„Най-тежкото бреме на плещите на децата е неизживеният живот на техните родители.“ К.Г.Юнг
По-долу споделям един цитат от „Автобиографията“ на Юнг, в който той коментира същото, а именно че в по-дълбоките пластове на нашето психично несъзнавано връзката с нашите предци е по-жива от всякога. Тя е във въпросите, които са останали нерешени от тях; както и в делата, които са останали недовършени в живота им. Тази жива връзка с предците ни често се преживява като властваща над съдбата ни нужда да довършим Недовършеното и да отговорим на Неотговореното.
“Докато работех върху каменните плочи, си изясних съдбовната връзка с моите предци. Имах силното чувство, че съм под влиянието на неща или въпроси, които са останали недовършени или без отговор от страна на моите родители, от баба ми и дядо ми или от още по-далечни прадеди.
Често изглежда така, като че ли в едно семейство има някаква неличностна карма, която се пренася от родителите върху децата. Винаги ми се е струвало, че трябва да отговоря на въпроси, които са били поставени пред моите предшественици, но още не са намерили отговор, или пък че трябва да довърша или поне да продължа някои неща, които са били оставени неуредени преди мен.
Трудно е да се разбере дали тези въпроси носят повече личен или повече колективен характер. Струва ме си, че последното е по-вероятно.
Един колективен проблем – ако той не е осъзнат като такъв, възниква винаги като личен и тогава събужда илюзията, че в областта на личната психика нещо не е наред.
Фактически личната сфера е засегната, но не непременно първично, а много повече вторично като резултат на някаква непоносима промяна в социалната атмосфера.
Причината за разстройството в подобен случай трябва да се търси не в личното обкръжение, а в колективната ситуация. Досегашната психотерапия малко е държала сметка за това обстоятелство.”
С. 228, „К.Г.Юнг – Автобиография – спомени, сънища, размисли“, записани и издадени от Аниела Яфе, 1994
