„Говори се, че съм бил осведомен или дори „мъдър“, но аз не мога да го приема. Имало едно време един човек, който загребал с шапката си вода от потока. Какво ли може да означава това? Не съм този поток. Аз съм до потока, но не предприемам нищо. Има и други до потока, но повечето от тях смятат, че трябва да направят нещо с него. Не правя нищо. Не мисля, че съм този, който би трябвало да се грижи черешите да имат дръжки. Стоя и съзерцавам удивен онова, което Природата може да направи.
Има една хубава стара легенда за един равин и неговия ученик, който го попитал: „Едно време имало хора, които са виждали лицето на Бога – защо сега не можем да го видим?“ Тогава равинът отговорил: „Защото днес вече никой не може да се поклони толкова ниско.“
Човек трябва да се наведе, за да може да гребне от потока.“
К.Г. Юнг, „Автобиография – спомени, сънища, размисли“, с.351
Не е наша отговорността да се грижим черешите да имат дръжки. Достатъчно е да отворим очите си за чудото на природата и живота, който ни заобикаля. И да се поклоним ниско… много, много ниско.
