от всички фактори за успех единствено емоционалната интелигентност поставя успеха в зависимост от нашите собствени усилия. Тя е, която ни помага да преодолеем ограниченията на външната среда и да осъществим мечтите си. За разлика от IQ, който се смята за относително непроменлива величина, емоционалната интелигентност е качество, което можем да променяме и развиваме в протежение на целия си живот.

 

Емоционалната интелигентност и психичното здраве

За разлика от липсата на корелация между IQ и EQ, не така е с връзката между емоционалната интелигентност и психичното здраве на човека. Тук е точно обратното – високото ниво на емоционална интелигентност означава високо ниво на психично здраве и обратното – ниското ниво на емоционална интелигентност означава и ниско ниво на психично здраве. Именно начинът, по който се отнасяме към емоциите си, е решаващ за нашето психично благополучие.

Едно от качествата на емоционално интелигентния човек е способността му да бъде в непрекъснат контакт със своите емоции. Според създателя на гещалт-терапията Фритц Пърлз емоцията е постоянен процес, който във всеки един момент притежава определен чувствен тон за приятност или неприятност. Да сме в непрекъснат контакт с емоциите прилича на шофьор, който постоянно чува с периферното си внимание как работи моторът на колата. Ако се появи необичаен звук, той веднага ще забележи промяната. Ще провери откъде идва звукът и, ако има повреда, ще я поправи преди да е станало твърде късно. Човекът, който не осъзнава непрекъснатостта на емоционалния си опит, прилича на шофьор, който не чува звуците в колата и не може да реагира своевременно, ако нещо с него се случи.

Друг важен аспект на връзката между емоционална интелигентност и психично здраве е способността да диференцираме различните емоции (да улавяме различните им нюанси). Нашите емоциите са толкова диференцирани, доколкото диференциран (т.е. осъзнат) е човекът, който ги изпитва.

„Тъй като толкова много от това, което знаем, зависи от нашите чувства, то, да бъдеш потопен в неясни и смътно доловени чувства, означава да бъдеш обгърнат от един неясен свят. С по-голямото освобождаване на съзнанието на хората спрямо техните чувства намалява значително и потребността от бдителност по отношение на застрашаващите неща в заобикалящия ги свят – защото освободеният човек, вместо да се крие от своите чувства, ги използва като ръководство, интерпретиращо света, в който живее”.
Дейвид Вискът, “Езикът на чувствата”

Чувствата са най-пряката реакция на нашето възприятие, а мисленето ги следва, затова Вискът сравнява възприемането на света по пътя на интелекта с изучаването на една държава чрез четенето на книга вместо чрез живеенето в нея.

„Ако не сте вътре в чувствата си, не сте в реалния свят. Затова истината се крие в чувствата – това, което правите с тях, ще определи дали живеете с истината или лъжата. Чувствата може да бъдат прикрити, отречени, осмислени, но едно болезнено усещане не ще изчезне, докато не премине по своя естествен начин на развитие. Всъщност, когато едно болезнено чувство бъде отбягвано, често неговите болезнени последици се запазват по-дълго време и тогава става изключително трудно човек да се справи с него.”
Дейвид Вискът, “Езикът на чувствата”

За мен най-добрата метафора, която описва емоционалната интелигентност, е връзката между родител и дете. Родителят е умът, а детето са емоциите. Високата ЕИ е, когато има добра връзка между тях – вътрешното дете (емоциите) усеща, че може да разчита на родителя (умът) като на източник на разбиране, сигурност и грижа. А, ако в нашето детство не сме имали такъв родител,  винаги може сами да си го създадем и дадем. Това е още един пример за пряката връзка между емоционалната интелигентност и психичното здраве – и двете са величини, които се променят във времето, ако положим подходящите усилия за това.

 

Емоционалната интелигентност и бъдещето

Става ясно, че емоционалната интелигентност не просто е поредното понятие в психологията. То е носител на нова парадигма в отношението към живота и правилата за успех – сменя парадигмата на рационализма, доминирала човечеството през последните векове (която поставя човешкия разум на пиедестал и гледа на емоциите като на враг, пречещ на обективната преценка и контрол на поведението). Изследванията в областта на емоционалната интелигентност променят всичко това. Според тях именно здравата връзка с емоциите е решаващият фактор за нашето психично благополучие и, вместо да ги потискаме, трябва да се вслушваме в техните мъдри съвети.

Новата парадигма води до промяна на правилата за успех на работното място. В миналото (“времето на фабриките”, Сет Годин) хората са били третирани като болтчета в една система; от тях се е очаквало послушание и изпълнителност. Тогава си успявал, ако си сух и рационален. Сега промяната в бизнес-света доведе до промяна и на основното конкурентно предимство – това са хората и тяхната лоялност, мотивация, страст, творчество и ангажираност. Това предимство не може да бъде спечелено, ако те продължават да бъдат третирани като болтчета в системата.

Емоционалната интелигентност не просто е нашата надежда за надмогване на ограниченията, с които сме се родили. Тя е надеждата за по-хуманен свят, в който манипулациите и злоупотребата на рационалния ум ще бъдат коригирани и обуздавани от посланията на сърцето. Учени сме да гледаме на емоциите като заплаха за рационалното управление на своя живот, но истината е точно обратната – те са истинската основа за рационалната организация на човешкото съществуване. Както и за успеха в живота.