„Един човек работел в градината си, когато наблизо минал непознат, който казал: „Решил съм да се преместя на ново място. Какви са хората в близкия град?“
Градинарят избърсал ръце в панталоните си и попитал непознатия: „Какви бяха хората в града, в който живеехте досега?“
„Бяха егоисти, измамници и лъжци“, отговорил странникът.
„Ами, опасявам се, че ще откриете, че и в този град хората са също лъжци и мошеници.“
„Благодаря!“, отвърнал непознатият, обърнал се и тръгнал в обратната посока.
Малко по-късно друг човек се приближил до градинаря, който се бил навел и вадел ряпа.
„Извинете“, обърнал се към него вторият странник, „мисля да се преместя да живея на друго място и се питах какви са хората в близкия град?“
„А какви бяха те в града, в който живеехте досега?“
„О, прекрасни! Всички бяха мили и любящи!“
„Е“, отвърнал градинарят, „мисля, че и в този град ще откриете, че хората са мили и любящи.“
„Благодаря!“, отвърнал странникът и продължил в посока към близкия град.“
Тази история съм я срещала разказана в различни книги. Последната, от където е откъса по-горе, е книгата на Дениз Лин „Душата обича истината“. Но коя е истината? Че хората в близкия град са добри, или че хората в близкия град са лоши? Истината за физическите факти е различна от истината за психичните факти. Когато става дума за това какви са хората в близкия град, ние сме в полето на втората. И в това е добрата новина – от нас зависи какви хора ще намерим в града, към който сме се запътили. Затова, ако сте на път в търсене на по-добро място за живеене, пожелавам ви да продължавате напред – съседите са много мили и добри хора! Приличат съвсем като вас! Продължете напред по пътя си – не сменяйте посоката!
Камелия Хаджийска