„Падмасамбхава казва, че когато хвърлиш пръчка на кучето, кучето ще тича след пръчката. Когато хвърлиш пръчка на лъва, лъвът теб ще преследва. Лъвът неотклонно гледа източника – този, който хвърля пръчката. С погледа си кучето следва обекта, пръчката. По същия начин, нашият източник на опит е собственият ни ум… Емоцията на гнева, например, е „пръчка“…
Ум, който функционира отвъд обърканите и променливи емоции, развива стабилен и буден вътрешен взор, който прониква през бъркотията на мислите.“
Sherab, P. & Dogyal, T. (1998). The Lion’s Gaze
Изглежда, че всичко е въпрос на това накъде ще насочим вниманието си. Подобно на фенерчето в тъмна нощ, именно посоката на нашето внимание ни кара да виждаме и забелязваме едни неща, а да сме слепи за други. И последното, за което се сещаме, е да насочим светлината му навътре, към собствения си ум. Погледът ни съвсем естествено се насочва към нещата – хора и събития – от външния свят. Първо виждаме пръчката и, без да се усетим, вече сме започнали да тичаме след нея. Ако обаче започнем да насочваме вниманието навътре, ще открием този, който ни подхвърля насам-натам в морето на емоционалните ни реакции. Тогава откриваме силата си. Ставаме лъвове.
Изглежда, че истинската сила не се отнася до умението да хващаме нещата от външния свят, които различните желания подхвърлят пред очите ни. Лъвската ни сила идва, когато успеем да уловим Пораждащия желанията. И престанем да тичаме след пръчките.
Това е най-хубавата история, на която съм попадала, която обяснява природата на проекциите – едно понятие от изключителна значимост, както за разбиране на психологията на човешките взаимоотношения, така и същността на духовното пробуждане.
Камелия Хаджийска
Човекът, който гледа навън сънува, човекът, който гледа навътре, се събужда. К.Г.Юнг
Човекът, който гледа навън сънува, човекът, който гледа навътре, се събужда. К.Г.Юнг