Тази статия е продължение на предишната за „Похищението на Персефона“, в която „похищението“ от гледна точка на егото изглежда като падение в подземното царство, но от гледна точка на Духа е точно обратното – посвещение в дебрите на несъзнаваното. То е среща с трансперсоналните сили, които действат в по-дълбоките пластове на човешката психика и, за да ги овладеем, е необходим по-различен подход.
Досега съм се запознавала с духовната символика на алхимията само през текстовете на Юнг и юнгиански аналитици. Напоследък обаче се опитах да чета и други автори, което ми даде нови нюанси за разбиране на процесите на духовна трансформация – основният предмет на алхимичния опус (Великото Дело). По-долу ще представя психологическата и духовна интерпретация на първия етап от този процес – т.нар. „калцинация„, като споделя цитати от сайта на alchemylab.com и ги придружа със свои коментари и лични наблюдения.
И така, калцинацията е първият етап от процесите по алхимично преобразуване на оловото в злато, който работи с елемента огън. Психологически огънят символизира човешките страсти (нашите желания и амбиции), а оловото, което преработваме, са чувствата на фрустрация, когато нашите желания не са задоволени (такива като гняв, депресия, ревност, завист, отмъстителност, злоба…). Основното за този етап е преживяването на безсилие от срещата със сили, които са вън или вътре в нас, и които нямаме властта да променим.
Дори и да правим правилните неща, пак не успяваме да получим това, което искаме. Чувстваме се като хванати в капан – нито можем да накараме външния свят да ни даде това, което искаме, нито можем да напуснем дадената ситуация или връзка, за да спрем да преживяваме емоциите, които ни измъчват. Намираме се в самия център на ада и единственото, което може да ни помогне да излезем от неговите пламъци, е нов подход към решаване на проблемите ни – разбирането, че е дошло време за дълбока вътрешна промяна и преквалификация на нашето съзнание.
Добре е да се знае, че интензивността (горещината) на нашите емоции от този период, е израз на това, че в преживяването са въвлечени фактори от надличностен порядък – въвлечена е душата и архетипът на Цялостната личност. Животът отказва да ни даде това, което искаме, защото душата иска различни неща от земната ни самоличност. Затова пропадането на егото в ада на осуетените желание се разглежда като духовно посвещение – необходимо е връзката ни с нещата от материята да бъде разрушена, за да се изгради след това по един нов начин.
На езика на алхимията това прекъсване на връзките с неща и хора от външния свят се нарича „отделяне на духа от примесите на материята„. Психологически това означава да се разрушат идентификации на Аза с нещата от преходния свят на материята (тук влизат и собственото ни тяло, мислене и емоции), така че да остане само есенцията на истинската ни безсмъртна същност.
„… за да трансформираш нещо трайно, първо то трябва да бъде сведено до основните му съставки. Всички примеси, лъжливост и чужди елементи трябва да се премахнат. Работата на тази основна операция в алхимията е да се увери, че пречистването е направено правилно и изцяло… Буквално калцинацията означава „изгорял до кости“ чрез изгаряне в открит пламък. В лабораторията това е нагорещяване на субстанцията в огъня, докато всичко, което остане, е купчина пепел. На лично ниво тази пепел представлява пречистените примеси на вашата личност, 3/4 от теб самия, разсъблечен от всичките си претенции.“
Разбирате за какво става дума, нали? В този процес ние се смаляваме, при това драматично. По-голямата част от това, което сме мислели за себе си и от което сме извличали смисъл и ценност, започва да гори в пещта. А горенето означава само едно – страдание. Дълго и често пъти дълбоко агонизиращо страдание. Не е никак лесно да се освободим от различни претенции, амбиции, очаквания, привързаности, с които сме живели до този момент. Тук са и нашите проекции, осъждания и очаквания, които като с кукички се захващат към нещата от външния свят и пораждат илюзията, че те са истинската причина за нашето страдание.
„Ако не започнете калцинацията с правилната нагласа, това ще бъде негативен и дори силно плашещ опит. Знаци, че вашата нагласа по време на калцинацията е погрешна, е постоянната фрустрация и гняв. Чувствате сякаш всичко върви погрешно в живота ви, без значение какво правите. Всичко, което опитвате, изглежда сякаш се обръща срещу вас. Това е огънят на калцинацията, който атакува вашето его, вярвания и мисловни навици. Колкото и да ви изглежда странно, качеството на вашето съзнание или вътрешна нагласа определя как животът ще се отнася към вас, какъв вид „справедливост“ идва към вас във всекидневието ви. Единственият правилен подход към калцинацията е този на смирението и на саможертвата. Безотносително дали ви харесва или не, вие се отправяте към по-високо ниво на съзнание и колкото по-силно се придържате към предишното ниво, толкова по-силни пламъците на калцинацията ще стават.“
Казаното по-горе е изключително точно и отговаря както на моя личен, така и моя професионален опит. Затова ще го повторя отново – ключовото нещо за успешно преминаване през периода на калцинацията и успешно излизане от него е правилната нагласа към страданието.
Имам клиенти, които отлично знаят за какво става дума и на пръв поглед изглежда, че нямат нищо против да платят цената. Техните продължаващи емоции на гняв и депресия обаче са знак, че съпротивата у тях все още е жива. Или, дори и да я има, новата нагласа все още не е пропила на сто процента съществото им, все още е частична.
А ние имаме нужда от преживяванията на безсилие, защото се са истинската същност на подчиняването на его-волята на един по-висш център на саморегулация на Аза. Затова подходящата нагласа към страданието в този случай е: „нека да изгори всичко несъществено и да остане само най-същественото, колкото и много от това да ме боли.“
„Психологически калцинацията е разрушаване на оловния център на съзнанието, който е егото, и всички илюзии и самоизмами, които то поддържа, за да се предпазва или съхранява. Личната калцинация означава да се освободиш от хватката на земното его и да го замениш с истинския си Аз, чиито корени са в по-високите планове на реалността. За повечето от нас калцинацията е естествен смиряващ процес, тъй като ние сме постепенно нападани и надделявани от изпитанията и сътресенията в живота. Хората, които са захванати в калцинацията, често усещат, че са хванати от пламъците на ада, изгарящи и страдащи в своя живот, но същевременно неспособни да избягат. Изненадващото е, че преди тези огньове да почнат да бушуват, нашата трансформация не може да започне, защото единственият изход от ада е като се издигнем заедно с пламъците.“
Красотата на алхимията е, че дава символи, които ни помагат да разберем своите преживявания и чрез мисленето на дясното полукълбо – мисленето чрез образи. Сравнението с химическия процес на пречистване чрез изгаряне на примесите, е много точна метафора за това, което се случва в този период с нашите емоции, мисли и тяло.
„По време на тази първоначална фаза на трансформация вие трябва да запалите пламъка на съзнанието и да се концентрирате върху своите мисли, навици, допускания и съждения. Вие трябва да бъдете крайно искрени за всички ситуации, за всичките си взаимоотношения. По този начин вие се научавате да разпознавате лъжливото и да изгаряте оловните или кристализирали мисли, които често надделяват в ума ви, и стават неидентифицирани отговори или автоматични реакции спрямо хората и събитията. По време на калцинацията вие използвате пламъците на съзнанието, за да изгорите през илюзиите, самоизмамите, защитните механизми, фанатизма и всички други догми и драми на тиранина-его, който е узурпирал трона на трансперсоналния Аз – истинският владетел на личността. Както в легендата за Граала, царството на вашата личност ще линее и изгнива, докато истинският Цар не е възстановен.“
Това, което превръща калцинацията в духовен процес на посвещение, е, че тя е израз на битката между двете части на Аза – земната и духовната ни самоличност. Емпиричното Аз (егото) трудно предава властта си и затова неговите „илюзии, самоизмами, защитни механизми, фанатизъм и всички други драми“ са основното гориво в пещта на алхимика. Докато продължаваме да сме подвластни на своите претенции, суета и гордост, огънят ще продължава да гори.
„Контролираната калцинация започва с преднамерено предаване на нашето вътрешно присъщо високомерие (гордост или суета) чрез разнообразие от духовни практики, които запалват пламъка на интроспекцията и самооценката. Преди да започнат калцинацията, хората са твърдоглави, материалистични и уплашени от промяната. Единственото хубаво нещо, което може да бъде намерено у такъв човек, е някаква практичност, родена от постоянното смачкване на мечтите му. Въпреки това тези, които са преминали през калцинацията, никога повече не тръгват към света през подиума на егото, тъй като са открили по-истинска идентичност в храма на душата. Хората описват чувството да бъдеш в присъствието на калциниран човек като „освежаващо“. Те усещат свободата да не бъдеш повече манипулиран или контролиран от измамите на нечие друго его.“
Добре е да се знае това – много често ние не успяваме да се справим със съпротивата на егото не заради друго, а защото все още не е изградена основата, върху която да се закрепи пораждащата се нова самоличност. По силата на навика и автоматичните реакции ние продължаваме да търсим чувството за вътрешна ценност в нещата от външното и конкретното. Подходящата нагласа в този случай е да бъдем истински, колкото и това да ни струва. Да живеем с истината за себе си, дори и ако първоначалната среща с нея е болезнено изгаряща. Ако удържим в това си намерение, при това за достатъчно дълго време, постепенно ще станем свидетели на раждането на нещо много по-хубаво от преди – силата да бъдем себе си без да се страхуваме от реакциите и оценките на другите.
„Помнете да поддържате нагласа на смирение по време на калцинацията. Търсете нови учители, четете книги за алхимия или други духовни учения и стойте отворени за нови идеи. Разберете, че гледната точка на егото е материалистична и тясна и се концентрирайте върху по-интуитивните си чувства, невидими сили и трайни истини.“
И така, страданието от калцинацията има своя много специален духовен смисъл, благодарение на който можем да се справим с изгарящата болка. Той е, че сме навлезли в „период на интензивна телесна, ментална и духовна трансформация“, и нямаме друг избор, освен да му съдействаме. Формулата за това радикално преобръщане е следната:
1. Да разберем смисъла на произтичащото и да приемем, че безсилието, което преживяваме, е израз на трансформацията на его-волята ни и подчинението й на един по-висш Аз-център.
2. Да приемем болезнените си емоции и чувства, знаейки че те са другата част от истината за въплъщението на душата в света на материята.
3. Да приемем, че е дошло време за преквалификация на съзнанието ни и основен фокус на нашето внимание вече става вътрешното (нашите реакции, мисли, ценности, проекции), а не външното (хора, вещи, събития и хора).
4. Да сме максимално честни и искрени със себе си, колкото и да не ни е приятно това, което виждаме.
5. Да приемем своите ограничения и ги превърнем в здрави его-граници, защото само по този начин можем да си върнем силата да променяме живота си по един нов начин – водени от нагласата на смирение и състрадание.
6. Да знаем, че свободата е избор; дори и да не можем да променим това, което ни се случва, ние винаги можем да променим начина, по който избираме да реагираме на него.
Когато „изгорим до кости“ и в алхимичната пещ остане само „купчина пепел“ (виж статията „Пантофката на Пепеляшка“), процесът на калцинацията е приключил. Нещо в нас е дълбоко променено, вече се чувстваме леки и свободни. Птицата феникс се ражда отново за нов живот.
Краят на калцинацията не е край на процесите по вътрешната трансформация, но е най-важната и най-трудната сред тях. След „разрушението чрез огън“ идва разрушението чрез вода, а след него – и чрез въздух. Техните астрологични съответствия са трите трансперсонални планети – Плутон, Нептун и Уран. Книгата на Хауърд Саспортас „Боговете на промяната“, която ги представя, започва със следния цитат от Халил Джубран:
„Твоята болка е просто разбиване на бронята, която пречи на разбирането ти.“
За мен този цитат съдържа най-важното от нагласата, която трябва да поддърждаме, ако искаме да преминем през процесите на вътрешното обновление по правилния начин. Именно тази нагласа е най-важната съставка от рецептата за калцинацията.
Знам, че тази рецепта работи, защото е лично изпробвана. Когато започнем да се оттърсваме от его-съпротивата разбираме, че страданието от огъня е било толкова голямо, защото също толкова голям е и дарът, който получаваме, когато стигнем до пепелта.
Камелия Хаджийска
Още по темата:
- „Калцинация“ или за смисъла на разочарованата любов
- Поглъщащият лъв
- Прекалената страст търси поражение
- Още нещо за калцинацията