Тази публикация е своеобразно продължение на предишната публикация – „Похищението на Персефона“, в която „похищението“ от гледна точка на егото изглежда като падение в подземното царство, но от гледна точка на Духа, е точно обратното – посвещение в дебрите на несъзнаваното. То е среща с трансперсоналните сили, действащи в по-дълбоките пластове на човешката психика, които – като такива – изискват по-различен подход от обичайния, за да се справим с тях, когато дойдат в живота ни.
Досега съм се запознавала с духовната символика на алхимията само през текстовете на Юнг и юнгиански аналитици. Но напоследък се опитах да чета директно алхимични текстове и това ми даде нови нюанси за разбиране на процесите на духовна трансформация -основният предмет на алхимичния опус (т.е. Великото Дело). По-долу ще представя психологическата и духовна интерпретация на първия етап от този процес – т.нар. калцинация, като споделя цитати от сайта на alchemylab.com и ги придружа със свои коментари и лични наблюдения.
Калцинацията е първият етап от процесите по алхимично преобразуване на оловото в злато, който работи с елемента огън. Психологически огънят е нашите страсти – нашите желания и амбиции, а оловото, което преработваме, са чувствата на фрустрация – гняв, депресия, ревност, завист, отмъстителност, злоба и други силно негативни и интензивни преживявания, които идват при нас, когато желанията ни не са удовлетворени. Това е етап, в който за първи път се срещаме със силите на трансперсоналното, т.е. тези надличностни фактори в живота ни – вън и вътре в нас, които нямаме властта да променим. Тогава за първи път малко по-отчетливо разбираме, че имаме вземане-даване със сили, които са по-големи от нашата лична воля, защото колкото и да се опитваме да правим правилните неща, за да постигнем целите си или да се почувстваме по-добре, не успяваме. Чувстваме се като хванати в капан – нито можем да направим така че външният свят да ни даде това, което искаме, нито можем да се накараме да не усещаме това, което ни измъчва отвътре. Намираме се в самия център на ада и единственото, което може да ни помогне да излезем от неговите пламъци, е нов подход към решаване на проблемите ни. Помага ни разбирането, че е дошло време за промяна, за дълбока вътрешна промяна и преквалификация на съзнанието ни.
Твърде голямата интензивност на преживяваните от нас чувства на фрустрация и безсилие е знак, че в тяхното преживяване са въвлечени фактори от надличностен порядък – въвлечена е душата ни, активиран е архетипа на Цялостната ни личност. А фактът, че не успяваме със силата на ума и волята си да получим това, което искаме, е знак, че това, което душата ни иска, е различно от желанията на земната ни самоличност.
Дори и на пръв поглед да изглежда, че причината за начина, по който се чувстваме, е нещо от външния свят, истинската причина е вътре в нас, в дебрите на душата ни. Разбираме, че външното е само условието, което ги отключва, защото си даваме сметка, че нямаме власт не само върху външното – човекът, в който сме влюбени; партньорът, с който сме свързани; работата, която искаме; тялото (ума…), за което си мечтаем или нещо друго, което искаме, но не получаваме. Ние нямаме власт и върху вътрешното – върху своите емоции и реакции, когато не получим това, което искаме.
Имаме обаче възможност да направим нещо, което да промени нещата, и това е да разберем смисъла на това, което ни се случва; какви са указанията за правилната употреба на подобен опит. Основното за разбирането на ада, в който сме попаднали, е че това е процес на духовно посвещение, в който ние не получаваме това, което искаме, защото е дошло време за развитие на душата ни, за растеж и обновление. За да дойде нещо ново в живота ни – но на нивото на душата, връзката ни с материята ще трябва да бъде разрушена – поне по начина, по който се е случвала до този момент. Смисълът на алхимичната работа в нейните начални етапи е в отделянето на духа от материята, в изгарянето на нечистите примеси на това, което ние си мислим, че представляваме, така че да остане само пепелта на истинската ни същност, която е духа. Калцинацията е първият от процесите на пречистване и най-болезненият, защото егото ни за първи път е конфронтирано със сили и преживявания, с които не може да се справи по стария си начин. Затова, ще не ще, се налага да се преквалифицира.
„… за да трансформираш нещо трайно, първо то трябва да бъде сведено до основните му съставки. Всички примеси, лъжливост и чужди елементи трябва да се премахнат. Работата на тази основна операция в алхимията е да се увери, че пречистването е направено правилно и изцяло… Буквално калцинацията означава „изгорял до кости“ чрез изгаряне в открит пламък. В лабораторията това е нагорещяване на субстанцията в огъня докато всичко, което остане, е купчина пепел. На лично ниво тази пепел представлява пречистените примеси на вашата личност, 3/4 от теб самия, разсъблечен от всичките си претенции.“
Източник: www.alchemylab.com
Разбирате за какво точно става дума, нали – ние се се смаляваме! При това доста! 3/4 от това, което сме мислели за себе си, 3/4 от нещата, върху които сме изграждали нашата вътрешна ценност и идентичност, изгаря в пещта на духовната трансформация и в пламъка на истината за нещата такива, каквито са. Става ясно защо това е толкова мъчителен и продължителен процес. Не е лесно да се освободиш от всичките си претенции, идентификации, амбиции, очаквания, привързаности, с които си живял до този момент. Докато стигнем до най-вътрешната си същност – там, където е духа ни, ще трябва много нечисти примеси да изгорят, много връзки със света на материята – т.е. на външното и преходното, ще трябва да бъдат прекъснати. Тези връзки са нашите проекции, нашите осъждания и очаквания, които като с кукички захващат нашето внимание с нещата от външния свят, които са поводът за нашето страдание. В пламъците на алхимичната пещ гори не някой друг, а тази част от нас, която е изграждала самоличността и чувството ни за ценност чрез неща от света на външното и преходното.
„Ако не започнете калцинацията с правилната нагласа, това ще бъде негативен и дори силно плашещ опит. Знаци, че вашата нагласа по време на калцинацията е погрешна, е постоянната фрустрация и гняв. Чувствате сякаш всичко върви погрешно в живота ви без значение какво правите. Всичко, което опитвате, изглежда че се обръща срещу вас. Това е огънят на калцинацията, който атакува вашето его, вярвания и мисловни навици. Колкото и да ви изглежда странно, качеството на вашето съзнание или вътрешна нагласа определя как живота ще се отнася към вас, какъв вид „справедливост“ идва към вас във всекидневието ви. Единственият правилен подход към калцинацията е този на смирението и на жертвата. Безотносително дали ви харесва или не, вие се отправяте към по-високо ниво на съзнание и колкото по-силно се придържате към предишното ниво, толкова по-силни пламъците на калцинацията стават.“
Казаното по-горе е изключително точно; то е в пълно съответствие с моя личен опит и професионални наблюдения. Затова ще го повторя отново –
ключовото нещо за успешно преминаване през периода на калцинацията и успешно излизане от него е правилната нагласа.
Имам клиенти, които въпреки че отлично знаят за какво става дума и ми казват, „да, аз много искам да се трансформирам и да се развия духовно“, стигат до момент, в който зациклят и не разбират какво правят погрешно. Погрешното е, че са забравили за целта на това, през което преминават. Казват си, че най-важното за тях е вътрешната им трансформация, освобождаването от претенциите на егото, но в действителност в мислите си постоянно се занимават с другия – как да го накарат да направи това, което искат, или, ако не успеят, как да си отмъстят, да му го върнат. Да продължаваш да се занимаваш с другия, а не със себе си, означава само едно – да продължаваш агонията. Защото няма как да успееш, ако душата ти е решила, че има по-големи планове за твоето развитие. Калцинацията е духовен процес, тя е посвещение, тя е изгаряне на его-претенциите, тя е пречистване на духа от примесите на материята. За да се случи това, на нас ни е необходимо не да получаваме това, което искаме, а да не получаваме това, което искаме. Зад безсилието и фрустрацията, която ни кара да изпадаме или в депресия, или в гняв и агресия, стои ненаучен урок по смирение. И този, който е дошъл да ни го преподава сега, не е никой друг, а самият Живот – и Той е по-голям от нас, със сигурност.
Дори и да ни е крайно неприятно това, през което преминаваме, то има изключително важна роля в живота ни. Без него не може да постигнем по-зрял и мъдър възглед за живота ни. Нещо трябва да изгори, защото вече е остаряло и ограничено, и ние имаме избор – да продължим да искаме да постигнем своето си нещо и да изпадаме в ярост, ако не го получим, или да си кажем „нека да изгори всичко външно и неистинско в мен – нека да се разпадна, за да остане само това, което е същностното в мен; нека всичко остаряло в моето мислене, вярвания и претенции да си отиде, колкото и много да ме боли от това; по-важното от осъществяването на желанието ми в материята е издигането на съзнанието ми в духа“. Когато сме с подобна нагласа, калцинацията се случва по правилния начин.
„Психологически калцинацията е разрушаване на оловния център на съзнанието, който е егото, и всички илюзии и самоизмами, които то поддържа, за да се предпазва или съхранява. Личната калцинация означава да се освободиш от хватката на земното его и да го замениш с истинския си Аз, чиито корени са в по-високите планове на реалността. За повечето от нас калцинацията е естествен смиряващ процес тъй като ние сме постепенно нападани и надделявани от изпитанията и сътресенията в живота. Хората, които са захванати в калцинацията, често усещат, че са хванати от пламъците на ада, изгарящи и страдащи в своя живот, но същевременно неспособни да избягат. Изненадващото е, че преди тези огньове да почнат да бушуват нашата трансформация не може да започне, защото единственият изход от ада е като се издигнем с пламъците.“
Алхимията не само че ни дава разбирането за това как се случва посвещението ни в Духа. Тя ни дава и красотата на образите и многомерността на символите, които да ни помогнат да разберем по-добре процесите, през които преминаваме. Сравнението с химическия процес на пречистване чрез изгаряне на примесите, е много точна метафора за смисъла на духовните процеси, през които преминаваме.
„По време на тази първоначална фаза на трансформация вие трябва да запалите пламъка на съзнанието и да се концентрирате върху своите мисли, навици, допускания и съждения. Вие трябва да бъдете крайно искрени за всички ситуации, за всичките си взаимоотношения. По този начин вие се научавате да разпознавате лъжливото и да изгаряте оловните или кристализирали мисли, които често надделяват в ума ви, и стават неидентифицирани отговори или автоматични реакции спрямо хората и събитията. По време на калцинацията вие използвате пламъците на съзнанието, за да изгорите през илюзиите, самоизмамите, защитните механизми, фанатизма, и всички други догми и драми на тирана-его, който е узурпирал трона на трансперсоналния Аз, който е истинският владетел на личността. Както в легендата за Граала, царството на вашата личност ще линее и изгнива докато истинският Цар не е възстановен.“
Това, което прави калцинацията духовен процес е фактът, че в същността си тя е израз на борбата между двете ни части – земната ни самоличност и духовната ни самоличност. Старият тиранин-егото, трудно предава властта си на истинския владетел на престола – трансперсоналното ни Аз. Въпреки че делата в управляваното от него царство отдавна вече не са в негов контрол, той продължава да се съпротивлява и хитрува. Именно „илюзиите, самоизмамите, защитните механизми, фанатизма, и всички други догми и драми на тирана-его“ са горивото в пещта на алхимика. Докато не се смирим и продължаваме да сме подвластни на своите претенции, суета и гордост, огънят ще продължава да гори.
„Контролираната калцинация започва с преднамерено предаване на нашето вътрешно присъщо високомерие (гордост или суета) чрез разнообразие от духовни практики, които запалват пламъка на интроспекцията и самооценката. Преди да започнат калцинацията, хората са твърдоглави, материалистични и уплашени от промяната. Единственото хубаво нещо, което може да бъде намерено у такъв човек, е някаква практичност, родена от постоянното смачкване на мечтите му. Въпреки това тези, които са преминали през калцинацията, никога повече не тръгват към света през подиума на егото, тъй като са открили по-истинска идентичност в храма на душата. Хората описват да бъдеш в присъствието на калциниран човек като „освежаващо“. Те усещат свободата да не бъдеш повече манипулиран или контролиран от измамите на нечие друго его.“
Добре е да се знае това – много често ние не успяваме да се справим със съпротивата на егото да слезе от трона не заради друго, а защото нямаме друга алтернатива, върху която да закрепим пораждащата се нова самоличност. Тъй като все още не сме открили дълбочината и силата, които идват от идентичността с духовната ни същност, с истинското ни аз, по силата на навика и автоматичните реакции ние търсим чувството за вътрешна ценност в нещата от външния свят. Затова ускоряването на калциниращия процес идва от избора да бъдем истински каквото и да ни струва това; да живеем с истината за себе си, дори и първоначалната среща с нея да е доста болезнена. Ако успеем да удържим в това намерение, ще видим че на мястото на нашите разочарования – от нас и от другите, идва нещо ново – многократно по-прекрасно от предишното. Идва силата да бъдем себе си без да се налага да играем роли, да се страхуваме от реакциите и оценките на другите хора, да бъдем манипулирани или манипулиращи, за да постигнем целите си.
„Помнете да поддържате нагласа на смирение по време на калцинацията. Търсете нови учители, четете книги за алхимия или други духовни учения, и стойте отворени за нови идеи. Разберете, че гледната точка на егото е материалистична и тясна и се концентрирайте върху по-интуитивните си чувства, невидими сили и трайни истини.“
Страданието на калцинацията, през което преминаваме, има своя духовен смисъл и само разбирането на този смисъл ни помага да се справим с изгарящата болка. „Вие навлизате в период на интензивна телесна, ментална и духовна трансформация“, пишат алхимиците за този период, и ние нямаме друг избор освен да му съдействаме. Правилното действие в този случай е да не изхвърляме навън яростта, ревността и другите чувства на отвлечената в подземното царство Персефона (отвлечена не по нейно желание!) , а вместо това да ги удържим в аламбика на своето тяло и да ги трансформираме. Помнете, че когато срещата с Плутон дойде в живота ни, пред нас стои избор – емоционална зависимост или свобода. Истинската свобода е достъпна само за онези, които изграждат своята идентичност и ценност в духа. А само позналият свободата човек може обича истински.
И така, алхимичната формула за преобразуване на огъня на изпепеляващите страсти от осуетените ни земни желания в пламъка на съзнанието е:
1. Да приемем, че нито можем да се борим с чувствата си, нито да променяме другия човек – това, което ни се случва, е среща с трансперсоналното и то е нещо отвъд личната ни воля и съзнателни намерения.
2. Вместо това да приемем чувствата си като това, което са – послания от боговете, и да се опитаме да чуем това, което те искат да ни кажат.
3. А именно, че е дошло време за преквалификация на съзнанието ни, в която да престанем да се занимаваме с външното – хора, вещи и неща, които са обект на нашите осуетени желания, и да започнем да се занимаваме със себе си.
4. Това означава да сме максимално честни и искрени със себе си, колкото и да не ни е приятно това, което ще видим и открием.
5. Да приемем своите ограничения и да видим, че безсилието, което толкова много ни мъчи, всъщност е обратната страна на монетата – негативната форма на смирението и саможертвата, които са основните постижения на етапа на калцинацията.
4. Да направим избора кое е по-важно за нас – емоционална зависимост или свободата.
5. Да живеем в съответствие с този избор – колкото и да ни е трудно и отчаяно понякога; колкото и дълго това да продължава.
6. Когато „изгорим до кости“ и в алхимичната пещ остане само купчина пепел – най-вътрешната част от нас, процесът на калцинацията е приключил. Нещо в нас е дълбоко променено – леко и свободно. От пепелта на разрушенията птицата феникс вече може да се роди за нов живот.
7. Бъдете наясно, че краят на калцинацията не е край на процесите по вътрешната трансформация. Това е само началото. Следват и други форми на „отсяване на зърното от плявата“, докато от нас остане само най-чистата ни същност.
Интересно е да наблюдавам, че не малка част от хората, които пишат по темата за духовността, дават щедро препоръки за това как да се изгради нещо – самочувствие, кариера, любовни връзки. Те постоянно дават рецепти от типа „Прави това, за да постигнеш онова.“ Не казвам, че съзиданието не е също част от Бога – това, което казвам, е, че разрушението е не по-малка Негова част. Ние постоянно се освобождаваме от нещо, за да се роди нещо ново. Това може да се види навсякъде и най-добре – в природата и човешката история. Нещо умира и нещо ново се ражда. За мен истинската, зрялата форма на духовност се случва в резултат на дълъг процес на разрушаване. Рецептата по-горе показва „разрушението на огъня“, но после идва водата, а след нея – и въздуха. В астрологията има три трансперсонални планети – Плутон, Нептун и Уран, чиито транзити обикновени са свързани именно с разрушение на старото. Не случайно книгата на Хауърд Саспортас „Боговете на промяната – болка, криза и транзитите на Уран, Нептун и Плутон“ започва със следния цитат от Халил Джубран:
„Твоята болка е просто разбиване на бронята, която пречи на разбирането ти.“ Халил Джубран
Не са много хората, които се привличат от рецепти като по-горната – в които препоръката е да се печеш на огъня, докато изгориш до кости, докато станеш на пепел, докато се смалиш повече от половината. Но логиката е проста – най-вътрешната част от нас е чист дух, тя идва от Бога и е съвършена като него. Тя е съзидател и разрушител едновременно. Няма нужда нищо да правим, за да станем като нея – ние вече я имаме. По рождение. Единственото, което имаме нужда, е да махнем от себе си всички онези неща, които ни пречат да я видим в цялата й красота и вътрешно богатство. Разрушението идва в живота ни, за да ни донесе разширение. Живеем твърде натясно, вкопчили сме се в малки неща, които възприемаме като големи и изпадаме в нервни кризи, ако не ги получим, бидейки слепи за факта, че дори и да се чувстваме свързани с тях, те винаги могат да ни бъдат отнети. Просто защото са неща от света на преходното, от света на външното, от света на нещата, които не са в нашата власт. Които можем да обичаме, но не можем да притежаваме.
Алхимията е процес на трансформация. А трансформацията означава нещо да умре, за да се роди нещо ново. Калцинацията се занимава с разрушаването на нашата его-воля, основното страдание при нея е безсилието да постигнем това, което искаме. Това, което гори на огъня, е тъмната страна на Плутон -желанието за власт, за надмощие и сила. Затова дарът от нейните пречистващи процеси е смирението. В смирението е истинската сила, защото тя носи покой и свобода.
Не бих препоръчвала по-горната рецепта, ако първо не я бях изпробвала лично. Затова, ако преминавате през процесите на калцинацията и ми кажете, че ви е изключително трудно, че горите в ада, знайте, че имате цялото ми разбиране. Знам как изглежда това. Ще ми бъде трудно обаче да ви съчувствам. Освен това знам, че това няма да ви свърши работа. Когато в огъня на пещта горят претенциите на малкия тиранин – егото, когато горят нашата наранена гордост и суетност, емпатията не може да помогне. Това, което помага, е да знаете как да извършите този процес сами, как да преминете през него и да го доведете до успешен край. И най-важното от това знание, е знанието за смисъла на произтичащото – за неговата цел и посока.
Както и надеждата, че от тази пещ се излиза. При това по-свободен и лек, по-силен и умиротворен, отколкото дори си си мечтал. Цената на преминаването през пречистващия огън на калцинацията е цена, която определено си струва да бъде платена.
Камелия Хаджийска
Още по темата:
- „Калцинация“ или за смисъла на разочарованата любов
- Поглъщащият лъв
- Прекалената страст търси поражение