В периода след публикуването на книгата му „Промени и символи на либидото“, с която разкрива различията си с Фройд, Юнг публично е отхвърлен и критикуван. За този период от своя живот той пише:
„След разрива с Фройд всички мои приятели и познати се оттеглиха. Книгата ми беше обявена за боклук. Провъзгласиха ме за мистик и с това работата приключи… Но аз бях предвидил самотата си и не си правех илюзии относно реакциите на моите така наречени приятели. Това беше нещо, което бях очаквал. Знаех, че съм заложил всичко и че трябва да отговарям за убежденията си. Осъзнавах, че главата „Жертвата“ означаваше моята собствена жертва. Това решение ми помогна да започна отново да пиша, макар да знаех, че никой няма да разбере моите идеи.“ „Автобиография“, с. 162
Преживяванията на самотата, отхвърлянето и неразбирането на другите, както и принудата да пожертваме нещо важно за нас, за да последваме повика на душата си, са неизбежна част от процесите на индивидуацията. Ако човек не е готов да плати тази цена, идват психичните болести/неврозата. Юнг обаче осъзнато избира да направи саможертвата и това му помага да устои на изпитанията. А това, което е пожертвал, след това многократно се възвръща.
По един външен начин следването на творческия му импулс го довежда до създаването на неговата аналитична психология, която обогатява разбирането на човешката психика по изключително значим начин. Толкова много понятия, които са навлезли в широка употреба, дължим на него – „архетипи“ и „колективно несъзнавано“, „индивидуация“ и „синхроничност“, „интроверсия“ и „екстраверсия“, психична „сянка“ и „комплекс“, „анима“ и „анимус“, четирите „психични функции“ (мислене, чувство, усещане и интуиция), които са в основата на известния личностен тест MBTI (16 Personalities).
По един вътрешен начин това е реализацията на неговия истински Аз, извървяването на личния му процес на индивидуация и образуването на неговия „философски камък„, късчето безсмъртие.
