В пресъхналата локва

„Ах, тези послушни, прилежни и здрави хора – те винаги ми напомнят за онези оптимистични попови лъжички, които, весело размахвайки опашки, се припичат на слънцето в някоя гъсто населена дъждовна локва – най-плитката от всички подобни, без дори да подозират, че още утре тя ще е е пресъхнала!“

К.Г.Юнг „Автобиография – спомени, сънища, размисли“

Когато си в потопен надълбоко в страданието от преходността на света, в който живееш и своята собствена; когато не можеш повече да бягаш от истината за тялото, а с това е дошла и депресията; когато собственият ти Аз е станал по-малък и от най-малката прашинка в космоса; когато нямаш волята и енергията да продължаваш да размахваш весело опашчицата си …. тогава идва това изкушение. Изкушението да се сравняваш с хората, които са „послушни, прилежни, здрави и оптимистични…“

Недей.

Нищо не може да се направи с пресъхналите локви… но може да потърсиш Пътя обратно към океана.