Това е важна подробност от картата на житейските ни пътища. Тя се отнася до душевните процеси и може да бъде разбрана само през перспективата на теорията за прераждането и превъплъщаването на човешката душа. За някои хора подобно картографиране на душевните пътища може да се окаже много ценно, тъй като помага по-добре да разберат процесите, през които преминават.
В духовната литература на най-различни места пише, че целта на младите души е съвсем различна от целта на по-старите души. Целта на първите е да развият собствената си сила и смелост, за да постигнат успех в материалния свят. Затова те вървят към Света на материята като развиват различни способности, качества и умения, с които да бъдат успешни в този свят. Вторите имат съвсем друга цел – те се завръщат обратно към Дома. Тяхното пътешествие е стигнало до точката, в която вече е дошло времето да се завърнат обратно към Първоизточника. В поредицата от прераждания те вече са натрупали всички тези опитности, от които са имали нужда, за да преживеят дуалността на Земята в нейната цялост, да развият силата и смелостта си, и сега е време да ги отдадат обратно на силата, от която произхождат.
Това е завой, който слага началото на обратното пътуване към Дома.
В книгата си „Защо това, защо на мен, защо сега“ Робин Норууд представя този процес така:
„Като посланик на душата по време на земното си съществуване въплътеното в материя човешко същество се движи в една от две възможни посоки… В езотериката се казва, че ние сме поели или по Пътя Нататък, или по Обратния Път. Докато се движим по Пътя Нататък, ние слизаме във физическата материя и се идентифицираме все повече с нея, първо чрез нашето физическо тяло, усещания и преживявания, които то ни осигурява, а след това чрез нашето разбиране за себе си като личност, като сила за реализиране на желанията ни в материалния свят.
По Обратния Път ние биваме привличани към Първоизточника си и носим със себе си всичко, което сме придобили по време на своите приключения…за да се примирим с онова, което ни е изпратило на път, ние трябва да освободим кармата, която сме генерирали, и да изцелим раните, които носим като последствие от преживяното по Пътя Нататък. Повечето от тези рани и съпътстващите ги замразени енергийни конфигурации или „енергийни белези“ се освобождават чрез разбиране, опрощение и ремедиация (лекуване) чрез служене.“ с. 175
Подобно разграничение е важно, защото дава възможност да се подходи по различен начин към трудностите и предизвикателствата в живота, които са различни за различните хора. Става дума за същото, за което говори Асаджиоли като предлага два различни вида психотерапия според това дали са въвлечени душевни процеси или не – т.нар. личностен психосинтез и духовен психосинтез. Именно от перспективата на Двата пътя може да се разбере защо подходящото за един тип хора не е подходящо за друг тип хора – тъй като тяхното пътешествие е стигнало до различни части от пътя, начинът, по който те се справят с предизвикателствата по същия този път, е различен.
По Пътя нататък важното е да развиваме вътрешната си сила и воля като постигаме целите в живота си. По Обратния път по-важно от волята е следването на сърцето, приемането и слушането на вътрешния си глас.
По Пътя нататък ние сме функция на случващото се вън от нас – т.е. ние сме отражение на света край нас. По Обратния път вече знаем, че светът е отражение на това, което сме ние, и затова вместо навън, ние обръщаме погледа си навътре – към себе си, за да променим външната реалност.
По Пътя нататък успехите във външния свят са важни – работа, взаимоотношения, развлечения, материални притежания. Земните постижения са това, което е в основата на мотивацията на индивида. По Обратния път това, което става най-важно, сме ние самите от гледна точка на това дали сме истински, дали сме верни на себе си, а това може да доведе и до решения, които не водят към успехи в материалния свят. В този случай водещата мотивация е душата и вътрешното преживяване на връзката с безсмъртната ни част.
По Пътя нататък човек живее без да мисли за смъртта и реагира твърде силно и емоционално на нещата от всекидневието. Той е потопен в потока на случващото се във външния свят и затова няма голяма дистанция между него и случващото се извън него – той приема нещата твърде лично. По Обратния път мисълта за смъртта е постоянен спътник, който напомня на човек да гледа към вечното и да не се загубва в суетата на преходните желания и всекидневни проблеми. Той е развил вътре в себе си позицията на „вътрешния наблюдател“ и от именно оттам се свързва със света. Това създава дистанция между Наблюдаващия Аз и наблюдаваното – затова идентификациите с преходното вече отслабват.
Става ясно, че има съществена разлика между това дали вървим напред към развиване на силно Его и личност, или вече на първо място поставяме нуждите на душата си и обръщаме поглед към вечното. За хората, които вървят по Пътя нататък, е ясно накъде отиват – към осъществяване на земните си желания. За хората, които вече са стъпили на Обратния път също няма проблем с посоките и приоритетите – на първо място е душата с нейните уроци и развитие; отново има желания свързани със Земното, но това се случва през водещата роля на душата. Затова си мисля, че най-объркващо е за хората, които са на Завоя – тези, които сменят посоката, но не знаят, че точно това им се случва. За тези, които все още са вперили поглед в земното, но поради серията загуби там и нарастващото вътрешно чувство за празнота, усещат, че не могат да продължават по същия начин. Въпреки това, те не знаят друг начин.
Именно за тях познанието за Двата пътя е най-полезно.
Робин Норууд говори за този завой като „Моментът на интегрирането“:
„Когато бъде достигнат Моментът на Интегрирането, животът вече не се живее чрез реакции, а чрез действия, постигнати чрез използването на рационално мислене и съзнателен контрол. Ние сме развили способността си да възприемаме целите и да ги постигаме чрез обмислено планиране. Печелим надмощие в живота, чувстваме силата си и се опияняваме от това.“ с. 181
Според нея основните характеристики на човека, намиращ се в него, са две – самоволие и самообладание. Именно раздялата с тях бележи връхната точка в развитието на личността и егото ни, но и същевременно е и повратната точка, в която се обръщаме към душата си:
„Самоволието е убеждението, че нашата гледна точка е правилната, придружено от силната решимост да постигнем целта си. Самообладаността е прекомерната заетост с нашата неповторимост и искане тази уникалност да бъде забелязана и оценена от другите. Често пъти именно това искане да бъдем признати за неповторими от събратята си ни води към онези изпитания и мъчения, които накрая ни примиряват с душата ни. Откъсвайки се постепенно от нашето самоволие и самообладаност, ние правим завой в нашата еволюция и поемаме по Обратния Път.“ с.181
Става ясно, че това, което много хора преживяват като източник на големи вътрешни мъки и страдания – провал на его-усилията за постигане на желаното в земен план – взаимоотношения, работа и прочие, се оказва инструмент за Събуждане към зова на душата.
За мен този процес на потегляне по Обратния път прилича на продължително разделяне с всичко, с което сме свикнали да запълваме нуждите си на Земята и да разглеждаме като източник на щастие в живота си. Това обикновено не става доброволно, а често под принудата на външни обстоятелства, които ни помагат да пуснем насила това, в което по навик се привързваме или вкопчваме. Обикновено това става с активиране на архетипа на Разрушителя в живота ни и той идва, или под формата на външни събития – болест, загуба, раздяла или смърт на близък човек, или под формата на вътрешни събития – като депресия, панически атаки и други форми на безсилие и отдръпване на енергията от живота.
Ако не знаем, че се намираме на Завоя, и, че това, което се случва, е за да започнем да следваме гласа на душата си, може да се окаже доста фрустриращо и мъчително преживяване да сме там. Но ако знаем, че дошло време да променим посоката на Пътя си, този процес става по-лесен.
В момента не само някои хора, а цялото човечество се намира на един Такъв завой.
И затова знание като това за Двата пътя става още по-ценно – помага ни да се ориентираме в посоките:
„Щом веднъж зовът на душата бъде чут и му бъде обърнато внимание, всички правила за живеене се променят.
След като с големи усилия сме възприели като вътрешно присъщи определени правила и насоки за живеене, сега ние откриваме, че те повече не ни служат. Това е така, защото по Обратния Път задачата ни не е вече да развиваме физическата си смелост, както е било на Пътя Нататък, или да мислим, планираме и насочваме силата си, както е било в Момента на Интегрирането. Вместо да работим за постигането на целите на личността, сега ние смело и обмислено използваме нашата сила, за да служим на групата, направлявани от съзнателния контакт с По-висшата Сила.“ Робин Норууд, с. 182
Камелия
