„… само чрез своята слабост и неспособност ние сме свързани с несъзнаваното, с нисшия свят на инстинктите и с околните. Нашите добродетели ни правят независими. В това състояние не се нуждаем от никого – тук ние сме господари, но в своята непълноценност ние сме свързани с човечеството, както и със света на инстинктите си… Моята максима […]
По-долу е откъс от автобиографичната книга на Юнг, в който този гениален психиатър и психолог описва най-късните години от живота си, вече прехвърлил 80-те. Неговите думи ме докосват и вълнуват, усещам в тях преживяното от един дълъг и необикновен живот. И съм благодарна за искреността и дълбоката човечност, с която той споделя преживяванията в края […]
„Решаващият въпрос за човека е дали той е свързан с безкрайността или не. Това е критерият на неговия живот. Едва, когато знам, че безкрайното е същественото, ще съм в състояние да отклоня интереса си от преходните и от всички неща, които не са от съществена важност. Но ако не знам това, то бих претендирал, заради […]
„Човек си запазва последната дума дори пред Божията воля. В противен случай – в какво би се състояла свободата му? И в какво – смисълът й, ако не е в състояние да заплаши заплашващия?“ К.Г.Юнг, „Автобиография – спомени, сънища, размисли“, с.214
„Говори се, че съм бил осведомен или дори „мъдър“, но аз не мога да го приема. Имало едно време един човек, който загребал с шапката си вода от потока. Какво ли може да означава това? Не съм този поток. Аз съм до потока, но не предприемам нищо. Има и други до потока, но повечето от […]
„Всеки човек, който не е минал през ада на своите страсти, никога не ги е превъзмогнал. Тогава те обитават „съседната къща“ и, без той да подозира, може да избухне пожар и да се прехвърли към неговия собствен дом. Когато човек се отказва от твърде много неща, а други изоставя или забравя, възниква възможността или опасността […]
„… целта на психичното развитие е Цялостната личност. Не съществува линеарно развитие, има само circumambulation (обикаляне в кръг) на Цялостната личност. Еднолинейно развитие съществува най-много в началото, а по-късно всичко е насочено към средата“. К.Г.Юнг, „Автобиография – спомени, размисли, сънища“, с.190 За мен тази мисъл на Юнг е много важна, защото обяснява разликата в психичните промени, […]
„Бъдещето се подготвя предварително в несъзнаваното – колкото и малко да се знае за него и до днес – и затова може да бъде отгатнато от ясновидци.“ К.Г.Юнг, „Автобиография – спомени, сънища, размисли“, с.229
„Най-тежкото бреме на плещите на децата е неизживеният живот на техните родители.“ К.Г.Юнг По-долу споделям един цитат от „Автобиографията“ на Юнг, в който той коментира същото, а именно че в по-дълбоките пластове на нашето психично несъзнавано връзката с нашите предци е по-жива от всякога. Тя е във въпросите, които са останали нерешени от тях; както […]
В периода след публикуването на книгата му „Промени и символи на либидото“, с която разкрива различията си с Фройд, Юнг публично е отхвърлен и критикуван. За този период от своя живот той пише: „След разрива с Фройд всички мои приятели и познати се оттеглиха. Книгата ми беше обявена за боклук. Провъзгласиха ме за мистик и […]
„Ах, тези послушни, прилежни и здрави хора – те винаги ми напомнят за онези оптимистични попови лъжички, които, весело размахвайки опашки, се припичат на слънцето в някоя гъсто населена дъждовна локва – най-плитката от всички подобни, без дори да подозират, че още утре тя ще е е пресъхнала!“ К.Г.Юнг „Автобиография – спомени, сънища, размисли“ Когато […]
„… Аз обаче знам от опит, че това не е за добро – хората не бива да бъдат надхитрявани, даже когато това е в тяхна полза. Не искам да изкарвам никого от релсите на неговата криворазбрана вяра. Навярно за оня човек е било добре да стигне до абсолютен провал, отколкото да бъде спасен с лъжливи […]
