Това е една важна подробност от картата на житейските ни пътища. Отнася се до душевните процеси и може да бъде разбрана само през перспективата на теорията за прераждането и превъплъщаването на човешката душа. За някои хора именно подобно картографиране на душевните пътища им помага по-добре да разберат процесите, през които преминават.
В духовната литература пише, че целта на младите души е съвсем различна от целта на по-старите души (виж „Пътят на въплъщението и трите кръста“). Целта на първите е да развият своята сила и смелост и да постигнат успех в материалния свят. Затова те вървят към „света на материята“ като развиват различни способности, качества и умения, с които да бъдат успешни в този свят. Вторите имат съвсем друга цел – да се завърнат обратно към Дома. Тяхното пътешествие е стигнало до точката на преобръщане, която бележи началото на този път. Те вече са натрупали всички опитности, от които са имали нужда, за да преживеят дуалността на Земята, и е дошло времето да ги отдадат обратно на силата, от която са дошли.
Говорейки метафорично, тази точка на вътрешно преобръщане и трансформация е като вземането на“завой“, който сменя радикално посоката, в която гледат.
В книгата си „Защо това, защо на мен, защо сега“ Робин Норууд представя този процес така:
„Като посланик на душата по време на земното си съществуване въплътеното в материя човешко същество се движи в една от две възможни посоки… В езотериката се казва, че ние сме поели или по Пътя Нататък, или по Обратния Път. Докато се движим по Пътя Нататък, ние слизаме във физическата материя и се идентифицираме все повече с нея, първо чрез нашето физическо тяло, усещания и преживявания, които то ни осигурява, а след това чрез нашето разбиране за себе си като личност, като сила за реализиране на желанията ни в материалния свят.
По Обратния Път ние биваме привличани към Първоизточника си и носим със себе си всичко, което сме придобили по време на своите приключения…за да се примирим с онова, което ни е изпратило на път, ние трябва да освободим кармата, която сме генерирали, и да изцелим раните, които носим като последствие от преживяното по Пътя Нататък. Повечето от тези рани и съпътстващите ги замразени енергийни конфигурации или „енергийни белези“ се освобождават чрез разбиране, опрощение и ремедиация (лекуване) чрез служене.“ с. 175
Подобно разграничение помага да разберем защо подходът за решаване на трудностите и предизвикателствата в живота е различен за различните хора. Италианският психиатър Роберто Асаджиоли също говори за двата вида психосинтез – личностен и духовен, които съответстват на тези два различни подхода за решаване на човешкото страдание (виж „Психични болести и кризи на духовното развитие“). Знанието за „двата пътя“ е друг начин да се каже същото – подходящото за хората, които вървят по посока на въплъщението (инволюцията), е различно за хората, чийто душевни процеси са доминирани от процесите на връщането към Първоизточника (еволюцията).
Най-общо теорията за двата пътя може да се обобщи така:
По Пътя нататък важното е да развиваме вътрешната си сила и воля като постигаме успехи в живота си. По Обратния път по-важно от его-волята е да се следва тихия глас на сърцето и приемането на живота в неговата цялостност.
По Пътя нататък ние сме функция на случващото се вън от нас. По Обратния път вече знаем, че светът е отражение на това, което е вътре в нас самите и затова вместо навън, ние обръщаме погледа си навътре. Знаем, че когато променим вътрешната си реалност, промяната стига и до външния свят.
По Пътя нататък земните постижения са в основата на нашата мотивация – тук са работата, взаимоотношенията, развлеченията, материалните притежания. По Обратния път по-важно от успеха във външния свят става дали сме истински и верни на себе си. Желанието за по-автентичен живот обаче води до конфликт със старото ни Аз, което е ориентирано към постижения.
По Пътя нататък човек реагира силно емоционално на събитията от всекидневието. Потопен е изцяло във външния свят и приема нещата твърде лично. По Обратния път мисълта за смъртта е постоянен спътник, който му напомня да не се загубва в суетата на преходните си желания и всекидневни проблеми. Вътре в него има един „вътрешен наблюдател“, който му помага да не се идентифицира с явленията от преходния свят.
За хората, които вървят по Пътя нататък, е важно да развият силно его, с което да осъществяват земните си желания. За хората, които са стъпили на Обратния път, по-важна става грижата за това, което не умира.
Безотносително на кой от двата пътя сме, ние сме в хармония с посоката, в която вървим. Истинският проблем е, когато дойде времето да сменим тази посока. Да вземем „завоя“. Познанието за „двата пътя“ е най-важно, именно когато стигнем до този завой, но все още не разбираме какво точно ни се случва. И защо по пътя на осъществяване на земните ни желания се изпречва невидима стена.
Точката на преобръщането идва, когато душата е достигнала апогея на развитие на егото си. Робин Норууд говори за това като „Моментът на интегрирането„:
„Когато бъде достигнат Моментът на Интегрирането, животът вече не се живее чрез реакции, а чрез действия, постигнати чрез използването на рационално мислене и съзнателен контрол. Ние сме развили способността си да възприемаме целите и да ги постигаме чрез обмислено планиране. Печелим надмощие в живота, чувстваме силата си и се опияняваме от това.“ с. 181
В този момент нашите основни характеристики са самоволието и самообладаниета. Те бележат връхната точка в развитието на личността и егото ни, а раздялата с тях бележи повратната точка, в която се обръщаме към душата си:
„Самоволието е убеждението, че нашата гледна точка е правилната, придружено от силната решимост да постигнем целта си. Самообладаността е прекомерната заетост с нашата неповторимост и искане тази уникалност да бъде забелязана и оценена от другите. Често пъти именно това искане да бъдем признати за неповторими от събратята си ни води към онези изпитания и мъчения, които накрая ни примиряват с душата ни. Откъсвайки се постепенно от нашето самоволие и самообладаност, ние правим завой в нашата еволюция и поемаме по Обратния Път.“ с.181
Става ясно, че това, което много хора преживяват като източник на най-големите си мъки и страдания – провал на его-волята да получат това, което искат, всъщност е израз на процесите на събуждането на душата. Този процес на потегляне по Обратния път прилича на продължително разделяне с всичко, с което сме свикнали да запълваме нуждите си на Земята и да разглеждаме като източник на щастие в живота си.
Това обикновено не става доброволно, а често под принудата на външни обстоятелства, които ни принуждават да пуснем това, в което сме се привързали или вкопчили. Този посветителски процес в дебрите на душата ни Керъл Пирсън нарича среща с архетипа на Разрушителя . Той идва в живота ни ни под формата на външни събития (болест, загуба, раздяла или смърт на близък човек) или под формата на вътрешни събития (депресия, панически атаки и други форми на безсилие и отдръпване на енергията от живота).
Ако не знаем, че се намираме на Завоя причините за това, което ни се случва, преживяването може да бъде много мъчително и объркващо. Когато обаче знаем, че дошло време да променим посоката на пътя си, този процес става по-лесен.
„Щом веднъж зовът на душата бъде чут и му бъде обърнато внимание, всички правила за живеене се променят. След като с големи усилия сме възприели като вътрешно присъщи определени правила и насоки за живеене, сега ние откриваме, че те повече не ни служат. Това е така, защото по Обратния Път задачата ни не е вече да развиваме физическата си смелост, както е било на Пътя Нататък, или да мислим, планираме и насочваме силата си, както е било в Момента на Интегрирането. Вместо да работим за постигането на целите на личността, сега ние смело и обмислено използваме нашата сила, за да служим на групата, направлявани от съзнателния контакт с По-висшата Сила.“ Робин Норууд, с. 182
В момента не само някои хора, а цялото човечество се намира на един такъв завой. Затова знанието за „двата пътя“ става още по-ценно – помага ни да се ориентираме в посоките.
Камелия Хаджийска
