Жертвата

Ето малко факти за живота на Карл Густав Юнг, чиито книги са най-големият източник на подкрепа за мен от страна на психотерапията  в духовните ми търсения. В периода след публикуването на книгата му „Промени и символи на либидото“, с която разкрива различията си с Фройд, Юнг публично е отхвърлен и критикуван. За този период от своя живот той пише:

„След разрива с Фройд всички мои приятели и познати се оттеглиха. Книгата ми беше обявена за боклук. Провъзгласиха ме за мистик и с това работата приключи… Но аз бях предвидил самотата си и не си правех илюзии относно реакциите на моите така наречени приятели. Това беше нещо, което бях очаквал. Знаех, че съм заложил всичко и че трябва да отговарям за убежденията си. Осъзнавах, че главата „Жертвата“ означаваше моята собствена жертва. Това решение ми помогна да започна отново да пиша, макар да знаех, че никой няма да разбере моите идеи.“ „Автобиография“

Очевидно, ако искаме нещо, ще трябва да сме готови и да платим цената за него, а когато става дума за индивидуация, това, което искаме, е „един Аз, който пред нищо не би се огънал“, а цената, с която плащаме, е самота. Няма как да бъде иначе след като индивидуацията е тесният и стръмен път, в който мнозина са звани, но малцина призвани. И няма как на Юнг, като автор на теорията за индивидуацията в психотерапията, да му е бил спестен подобен опит. Няма как да развием вътрешна сила и да разкрием собствената си индивидуалност, ако преди това не сме се преборили със съпротивата на неразбирането от другите, както и на съмнението в себе си. Юнг пише:

„След разрива с Фройд за мене започна период на несигурност, дори и на вътрешна дезориентация. Чувствах се изцяло изчерпан, тъй като не бях стъпил върху собствена твърда основа.

Срещата с трансперсоналните сили в собствената ни психика има за цел да разклати стабилността под краката ни, за да разберем, че не сме сами господари на къщата, в която живеем. Докато стигнем твърдостта на камъка, неведнъж ще минаваме през подвижните пясъци на обърканост и съмнение в себе си. Ако обаче сме наясно, че това е неизбежната цена за нашето развитие, ще си спестим поне невротичното страдание, когато се самообвиняваме или обвиняваме другите, че пътят се е оказал по-трънлив.

Сенчестата страна на съпротивата срещу повика на душата – нежеланието да жертваме земните си желания, за да влезе нещо от света на Духа, се проявява чрез несъзнаваното или съзнавано чувство, че сме жертва. Затова единственият начин да се справим с тази отнемаща вътрешната ни сила опасност, е да поемем пълна отговорност за избора, който правим, както и да сме наясно, че цената, която плащаме, е висока. Ако успеем да направим това, ще разберем от личен опит какъв и психологическия смисъл на саможертвата в християнската религия – нищо друго, освен жертвата на ограничената, едностранчива, материална част на на своя скъп Аз-образ.

И така, първо е жертвата, и след това – наградата. За Юнг тя идва след повече от 30 години усилен труд и поемане на рискове да бъде верен на вътрешния си повик.

Камелия


Цитатите тук са от книгата- „К.Г.Юнг – Автобиография – спомени, сънища, размисли“, записани и издадени от Аниела Яфе, 1994