Възможно е да се случи да се откажем от мечтите си, ако решим, че те са твърде големи. В нашите очи – нереално големи. Но дали трябва да се отказваме от нещата, за които сърцето ни най-много копнее? Нещата, които ни карат да се чувстваме най-много живи и вдъхновени?
В книгата си „Душата обича истината“ Дениз Лин казва – категорично не! И за да е убедителна, споделя пример от своя живот. Нейната най-голяма мечта била да има собствен семинарен Център. И тъй като за да се реализира подобно нещо за нея било равностойно едва ли не на чудо, основното което тя правела, били молитвите и визуализациите, с които да привлече подходящите житейски обстоятелства. Времето обаче минавало, годините вървели, а нищо не се случвало. Запитвайки се дали това е знак, че иска нещо твърде Голямо и затова трябва да се откаже от него, тя си дала сметка, че всъщност това не е отговорът. Че проблемът не в това, е че иска нещо нереално. Проблемът е, че не прави нищо реално, за да го случи на практика! А тя не прави нищо реално, защото мечтата й изглежда недостижима и не знае какво точно може да направи, за да я случи.
А реалните неща обикновено са нещо малко и достижимо. Като това да започне да прави семинарите в селската им хижа. Въпреки че хижата била малка и имала само две спални, Дениз Лин успяла да превърне двора в лагер от шест палатки, който дори имал трапезария на открито. Още същата година започнали да се записват хора от цял свят за участие в летните семинари на нейния импровизиран палатков лагер! Години по-късно нейната голяма мечта станала реалност и тя успяла да закупи имота Самърхил Ранч на централното крайбрежие в Калифорния, създавайки най-накрая свой собствен център.
От личен опит знам, че разковничето в постигането на големите ни мечти е в това да забравим колко големи са те и колко малки сме ние. След което да видим кое е това съвсем малко и реално достижимо нещо, което можем да направим за тях – сега. Коя е първата стъпка – ама съвсем първата? Не втората, не третата – първата! Водени от енергията на желанието, тази стъпка ще ни доведе до втората, втората – до третата, и така един ден ще открием, че с последната малка стъпка сме постигнали мечтата, която ни се е струвала в началото съвсем невъзможна. И това важи за всичко. За мен това беше да имам собствен дом и работа, която ми дава свободата да правя това, което най-много обичам да правя (на времето това ми се струваше толкова непостижимо, че дори не си мечтаех за него!). За Дениз Лин това е било купуването на скъп имот в централното крайбрежие на Калифорния, където да направи своя център. За друг човек това може да е нещо друго.
Тъй като за американците това може да е мечтата да посетят Европа, Дениз Лин дава пример как изглеждат малките и реални стъпки за сбъдването на този вид мечта. Купуването на международен паспорт е едно отлично и реално достижимо начало, според нея. Следваща също така реална стъпка е проучването на подходящи маршрути и достъпни хотели за планираното пътешествие … и, ако тази цел все още изглежда невероятно отдалечена във времето:
„Може също да посетите някое място в близост до дома ви, като например някоя английска градина в парка, италианска пицария в квартала, френска сладкарница или местен скандинавски фестивал. Започнете да поглъщате културата на страната, която искате да посетите, навсякъде където я откриете, и се изпълнете с чувствата, които се надявате да изпитате по време на пътуването си в Европа. Това са малки стъпки, които ви помагат да поддържате мечтата си жива.“
Друг пример, който тя дава е с отслабването:
„Кой ви казва, че трябва да свалите всичките 15 кг. наведнъж? Опитайте да започнете с малки стъпки и стигнете до целта си, като сваляте по един килограм за определен период от време. После, когато постигнете целта си да свалите този килограм, празнувайте подобаващо!“
Дениз Лин, „Душата обича истината“, с. 141
Ако Лао Дзъ казва че „пътят от хиляди мили започва с първата стъпка„, то един друг мъдрец – Берт Хелингер, казва, че „постигаме целта си с последната крачка“. Че всичко преди това е било само подготовка. Всъщност, целият ни живот е това, което се случва между първата и последната ни крачка. Затова ако искаме да стигнем по-надалеч – толкова далеч, колкото далеч изглеждат сега мечтите ни, единственото което трябва да направим, е да започнем да крачим. С малки и реални стъпки. Това е единственото, което успява да ни изкара от модела на парализиращото бездействие и лишения от вдъхновение живот, в който не вярваме, че мечтите ни могат да станат реалност. „Лозето не иска молитва, а мотика“, гласи известна българска поговорка, така че ако искаме нивата на нашите желания да даде плод някой ден, ще трябва да хванем мотиката. И да започнем все отнякъде да копаем.
Всъщност желанието да се случат нещата изведнъж, да крачим с големи крачки, е част от игрите на Егото. Защото, както добре знаем, егото обича Големите неща. Малките крачки, малките успехи, малките постижения го разстройват. Вместо да види това, което вече имаме, то вижда това, което не ни достига. Ако успеем да разберем тези форми на самосаботаж, превключването на вниманието от липсващото към наличното, ще ни даде толкова силен приток на енергия, че много по-лесно ще направим и следващата крачка.
Тогава вече всичко ще ни помага да продължим да крачим напред. Можем да започнем да смъкваме теглото си като отпразнуваме не първия свален килограм, а първия половин свален килограм! Ако отказването на цигарите е цел, може да сме доволни, ако ги намалим дори с една цигара. Ако искаме да започнем физически упражнения, но все не стигаме до фитнес-залата, и една бърза петнайсет минутна разходка из квартала е по-добра от нищото! Ако все не успяваме да започнем да се храним здравословно, да прибавим само една ябълка към традиционното ни не толкова здравословно меню, също е постижение!
Затова, ако имате голяма мечта, не се отказвайте. Направате една малка, но съвсем реална крачка напред. Ако нямаме нищо друго, винаги имаме себе си! Можем да бъдем доволни от направеното! И да не се отказваме от мечтите си – мечтаейки на едро, но действайки на дребно!
Камелия
подобни статии: