„… целта на психичното развитие е Цялостната личност. Не съществува линеарно развитие, има само circumambulation (обикаляне в кръг) на Цялостната личност. Еднолинейно развитие съществува най-много в началото, а по-късно всичко е насочено към средата“.
К.Г.Юнг, „Автобиография – спомени, размисли, сънища“, с.190
За мен тази мисъл на Юнг е много важна, защото обяснява разликата в психичните промени, които се случват на нивото на его-ориентираната психотерапия и на духовно ориентираната психотерапия.
На нивото на его-ориентираната психотерапия това, което се опитваме да променим, е в наша власт. Ако получим инсайт и променим дадено нещо, скоро след това виждаме и резултата. Това съответства на началния етап от психичните промени – линейното развитие. За повечето хора този вид промени са достатъчни.
За друг тип хора, за които се е събудил „импулсът за индивидуация„, това обаче е само началото. След това започва дългото обикаляне в кръг, чиято посока е центърът в средата (архетипът, от който се ражда индивидуалността на Аза, Цялостната личност). Тези процеси на вътрешно оцялостяване обхващат целия ни живот, т.е. надхвърлят целта на психотерапията. И тъй като са развитие чрез интегриране на нови аспекти от нас, които по правило са противоположни на съзнаваната ни нагласа и затова пораждат вътрешни конфликти, те са и много болезнени.
Когато обаче знаем за спецификата на този вид психични промени, сме подготвени да се справим с чувството за обезсърчението и безсилие, които неизбежно ги съпътстват.
