Тази статия е продължение на статията „Защото мнозина са звани, но малцина избрани“, която завърших с думите, че все още нямам отговор на въпроса защо някои хора решават да тръгнат по „тесния път“, а други дълго се съпротивляват и се „пазарят за цената“.
Вечерта след като я публикувах, попаднах на текст от книгата на Алън Оукън „Астрология за душата„, който даваше отговор на точно този мой въпрос. Става дума за известната езотерична теория за трите етапа на въплъщението на душата и еволюцията на човешкото съзнание. Тъй като я намирам много ценна, реших да я представя.
Трите етапа на въплъщение на Духа в материята
И така, според тази теория въплъщението на Духа в материята преминава през три етапа.
(1) инволюция – въплъщаване на Душата в материята,
(2) трансформация – промяна на доминиращия център от нисшия Аз към Душата, и
(3) еволюция – завръщане към Първоизточника.
Именно тези етапи обясняват „различната възраст“ на човешките души и откъде произтичат индивидуалните различия по отношение на интереса към въпросите за душата. Има хора, чиито души все още са на етапа на инволюцията и чиято основна цел е да се „закотвят“ в света на материята. Други души се намират на етапа на трансформацията, когато започва да се „пробужда споменът“ за техния духовен произход и техните житейски приоритети, мироглед и цели започват радикално да се променят. Трети вече са „взели завоя“ и съзнанието им вече е трайно установено в осъзнаването за връзката им с Духа и Цялото.
„Въплъщението се осъществява чрез процеса на инволюция. Душата посредством своя контакт с висшия аспект, Монадично-Духовното Аз, все повече осъзнава необходимостта да се проявява. Поради това изпраща надолу към трите по-низши свята – рационалния ум, емоциите и физическата реалност – аспект от себе си. Това се превръща в личността – нисшият аз.
Щом съзнанието на този нисш аз започне да израства, той се събужда за източника на живот в Душата и не на шега започва еволюционният процес – Пътя на завръщането. Този Път е известен също така като Пътят на Ученика.
Повечето хора са заети да изграждат „основен пристан“, чрез който Душата да може да се закотви към Земята и поради това са силно привързани към материалния план. Други, малко по-напреднали по Пътя, съзнателно работят, за да оформят своите физически, емоционални и ментални носители за някаква предчувствана, но все още невидима цел. Това е състоянието, в което мнозина се намират днес. Именно в този период ние предприемаме някакви диети, упражнения, учения и стремежи да обичаме по нови, но същностни за нас начини. И често не знаем причините. Вътрешният ни глас, интуитивното ни аз просто ни разкрива, че сега това е нашият път – и ние го слушаме.
Има и трета група сред нас – Новата група на световните служители. Тази група, която сега наброява милиони и непрекъснато расте, се състои от мъже и жени с добра воля, които посредством огромна работа и усилия са съумели да изковат постоянна връзка между Душата и личността. Всеки от тях има свое собствено поле на изява, свой собствен фокус на творческа динамика, който му позволява да изрази целите на Душата за настоящето въплъщение. Тази цел винаги е свързана със служене на човечеството в една или друга форма. Това е лечителска работа, тъй като се стреми да създаде по-голяма осъзнатост на колективното цяло, в което всички ние живеем и съществуваме.“ Алън Оукън
Трите еволюционни етапа в развитието на човешкото съзнание
На тези три етапа на въплъщение на Духа в материята съответстват три различни етапа в развитието на човешкото съзнание, а именно:
(1) несъзнавано единство,
(2) съзнаван дуализъм и
(3) съзнавано единство.
Несъзнавано единство
В състоянието на несъзнавано единство „човек напълно се идентифицира с личността и света на низшия аз.“ Това е нивото на съзнание, което най-отчетливо можем да видим в първобитните племена, където всичко, което се случва, се диктува от обичаите и традициите на племето, а индивидуалната изява е сведена до минимум. Тук индивидът напълно е обвързан със своята биологична карма, емоционалните му реакции са генетично обусловени, а начинът за тяхното изразяване и овладяване – обществено предписан.
Такъв индивид приема всичко лично и затова допринася фактът, че мисленето му е много конкретно и буквално. Липсата на абстрактно мислене му пречи да може да погледне на себе си отстрани. Въпреки че подобен начин на самосъзнание може да ни изглежда твърде примитивен или чужд, всъщност той все още е жив в по-дълбоките пластове на нашата психика и някоя силно критична ситуация може да го извади на повърхността.
Също така за голяма част от хората той продължава да е доминиращият начин на мислене и това обяснява защо все още има такива социално-политически явления като националсоциализма или религиозния фундаментализъм. Множество духовно пробудени учители казват, че човечеството все още се намира в детската си фаза на развитие.
Съзнаван дуализъм
Следващата стъпка в развитието на превъплъщаващата се душа е състоянието на съзнаван дуализъм. Това е съзнанието, което все повече хора започват да проявяват, разбирайки, че са „духовни същности, въплътени във физическа форма и че често пъти духовният стремеж е в явен конфликт с материалните желания и биологическите поведенчески модели“. В дадения случай конфронтацията е както с хора, с чиито възгледи не сме съгласни, но и с наши вътрешни части, които не харесваме и бихме искали да ги няма (но ги има).
Това състояние на вътрешна и външна конфликтност съответства на началото на процеса на индивидуацията в аналитичната психология. Оукън го сравнява с осъзнаването за първи път на факта, че си участник във филм, в който заемаш всички роли – на героите, на режисьора, на сценариста и на продуцента. В етапа на несъзнавано единство ние възприемаме филма като единствената възможна реалност, но когато навлезем в етапа на съзнавания дуализъм, за първи път можем да се погледнем отстрани и да заемем позицията на вътрешния наблюдател. Именно благодарение на вътрешните конфликти/ вътрешното разцепване, се създават предпоставките за появата на индивидуално самосъзнание и условията за развитие и промяна. Това обаче е съпътствано с множество вътрешни и външни кризи.
Съзнавано единство
След много страдание накрая навлизаме в етапа на съзнавано единство, което е „това състояние, в което постоянно живеем в осъзнатостта на духовната ни реалност“. Това състояние на обединение между нисшия и висшия аз води до синтез и бележи края на постоянните вътрешни конфликти, когато ту едната страна взема надмощие, ту другата.
Характерно за новото състояние на съзнанието е, че“колкото повече се индивидуализираме, толкова по-универсални ставаме, и в крайна степен разбираме, че индивидуализиращият се Аз е Азът на вселената„. Това „поражда множество отговорности в живота ни, но също така и голяма радост, защото човек най-накрая е открил мисията на живота си как да служи на човечеството и усещането за отчуждение и изолация е изчезнало напълно„.
В езотеричната традиция това е „сливането на земното его с Душата„, а в аналитичната психология на Юнг – появата на „трансцендентната функция„.
Трите кръста в астрологията
Астрологичното съответствие на по-горната идея за трите етапа на развитие на човешкото съзнание и въплъщение на Духа в материята е теорията за трите кръста в езотеричната астрология – подвижният, фиксираният и кардиналният. Тази астрология представлява „насочения към душата подход“ и отчита на какво ниво се намира съзнанието на дадения индивид, защото от това зависи как да интерпретира рождената му карта.
Подвижният кръст описва индивид, чието съзнание все още е на етапа на несъзнавано единство, фиксираният кръст – човек, чието съзнание се намира на етапа на осъзнатия дуализъм, а кардиналният кръст – този, който вече се намира на етапа на осъзнатото единство.
Преходът от осъзнат дуализъм към осъзнато единство е преход от живот, доминиран от егото, към живот, напълно подвластен на повелите на душата. Този преход е най-драматичен, защото променя посоката на въртене на колелото на човешките прераждания, т.е. до промяна в начина на развитие и натрупване на опит и знания (астрологично предоставени от различните знаци в зодиака). Според езотеричната астрология, когато душата е доминирана от личността (нисшия аз), движението на колелото е по посока на часовниковата стрелка – от Овен към Телец през Риби. Когато се случи преобръщането и личността вече е доминирана от Душата, посоката се обръща – движението, указващо знака на следващото прераждане, е от Овен към Риби през Телец (също така се сменят управителите на знаците и домовете).
Първоначалното завъртане на душата в колелото от прераждания й дава възможност да премине през поредица от животи, в които основната мотивация е желанието за материален живот и последващо въплъщение: „Този откъс от животите се отнася към Подвижния кръст и предназначението му е да даде на Душата необходимото знание за земни преживявания„.
Предпоставките за първото обръщане на колелото се зараждат, когато човек навлезе в етапа на съзнаваната дуалност и желанието започне да се трансформира в стремеж: „Нарастващото напрежение на противоположността между „небето и земята“ започва силно да се усеща и в крайна сметка човек прави избор за природата на жизнения си път.“
След като човек направи избор в полза на „живота на Душата„, въпреки че въртенето на колелото продължава да е в същата посока, се поставя началото на преобръщането – това е фазата на Фиксирания кръст: „Целта на животите, прекарани тук, е разкриване на истинската цел на Любовта.“
Преживяванията за хората, намиращи се на фиксирания кръст, са различни според това кои знаци преобладават в рождената им карта. За преобладаващо земните знаци изразяването на Любовта става чрез по-практични и осезаеми форми. За огнените знаци това става чрез творчески и вдъхновяващи проекти. Въздушните знаци изразяват себе си чрез следствата на комуникацията, информацията и създаването на мрежи за общуване, а водните – чрез чувства и действия, подхранващи растежа на другите хора.
Накрая идва и кардиналният кръст, който отразява цялостната обвързаност на човека с грижата за душата: „Щом човекът добре утвърди своята насоченост към Душата и Любовта се слее със знанието, за да се превърне в Любов-Мъдрост, еволюцията придобива много определен фокус и в съответствие с това се променя насоката на „въртене на колелото“. Тогава се казва, че индивидът изкачва Кардиналния кръст и колелото се обръща, като започва да се върти от Овен към Риби през Телец.“
Кога се случва пазаренето
Вярвам, че вече става ясно защо тази теория ми даде отговор откъде идват индивидуалните различия по отношение на интереса и грижата за душата – душите ни се намират на различен етап от своята еволюция. И сред тях най-труден е етапът на осъзнатия дуализъм – именно тогава се случва пазаренето, най-голямата драма и съпротивата.
На пъвия етап на несъзнаваното единство няма пазарене. Животът се случва по начин, който помага да го приемем такъв, какъвто е (повече за това вижте в статията за Първата функция на митологията). Няма пазарене и на третия етап на съзнаваното единство, когато процесите на духовната трансформация са завършени и сме подчинили трите нисши аспекта на личността си (земната воля, нисшия ум и емоционално тяло) на нейните трите по-висши аспекта (висшата воля, висшия ум и интуитивно усещане за нещата). Пазаренето се случва на средния етап на съзнавания дуализъм, когато „ посоката на въртене на колелото от прераждания се сменя“ и съпротивата на земното ни Аз е най-голяма. Подобна промяна от него се преживява като психична смърт.
С други думи, „пазаренето“ е душевен феномен, който се случва, докато „вземаме завоя„. Негов най-характерен израз са вътрешните конфликти, които в християнската традиция са представени чрез символа на разпъването на кръста. В клиничната психология това са различните психични болести, при които от несъзнаваното започват да идват психични съдържания, които са противоположни на съзнаваната ни нагласа и които не можем да премахнем чрез силата на его-волята си. В аналитичната психология на Юнг този преход се нарича „преместване на центъра на Аза от емпиричната личност към архетипа, от който тя произтича“ (Цялостната личност/бога в нас).
И накрая Колелото започва да се върти в обратната посока
Първоначално ни е много трудно да приемем, че на едно свръх-съзнателно ниво ние сами сме поискали да ни се случи всичко онова, което символизира архетипа на Разрушителя – смърт, болест, раздяла и други форми на загуба и страдание. Дори да сме информирани за това, ние продължаваме да възприемаме проявите на Духа като нещо чуждо на нас самите, т.е. като външен, а не като вътрешен фактор.
С времето обаче съпротивата започва да изтънява. Преживяванията на безсилие, обърканост, депресия и тревожност започват да отслабват вярата на земното ни аз, че е единствен господар на живота си. Страданието постепенно разтваря его-волята и на нейно място се появява нещо ново – приемане на живота такъв, какъвто е, и пускане на контрола; идва нов смисъл, нараснало чувство за свързаност с Цялото, както желание да му служиш. Колелото на живота, което се е въртяло толкова дълги, длъги животи в една посока, най-накрая спира и започва да се движи в обратната посока.
Камелия Хаджийска
Всички цитати по-горе са от книгата на Алън Оукън, „Астрология на душата“, а картините са от художника John Pitre
Сродни статии:
