Това е история от книгата на Хари Муди и Дейвид Карол „Петте състояния на душата“ по темата за греха, вината и изкуплението. „Според японска легенда, в град Викаматсу живеел млад самурай на име Зенкай, който прекарвал времето си в игри на комар и гуляйджийство. Един ден Зенкай се влюбил в жената на местния съдия и […]
„Прозрението, което придобиваме гледайки към себе си, е много горчиво и затова много малко хора го правят; то е pikros – горчиво – защото разяжда и не е приемливо за илюзиите на съзнанието. Говорим за „горчиво познание“, „горчива реализация“ и „горчива истина“, защото самопознанието е горчиво начално преживяване… … истината давана от несъзнаваното, е много […]
Когато душата (импулсът за индивидуация) се събуди, се налага да се учим да вземаме решенията си по различен начин. Преди това сме решавали въз основа на общоприетите критерии за правилно и погрешно. Знаели сме кое е добро и кое е зло и сме действали в съответствие с тези представи. Събуждането на душата обаче […]
Или какво се открива на дъното на депресията Ето още нещо от аналитичната психология на Юнг, която за мен напоследък е най-ценният ресурс да разбирам и тълкувам психичните процеси през призмата на душата и нейното развитие (индивидуацията). В тази статия разглеждам връзката между депресивните състояния и архетипа на Цялостната личност (архетипът на Аза/ реализиращия се […]
Нещата не винаги са това, което изглежда на повърхността. Това се отнася и до сексуалното желание. Не винаги сексуалното влечение, което усещаме, е това, което изглежда на пръв поглед – физическо желание за секс. Понякога то може да означава точно обратното – мощен духовен импулс, който се опитва да пробие пътя си до съзнателната ни […]
Прииска ми се да споделя една анимация, направена по известния „мит за пещерата“ от Платон. За мен той е една от най-красивите метафори за затворената божия искра в света на материята и страданието, което тя изпитва. Според този мит ние, хората, не познаваме истинската природа на нещата. Подобно на затворници в пещера, които са приковани с […]
Мисля, че ако знаех това навремето, щях да си спестя доста терзания. Става дума за третия вид страдание, за който се говори в будизма – т.нар. „всепроникващо страдание“. Защото аз определено страдах и то с дълбочина, която беше по-голяма от всичко преживяно до този момент, но не намирах никаква рационална причина да се чувствам така, […]
„Когато вземеш решението да направиш нещо, посвети му се изцяло докато го правиш. Това, което толкова често се случва, е, че хората правят избора да направят нещо и след това не му се отдават изцяло – те не му казват своето тотално „да“, докато го правят. Вместо това може да се оплакват, че го правят, да […]
„Най-трудният преход, който правим в живота си, е преминаването през родилния канал. Той е много по-тежък от другия преход, който наричаме смърт, защото единственият начин да преминем от безкрайната си форма като дух в крайната като физическо тяло е като понижим вибрациите си.“ Стийв Ротър, „Духовна психология“, с.31
„Всички уроци винаги са насочени навътре: ако урокът е самоопределяне, става дума за определяне на вашите граници, не на чуждите. Ако житейският ви урок е приемане, това не се отнася за околния свят, а за приемане на себе си. По същия начин, ако урокът е доверие, това не означава да се доверяваме на другите, а […]
Но какво означава да бъдеш присъстващ? И как така „присъствието в болката“ води до „разширяване на границите“ и дори до познаване на безграничното? Това, което Марина Абрамович пресътворява в изкуството си, е същото, за което и Екхарт Толе говори в книгите си, при това в съвсем същата комбинация – присъствие в болката с цел трансцедиране […]
Искам да ви разкажа за живота и изкуството на една много интересна жена – Марина Абрамович. Не знаех за нея докато един ден моята дъщеря не ми изпрати линк към серия снимки една под друга, казвайки ми да прочета това, което пише под тях. Ето снимките: Текстът под тях обясняваше за какво става дума: „Марина […]
