Съдбовната връзка с предците ни

 

По-долу е текст от автобиографичната книга за живота на К.Г. Юнг. Това е един от многото текстове в тази книга, които по много личен начин представят една от основните идеи на този гениален психотерапевт, а именно че в психичните пластове на собственото ни „колективно несъзнавано“ връзката с нашите предци е по-жива от всякога. Тя е във въпросите, които са останали нерешени от тях, в делата, които са останали недовършени в живота им. Тази жива връзка с предците ни често се преживява като властваща над съдбата ни нужда да довършим Недовършеното и да отговорим на Неотговореното от тях. Ако не сме наясно с тази динамика, произтичаща в дълбоките пластове на нашето несъзнавано, можем да се чувстваме като жертви на тежка и безсмислена съдба. Но ако разбираме приемствеността на съдбата ни от съдбите на нашите предци, вместо това ще разпознаем в житейските ни проблеми зовът на нашите предци. След което можем да отговорим на този зов по един достоен начин.

“Докато работех върху каменните плочи, си изясних съдбовната връзка с моите предци. Имах силното чувство, че съм под влиянието на неща или въпроси, които са останали недовършени или без отговор от страна на моите родители, от баба ми и дядо ми или от още по-далечни прадеди.

Често изглежда така, като че ли в едно семейство има някаква неличностна карма, която се пренася от родителите върху децата. Винаги ми се е струвало, че трябва да отговоря на въпроси, които са били поставени пред моите предшественици, но още не са намерили отговор, или пък че трябва да довърша или поне да продължа някои неща, които са били оставени неуредени преди мен.

Трудно е да се разбере дали тези въпроси носят повече личен или повече колективен характер. Струва ме си, че последното е по-вероятно.

Един колективен проблем – ако той не е осъзнат като такъв, възниква винаги като личен и тогава събужда илюзията, че в областта на личната психика нещо не е наред.

Фактически личната сфера е засегната, но не непременно първично, а много повече вторично като резултат на някаква непоносима промяна в социалната атмосфера.

Причината за разстройството в подобен случай трябва да се търси не в личното обкръжение, а в колективната ситуация. Досегашната психотерапия малко е държала сметка за това обстоятелство.”

С. 228,  „К.Г.Юнг – Автобиография – спомени, сънища, размисли“, записани и издадени от Аниела Яфе, 1994