„Когато вземеш решението да направиш нещо, посвети му се изцяло докато го правиш. Това, което толкова често се случва, е, че хората правят избора да направят нещо и след това не му се отдават изцяло – те не му казват своето тотално „да“, докато го правят. Вместо това може да се оплакват, че го правят, да мечтаят да правят нещо друго или просто не се влагат целите в него, докато го правят. Егото има тенденцията да се съпротивлява и да се дистанцира дори от това, което самото то е избрало да направи.“
Джина Лейк, „Живот в настоящето“
Може и да ви се стори странно, но голяма част от нашите проблеми не се решават именно поради този прост факт – не сме на сто процента ангажирани с решението, което сме взели. Нещастни връзки и неудовлетворителни отношения не могат да приключат, защото не сме били въвлечени в тях изцяло и винаги е имало една отворена вратичка. Тя е причината, поради която все още стоим във връзката, защото как може да преминеш отвъд нещо, ако преди това не си успял да стигнеш до края? В подобни случаи имаш чувството, че вероятно има още нещо, което да се направи. Нещото, което още може да се направи, обаче, понякога не е нищо друго, освен да се отдадем на взаимоотношението, работата или нещо друго докрай, на сто процента. Когато направим това, ще видим, че разрешенията на неудовлетворителните решения, които сме взели, ще започнат да идват спонтанно.
Когато се отдаваме на сто процента на своите решения, дори впоследствие да се окаже, че са неправилните за нас, те ще оставят у нас усещането за безценен опит и вътрешна сила, когато приключат. Дори и са ни причинили много болка и страдание, пълнотата на опита и преживяванията, които сме имали, ще подхранят нуждата на душата от развитие. Също така ще сме свободни от съжаление или обвинение към себе си, че не сме направили необходимото. Тъй като ще сме се вложили в това решение целите, ще знаем, че ако даденото нещо не се е получило, то е не защото не сме дали най-доброто от себе си, а защото е израз на тази част от Съдбата, която е неподатлива на наш контрол.
Да сме цялостно ангажирани с нещата, които правим, има функцията на ускорител и интензификатор на всичко, към което насочим своето внимание. Дори и ако се окаже, че решението, което сме взели, не е правилното, ние бързо ще разберем това и много по-лесно ще можем да го променим. Ако обаче ни липсва тоталната ангажираност, ще е трудно да вземем каквото и да било решение. Като безкрайна драма, от която няма край, непълноценните и неудовлетворителни неща в живота ни ще се провлачват, оставяйки след себе си чувството за застой и зацикляне. И дори няма да заподозрем, че в основата на цялото това нещо стои не някой друг, а нашият приятел – егото, което насочва съпротивата си в погрешната посока.
Познавате ли хора, които постоянно се изплъзват, докато с тях обсъждате някаква важна тема? Каквото и да кажете, те ще намерят аргументи, които са противоположни на това, което казвате, и които звучат не по-малко убедително. Разговорът с тях не успява да стигне до никъде и вие го приключвате с чувството за горчивина. Не разбирате какъв е проблемът и дори сте склонни да обвинявате себе си за неговия провал, защото техните аргументи могат да бъдат много логични и убедителни. Проблем обаче има и той е, че вътре в тях има една част, която много обича да спори и се чувства добре от това да не се съгласява. Тази част е много изобретателна да прави това, защото за нея да отстоява своята правота е по-важно, отколкото да се отвори към думите на другия човек и наистина да го чуе. Не само с ума, но и със сърцето си. Именно тази част у нас много духовни учители наричат „его-ум“.
Наскоро имах една клиентка, с която разговорът (ако го представя метафорично) премина горе-долу така. Ние започнахме да говорим за „зеленото“, но скоро след това тя каза, че зеленото всъщност имало „жълти точки“. Аз се съгласих, че „зеленото има жълти точки“, но докато ги обсъждахме, тя реши да отбележи, че „жълтите точки в долната част на зеленото“ са повече, отколкото „жълтите точки в горната част на зеленото“. Все още обсъждахме „разпределението на жълтите точки“, когато тя добави, че всъщност в горната част на зеленото има и някакви „червени квадратчета“. Когато по-късно се оказа, че част от „квадратчетата“ всъщност са „кубчета“, аз не се изненадах. Вече знаех, че каквото и да кажа, то няма да бъде чуто. И в най-голяма степен това важеше именно за най-важната част – „зеленото“ – защото именно там се съдържаха отговорите за въпросите, които я мъчеха. Тази част беше последното нещо, което тя би искала да види, защото щеше да й причини болка и разколебаване в собствената й правота. Като рибар, който се е опитвал да улови риба с голи ръце, аз стоях на брега и съжалявах за пропуснатата възможност за истинска среща между нас двете.
„Да слушаш его-ума ще те направи много нещастен, безотносително дали изборът е правилният от гледна точка на Същността. Умът подлага на проверка нашите избори и ни носи неудовлетворение всеки момент. Дори когато сме в синхрон с намеренията на Същността, умът често се оплаква, съмнява, задава въпроси и съди, защото точно това е, което умът прави. Да бъдеш верен на своя избор, дори той да е правилният, е много трудно нещо.“ Джина Лейк
И особено трудно е, когато дойдат трудностите. Затова изходът от подобни ситуации е да се види доколко умът обслужва интересите на егото или на душата. Много често трудностите, с които се сблъскваме, са тест за нашата решимост. В този смисъл не трябва да слушаме мислите, които ни казват да се откажем. Вместо това да потърсим вътрешното чувство за „правилност“, което идва отвъд ума и да го последваме. На сто процента.
„Въпреки че всичко това може да изглежда малко сложно, с малко проверка и разграничаване между мислите и интуитивните чувства вие ще можете да определите за себе си кое е истината. Тогава когато правите избор, бъдете сигурни да кажете „да“ на него, ако го направите. Скочете и с двата крака в това, което сте избрали да бъдете, и го направете с цялото си Сърце. Ако сте се настроили на своята интуиция, когато дойде времето да изскочите от него, вие ще знаете кога да направите различния избор.“ Джина Лейк
Това е публикация част от „игрите на синхроничност“. Ако тя дойде при вас сега, вижте дали не е, за да ви подтикне да се ангажирате на сто процента с решението, което сте взели, колкото и трудно това да е за вас. Ако то не е правилното решение, скоро у вас ще узрее готовността да излезете от тази ситуация. А ако е правилното, то ще ви даде сили да се справите с трудностите, през които преминавате и да доведете процеса до край. Затова, ако досега не сте скочили в предизвикателството и с двата крака, включете сега и втория крак. Дори и да се приземите на място, което не ви харесва, понеже сте били цялостни, ще имате силата да продължите напред. Крачейки и с двата крака.
Камелия Хаджийска
