„Най-трудният преход, който правим в живота си, е преминаването през родилния канал. Той е много по-тежък от другия преход, който наричаме смърт, защото единственият начин да преминем от безкрайната си форма като дух в крайната като физическо тяло е като понижим вибрациите си.“
Стийв Ротър, „Духовна психология“, с.31
Това му е хубавото на поглеждането на живота ни през очите на Духа – всичко се обръща наопаки. Включително и това, което обикновено е източник на най-много страх – смъртта. Всъщност се оказва, че най-трудното вече е зад гърба ни! На това му се вика добра новина – и затова сега я предавам нататък:)) .
Подобно твърдение като по-горното, звучи доста правдоподобно за мен. Освен това ми помага да участвам по-спокойно в играта, наречена „живот“ – същата, която приключва с „по-лекия преход“. Когато ми „потънат гемиите“, когато за пореден път се почувствам повалена от вътрешните си демони, понякога това, което най-много ми помага пак да се изправя и да продължа, е една спортна злоба за победа – така че в края на живота си да мога да извикам победоносно „Направих го!“
За да мога по-добре да си „поиграя на живот“, се опитвам да формулирам кое е това нещо, което възприемам като най-голямо предизвикателство в живота си, и да му се заканя, че няма да му се размине. В дадения случай си припомням, че урокът, който уча е вътрешен, а не външен. Както и че външният свят е така добър, за да материализира условията, които да ми дадат възможност да го уча. След което продължавам…
С пожелание за победа!
Камелия
