„Абрахам Линкълн веднъж попитал своя секретар,
„Ако наречеш опашката крак, колко крака ще има един кон?“
„Пет“, отговорил секретарят.
„Не“, казал президентът, „Отговорът е четири. Наричането на опашката за крак, не я превръща в крак“.“
Често гледаме на думите като на „неща“. И, в някакъв смисъл, те са точно това – много невидими неща, способни да „правят дупки“ в стените на нашето доверие, когато някой каже нещо, от което да ни заболи. Същото се отнася и до нас самите, когато вярваме в неща, които ни нараняват, но въпреки това им позволяваме да определят нашето възприятие за живота и изборите, които правим. Светът е ментален и вярванията са най-мощното средство за сътворяване на реалността, в която живеем.
Но другата част от истината е, че не са. Както е в историята по-горе, да наречем опашката на коня за крак, не я превръща в крак. Това е основната причина за провала на техниките за позитивното мислене в дългосрочен план. Ако вътре се чувстваме малки и жалки, ако се опитваме да бъдем добри и разбиращи, а истината на емоционалната ни реакция е различна, няма как това да се промени, дори и по сто пъти на ден си повтаряме утвърждения колко сме уверени, добри и милосърдни същества. Подобно брутално изкривяване на истината е далеч от психичното здраве и няма нищо общо с емоционалната интелигентност.
Нещото, което винаги ме е изумявало да наблюдавам в своя опит, както личен, така и професионален, е способността на нас, хората, по толкова много и най-различни начини да изкривяваме възприятието си за нещата, които ни се случват, както и истината за собствените си емоции. Ако на човек му се удаде възможност поне за малко да види отстрани как това се случва, той ще бъде шокиран. Имам пред вид – дълбоко шокиран!
Затова, добре е да вярваме на силата на мисълта да твори реалностите, за които сърцето ни копнее. Но също така е добре да сме наясно и с другата страна на медала – опасността от бягство от болезнената реалност, от тъмните емоции, от неизбежните ограничения. Друг начин да се каже това – от лъжата.
Ако тази статия идва по принципа на случайността при вас, направете проверка на своите вярвания. И потърсете дали сред тях няма такива от типа на „петия крак на коня“. Същото се отнася и до лъжите, които стигат до нас от външния свят.
Ще разберете коя е истината чрез сърцето си – онова вътрешното чувство за правилност, което води до прилив на енергия да се справите с нещата, които ви измъчват.
Камелия Хаджийска