Това е продължение на предишната публикация „Да съдържаш като сдържаш„, която представя работата с огнения елемент в нашата психика – страстта и желанията. Нейната цел е да представи гледната точка на аналитичната психология по отношение на преживявания, които всеки от нас познава в една или друга степен – изоставянето и отхвърлянето в любовта. Това дава възможност да видим смисъла на страданието, породено от тези събития в живота ни, а именно – дошло е време за опознаване на по-дълбокото, духовното, измерение на любовта.
Когато в живота си преживеем силно любовно разочарование или друго осуетяващо желанията ни събитие, това е знак, че нас е започвал процесът на калцинацията – първият от четирите етапа на алхимичната работа. Това е периодът от живота ни, в който работим с огнения елемент вътре в нас – символ на нашите страсти и желания.
За сравнение, останалите три етапа са свързани с останалите три елемента – солюцията работи с водата (емоциите), коагулацията – със земята (втвърдяването, материализирането на нашите идеи в света на конкретните форми), а сублимацията – с въздуха (мисленето и способността на човека да използва въображението си, за да интернализира външните обекти във вътрешни образи, символи, качества и способности на самия човек). Аз няма да представям всичките тези етапи, въпреки че те също са много важни, защото изкушените може да сами да прочетат книгата, която сега ще цитирам – „Динамиките на подсъзнанието“, семинари по психологическа астрология, т.2, с автори Лиз Грийн и Хауърд Саспортас. Избрах да представя етапа на калцинацията, защото в моята работа напоследък много често се натъквам на хора, които преминават през точно този процес.
И така, в символния език на алхимията се казва, че алхимикът нагрява първичната материя, докато течността се изпари и от нея не остане само пепел. През това време съдът, в който това се случва – аламбикът, стои запечатан с пломба, докато не приключат процесите по преработка на неговото съдържание. Ето поясненията на Лиз Грийн:
„Образността около калцинацията почти винаги включва осуетяване на желанието, докато чувствата не се изчерпат и старият крал или дивото животно не бъде изгорено до гола същност. Огънят прочиства от примесите, а тук примесът е течност – водата, метафората за копнеж по съюз. Животните, свързвани обикновено с калцинацията, са вълкът и лъвът. От незапомнени времена това са животните, асоциирани със страстите, с глада и гордостта, с високомерието и желанието. В естественото си състояние тези животни не са лоши; но те причиняват опустошение и разрушение, защото са диви и свирепи и унищожават всичко, което застане на пътя им. Страстите в естественото си състояние не са смятани за лоши или дяволски в алхимията; но те са опасни и трябва да бъдат трансформирани в златото, което винаги потенциално се е съдържало в тях…“
Както става ясно, смисълът на тези процеси е духовна трансформация. Оловото се превръща в злато, първичната сурова материя се превръща в божествена същност, необузданата енергия на инстинктите и желанията се опитомява и подчинява на волята на висшето Аз. И, докато думата трансформация се отнася до целия алхимичен процес на духовно преобразяване, то специфичното за периода на калцинацията е работата с желанията и силните страсти. Съответно смисълът на страданията, през които преминаваме, докато преживяваме любовните си разочарования, е да осъзнаем, че няма по-добър начин да овладеем своите най-силни желания от това да не получим това, които искаме. Че няма друг начин да се справим с гордостта и високомерието си от това да преживеем поражение и отхвърляне.
Опитомяването на инстинктивната част в себе си, смирението и приемането на по-висша спрямо собствената его-воля, съзряването и отделянето, осъзнаването на своите граници и последващото чувство за уникалност и индивидуална съдба – всичко това са даровете на разочарованата и несподелена любов – на неосъщественото желание. Ако душата ни е решила, че за своето развитие има нужда именно от този вид преживявания, няма как да ни се размине горчивата чаша. Не можем насила да ускорим процеса на горенето, за да се избавим по-скоро от страданието, но все пак има нещо, което можем да направим. То е да видим смисъла на това, което ни се случва и да го използваме в неговото истинско предназначение – дошло е времето да опознаем вътрешното, истинското, измерение на любовта.
Камелия Хаджийска
