„Абрахам Линкълн веднъж попитал своя секретар,
„Ако наречеш опашката крак, колко крака ще има един кон?“
„Пет“, отговорил секретарят.
„Не“, казал президентът, „Отговорът е четири. Наричането на опашката за крак, не я превръща в крак“.“
Често гледаме на думите като на „неща“. И в някакъв смисъл те са точно това – неща, които са много невидими, но способни да „правят дупки“ в стените на нашето доверие, когато някой каже нещо, от което да ни заболи.
Същото се отнася и до нас самите, безотносително дали вярваме в неща, които са верни или неверни. Светът е ментален и вярванията са най-мощното средство за сътворяване на реалността, в която живеем.
Но другата част от истината е, че не са. Както е в историята по-горе, да наречем опашката на коня за крак, не я превръща в крак. Това е основната причина за провала на техниките за позитивното мислене в дългосрочен план. Ако вътре се чувстваме малки и жалки, ако се опитваме да бъдем добри и разбиращи, а истината на емоционалната ни реакция е различна, няма как това да се промени, дори и по сто пъти на ден си повтаряме утвърждения колко сме уверени, добри и милосърдни същества. Подобно брутално изкривяване на истината е далеч от психичното здраве и няма нищо общо с емоционалната интелигентност.
Затова, добре е да вярваме на силата на мисълта да твори реалностите, за които сърцето ни копнее. Но също така е добре да сме наясно и с другата страна на медала – бягство от болезнената реалност, тъмните емоции, неизбежните ограничения. Друг начин да се каже това – от петия крак на коня и лъжата.
Камелия
