И с двата крака

Когато вземеш решението да направиш нещо, посвети му се изцяло докато го правиш.

Това, което толкова често се случва, е че хората правят избора да направят нещо и след това не му се отдават изцяло – те не му казват своето тотално „да“ докато го правят. Вместо това може да се оплакват, че го правят, да мечтаят да правят нещо друго или просто не се влагат целите в него, докато го правят. Егото има тенденцията да се съпротивлява и да се дистанцира дори от това, което самото то е избрало да направи.“ 

Джина Лейк, „Живот в настоящето“

Може и да ви се стори странно, но голяма част от нашите проблеми не се решават именно поради този прост факт – че не сме на сто процента ангажирани с решението, което сме взели. Нещастни връзки и неудовлетворителни отношения не могат да приключат, защото не сме били въвлечени в тях изцяло и винаги е имало една вратичка – отворена. Понякога именно тя е причината поради която все още стоим във връзката. Защото как може да преминеш отвъд нещо, ако не си успял да стигнеш преди това до края? В подобни случаи винаги остава чувството, че вероятно има още нещо, което да се направи. Нещото, което още може да се направи обаче понякога не е нищо друго освен това да се отдадем на взаимоотношението, работата или каквото и да е решение докрай, на сто процента. Когато направим това ще видим, че разрешенията на неудовлетворителните решения, които сме взели, ще започнат да идват спонтанно.

Когато се отдаваме на сто процента на своите решения, дори впоследствие да се окаже, че са неправилните за нас, въпреки това ще оставят у нас усещането за безценен опит и вътрешна сила, когато приключат. Дори и са ни причинили много болка и страдание, пълнотата на опита и преживяванията, които са оставили у нас, ще са подхранили духовните ни нужди от развитие и обогатяване. Също така ще сме свободни от съжаление или обвинение към себе си, че не сме направили необходимото. Тъй като ще сме се вложили в това решение целите, ще знаем, че ако даденото нещо не се е получило, то е не защото не сме дали най-доброто от себе си, а защото е израз на тази част от Съдбата, която е неподатлива на наш контрол.

Да сме цялостно ангажирани с нещата, които правим, има функцията на ускорител и интензификатор на всичко, към което насочим своето внимание. Ще открием, че дори да се окаже, че решението, което сме взели, не е правилното, ние много бързо ще разберем това и много по-лесно ще можем да го променим. Ако обаче ни липсва тоталната ангажираност, ще е трудно да вземем каквото и да било решение. Като безкрайна драма, от която няма край, непълноценните и неудовлетворителни неща в живота ни ще се провлачват, оставяйки след себе си чувството за застой и зацикляне. И дори няма да заподозрем, че в основата на цялото това нещо стои не някой друг, а нашият приятел – егото, което печели „скрити дивиденти“ от подобни „маневри“.

Познавате ли хора, които постоянно ви се изплъзват, докато обсъждате с тях някаква важна тема? Каквото и да кажете, те ще намерят аргументи, които са противоположни на това, което казвате, и които звучат не по-малко убедително. В края на краищата разговорът с тях не успява да стигне до никъде и вие го приключвате с чувството за горчивина. Не разбирате съвсем ясно какъв е проблемът и дори сте склонни да обвинявате себе си за неосъщественото разбиране, защото техните аргументи могат да бъдат убийствено логични и убедителни. Но проблем наистина има и той е, че вътре в тях има една част, която много обича да спори и се чувства добре от това да не се съгласява. Тази част е много изобретателна да прави това, защото да отстоява своята правота и да запази статуквото за нея е по-важно, отколкото да се отвори към думите на другия човек – и наистина да го чуе – не само с ума, но и със сърцето си. Много духовни учители наричат тази част у нас „его-ум“.

Наскоро имах една клиентка, с която разговорът, ако го представя метафорично, премина горе-долу така. Ние започнахме да говорим за „зеленото“, но скоро след това тя каза, че зеленото всъщност имало „жълти точки“. Аз се съгласих, че „зеленото има жълти точки“, но докато ги обсъждахме, тя реши да отбележи, че „жълтите точки в долната част на зеленото“ са повече, отколкото „жълтите точки в горната част на зеленото“. Все още обсъждахме „разпределението на жълтите точки“, когато тя добави, че всъщност  в горната част на зеленото има и някакви „червени квадратчета“ . Когато по-късно част от „квадратчетата“ се оказа, че са „кубчета“, аз не се изненадах. Вече бях разбрала, че каквото и да кажа, няма да бъде чуто, т.е. разбрано. И в най-голяма степен това важеше именно за най-важната част – „зеленото“, защото именно там се съдържаха отговорите за въпросите, които я мъчеха. Тази част беше последното нещо, което тя би искала да види, защото щеше да й причини дискомфорт и разколебаване в собствената си правота. Като рибар, който се е опитвал да улови риба с голи ръце, аз стоях на брега и съжалявах за пропуснатата възможност за по-дълбока среща между нас двете.

Не спирам да се изумявам от това колко хитро нещо може да бъде умът – както на хората, с които общувам, така и моят собствен. Винаги може да намери аргументи „за“ или „против“ и ,особено ако човек  е достатъчно интелигентен, това става дори още по-трудно! Неспособността да се ангажираме изцяло с взетото от нас решение е само един от многото трикове на ума. Но много важен трик.

„Да слушаш его-ума  ще те направи много нещастен, безотносително дали изборът е правилният от гледна точка на Същността. Умът подлага на проверка нашите избори и ни носи неудовлетворение всеки момент. Дори когато сме в синхрон с намеренията на Същността, умът често се оплаква, съмнява, задава въпроси и съди, защото точно това е, което умът прави. Да бъдеш верен на своя избор, дори той да е правилният, е много трудно нещо.

Умът ти ще те направи нещастен в средата на всеки избор, който си направил.“

Джина Лейк

И това се случва не само по отношение на маловажни неща като избора на дреха, която да си купим, или на храна, която да поръчаме от менюто на ресторанта, но и до по-значими неща като връзки, работа и здраве. Когато дойдат трудностите, дори и изборът да е изглеждал правилен в началото, ще възникват колебания и понякога дори става страшно в главите ни. Изходът от подобни ситуации е да се види доколко умът обслужва интересите на егото или е в хармония с нашата по-дълбока същност. С други думи, ако има много мисли, но няма дълбокото чувство за правилност или неправилност, което идва от гласа на интуицията ни, значи става дума за игрите на ума. Вероятно трудностите, с които се сблъсквате, са теста, с който трябва да се справите и сега не е момента да се отказвате. Но ако го има това дълбоко вътрешно чувство за „правилност или неправилност“ в тялото, където е интуитивната част от нас, да напуснете дадена връзка, работа или друго нещо, ще бъде правилното за вас. То ще бъде знак, че вече е дошлото времето за вземане на друго решение. На което да се отдадете на сто процента – отново.

„Въпреки че всичко това може да изглежда малко сложно, с малко проверка и разграничаване между мислите и интуитивните чувства вие ще можете да определите за себе си кое е истината. Тогава когато правите избор бъдете сигурни да кажете „да“ на него, ако го направите. Скочете и с двата крака в това, което сте избрали да бъдете, и го направете с цялото си Сърце.  Ако сте се настроили на своята интуиция, когато дойде времето да изскочите от него, вие ще знаете кога да направите различния избор.“ Джина Лейк

Това е публикация част от „игрите на синхроничност“. Ако тя дойде при вас сега вижте дали не е, за да ви подтикне да се ангажирате на сто процента с решението, което сте взели и което в момента е трудно за вас. Ако направите това ще видите, че ако то не е правилното решение, скоро у вас ще узрее на едно по-дълбоко ниво готовността вътре във вас да излезете от тази ситуация. А ако е правилното, това тотално ангажиране ще ви даде сили да се справите с трудностите, през които преминавате в момента, и да доведете процеса до успешен край. За целта първо вижте за кое точно решение става дума (като имате пред вид, че дори и тук умът ви може да ви врътне някой номер и да не видите за какво всъщност става дума!) След което проверете дали все още има и някоя друга „отворена вратичка“ в случай, че даденото нещо не се случи така че да има и резервен вариант (защото егото много обича сигурността!)

Ще разберете кое е правилното нещо за вас, ако мислите в главата ви са в синхрон с дълбокото чувство за правота, което е отвъд ума ви. Ако откриете, че няма хармония между тези двете, не слушайте ума си! Вместо това следвайте сърцето си. И ако досега не сте скочили в предизвикателството пред вас и с двата крака – включете и втория крак. Така дори и да се приземите на място, което не ви харесва, поне ще разполагате със силата на цялостната си същност да продължите да крачите напред към следващото предизвикателство. Крачейки и с двата крака.

Камелия