Юнг: Човек трябва да се наведе, за да може да гребне от потока

„Говори се, че съм бил осведомен или дори „мъдър“, но аз не мога да го приема. Имало едно време един човек, който загребал с шапката си вода от потока. Какво ли може да означава това? Не съм този поток. Аз съм до потока, но не предприемам нищо. Има и други до потока, но повечето от тях смятат, че трябва да направят нещо с него. Не правя нищо. Не мисля, че съм този, който би трябвало да се грижи черешите да имат дръжки. Стоя и съзерцавам удивен онова, което Природата може да направи.

Има една хубава стара легенда за един равин и неговия ученик, който го попитал: „Едно време имало хора, които са виждали лицето на Бога – защо сега не можем да го видим?“ Тогава равинът отговорил: „Защото днес вече никой не може да се поклони толкова ниско.“

Човек трябва да се наведе, за да може да гребне от потока.“

К.Г. Юнг, „Автобиография – спомени, сънища, размисли“, с.351

Не е наша отговорността да се грижим черешите да имат дръжки. Достатъчно е да отворим очите си за чудото на природата и живота, който ни заобикаля. И да се поклоним ниско… много, много ниско.