„… целта на психичното развитие е Цялостната личност.
Не съществува линеарно развитие, има само circumambulation (обикаляне в кръг) на Цялостната личност. Еднолинейно развитие съществува най-много в началото, а по-късно всичко е насочено към средата“.
К.Г.Юнг, „Автобиография – спомени, размисли, сънища“, с.190
Познавате ли чувството, че тъпчете на едно и също място? Че полагате толкова много усилия, за да промените нещо в себе си, а то сякаш си стои същото? Или, в друг вариант, че се променяте в избраната от вас посока, че има толкова много знаци, че позитивните промени вече се случват в живота ви и тази ваша ужасна черта, която ви е измъчвала, вече я няма…. и изведнъж се случва нещо, което ви връща в изходна позиция и отново реагирате по стария начин? В този момент си казвате, че сте пълен идиот, който само си мисли, че се променя, но всичките ви усилия са напразни.
Ако обаче преодолеете първата си реакция на обезсърчение, ще видите, че нещата хем са същите, хем не съвсем. Дори и на пръв поглед да изглежда, че сте зациклили и няма никакъв прогрес, при втори поглед ще откриете и промяната.Макар и темата на „уроците“, които учите, да е същата, има един нов аспект, който е добавен към нея. Това е така, защото зад подобно повторение има скрит смисъл. Ние се раждаме с една или няколко основни теми в живота ни и всички основни събития се въртят около тях – повтарят се като в колело. Като в спирала. Като в мандала. Отново и отново се връщаме към тях, но при всяко ново връщане добавяме нов сегмент осъзнаване. Прилича на това да огледаш една сграда от различни ъгли. Първо я оглеждаме отпред, след това отзад, после отгоре, отдолу, оглеждаме я отвътре, влизаме в мазето, качваме се на тавана, оглеждаме стаите една по една. Сградата е една, но срещата с различните й части е толкова различна понякога. Тази сграда е Цялостната личност, висшето аз на човека. Макар и понякога да изглежда, че темите в живота ни да са повече от една, на практика те са само различните пристройки към основната сграда.
Юнг нарича основната тема в живота ни „мит“ и търсенето на смисъл в живота ни е усилието да разберем мита, който живеем. Той задава сам на себе си този въпрос:„Но какъв все пак е твоят мит, митът, с който живееш?“ („К.Г.Юнг, „Автобиография“, с.165) и намира отговора му едва в края на живота си. Неговият мит е архетипът на Цялостната личност или с други думи, дългият процес на индивидуацията, в който заприличваш на Христос, стигаш до алхимичното злато на безусловната любов.
„… разбрах, че цялостната личност е принцип и архетип на ориентирането и смисъла, че в това се състои целебната й функция. Оттук започна първото долавяне на моя личностен мит“ (с.192).
Това е другото важно нещо, което е добре да знаем. Че отговорът на подобен въпрос, като този за „мита, който живеем“, т.е. за основната тема на живота ни, около която се въртят основните външни събития и вътрешни преживявания, идва като резултат от усилията на целия ни живот. Когато се посветим на въпрос като този, животът започва да откликва и ние все по-отчетливо започваме да чуваме неговия отговор – да долавяме основния лайтмотив на това, което ни се случва и да разбираме, че всяко връщане към този лайтмотив не е връщане назад, а движение в кръг – постигане на все по-голяма вътрешна пълнота и цялостност.
Процесът на циркуларното развитие в кръг много да ми прилича на бягането във фитнес-залата. Лентата се върти, ние бягаме, а на практика си стоим на едно и също място. Толкова усилия, а нито милиметър придвижване напред. Ако се фокусираме върху външния резултат по отношение на промяната в пространството, наистина прогресът е никакъв – стоим си на едно и също място. Но ако насочим вниманието си върху вътрешния резултат – по-здравото тяло, ще видим, че резултат има и то какъв! Постигането на душевната ни цялостност е вътрешен резултат – той може да има своя израз във външния свят, но може и да няма. Важното в случая е да го търсим вътре, а не вън от нас, да търсим малките промени, а не големите.
Ако имате усещането, че тичате ли, тичате по пътеката на живота, а изглежда че стоите на едно място и усилията ви не се увенчават с успех – вгледайте се навътре. И проверете дали наистина сте същия, ама съвсем същият човек, който сте били преди това. Ако успеете да видите нюансите, ще видите и прогреса. Предизвикателството, когато за стотен път преживяваме същото нещо, е да не се поддадем на първата си реакция и заключението, че нищо не се променя. И след първата ни реакция, да имаме и втора – да се запитаме „Но какъв все пак е МОЯТ мит, мита, който живея?“ И тъй като това е най-важният въпрос в живота ни, да знаем, че ще получаваме различните му отговори до края на същия този живот.
Камелия
Още по темата: