Прииска ми се да споделя една анимация, направена по известния „мит за пещерата“ от Платон. За мен той е една от най-красивите метафори за затворената божия искра в света на материята и страданието, което тя изпитва. Според този мит ние, хората, не познаваме истинската природа на нещата. Подобно на затворници в пещера, които са приковани с […]
за себепознание и личностно развитие 1-2 юни 2013 „Единственото нещо, което може да даде достъп до целта и смисъла на живота ти, е интуицията. Рационалността не може да направи това; може само интимната връзка с твоя вътрешен Аз.“ Памела Крибе Най-сетне дойде времето да обявя група по тема, която от доста време ме интересува – […]
Мисля, че ако знаех това навремето, щях да си спестя доста терзания. Става дума за третия вид страдание, за който се говори в будизма – т.нар. „всепроникващо страдание“. Защото аз определено страдах и то с дълбочина, която беше по-голяма от всичко преживяно до този момент, но не намирах никаква рационална причина да се чувствам така, […]
Наскоро получих и-мейл от приятелка. Завършвайки писмото си, тя се чудеше какво да ми пожелае по повод идващите Великденски празници. „Щастливи празници, пишеше ми тя, някак не ми звучи добре. Възкресението свързвам с болката от умирането на старото и този процес е тежък и мръсен – за мен поне.“ Разбирах какво има пред вид, макар […]
„Когато вземеш решението да направиш нещо, посвети му се изцяло докато го правиш. Това, което толкова често се случва, е, че хората правят избора да направят нещо и след това не му се отдават изцяло – те не му казват своето тотално „да“, докато го правят. Вместо това може да се оплакват, че го правят, да […]
Понякога се отказваме от мечтите си, защото решаваме, че са твърде големи. Нереално големи. Но ако те са нещото, за което най-много сърцето ни копнее? Това, което ни кара да се чувстваме живи и вдъхновени? Отговорът на този въпрос от Дениз Лин в книгата й „Душата обича истината“ е – не, не трябва да се […]
„Един човек работел в градината си, когато наблизо минал непознат, който казал: „Решил съм да се преместя на ново място. Какви са хората в близкия град?“ Градинарят избърсал ръце в панталоните си и попитал непознатия: „Какви бяха хората в града, в който живеехте досега?“ „Бяха егоисти, измамници и лъжци“, отговорил странникът. „Ами, опасявам се, че […]
Попаднах на една много ценна статия в Еconomy.bg , която обяснява какви са „Разликите между сделките и бизнес-отношенията“. Нямаше как да не й обърна внимание, защото нейното подзаглавие беше: „Не сделките, а отношенията, са в основата на дългосрочната стратегия за задържане на клиентите.“ Когато чуя дългосрочен успех, веднага се сещам за Стивън Кови, от когото […]
„Най-трудният преход, който правим в живота си, е преминаването през родилния канал. Той е много по-тежък от другия преход, който наричаме смърт, защото единственият начин да преминем от безкрайната си форма като дух в крайната като физическо тяло е като понижим вибрациите си.“ Стийв Ротър, „Духовна психология“, с.31
Не знаех, че това е фирменото мото на Фейсбук. Разбрах за него от публикацията на NovaVizia.com „26 хака за управление на времето, които ми се искаше да знам, когато бях на 20“ . Това е деветият „хак“, който дава идеи как да се управлява времето по-ефективно.
„Всички уроци винаги са насочени навътре: ако урокът е самоопределяне, става дума за определяне на вашите граници, не на чуждите. Ако житейският ви урок е приемане, това не се отнася за околния свят, а за приемане на себе си. По същия начин, ако урокът е доверие, това не означава да се доверяваме на другите, а […]
Но какво означава да бъдеш присъстващ? И как така „присъствието в болката“ води до „разширяване на границите“ и дори до познаване на безграничното? Това, което Марина Абрамович пресътворява в изкуството си, е същото, за което и Екхарт Толе говори в книгите си, при това в съвсем същата комбинация – присъствие в болката с цел трансцедиране […]
