Това е продължение на предишната публикация „Да съдържаш като сдържаш„, която представяше работата с огнения елемент в нашата психика – страстта и желанията. Нейната цел е да представи гледната точка на аналитичната психология по отношение на преживявания, които всеки от нас познава в една или друга степен – влюбването, страстта и осуетеното желание, несподелената любов или разочарованата любов. Тази гледна точка дава възможност да погледнем по нов начин на подобни събития в живота ни, така че страданието, породено от тях да придобие смисъл, а именно – то е повод за духовно пробуждане, израстване и съзряване.
Когато в живота си преживеем силно разочарование, отхвърляне на любовта ни или друго осуетяващо желанията ни събитие, което поражда силни чувства в нас, значи за нас е започвал процесът на калцинация – един от четирите етапа на алхимичната вътрешна работа. Това е периодът от живота ни, в който работим с огнения елемент вътре в нас – символизиращ нашите страсти и желания. За сравнение, останалите три етапа са свързани с останалите три елемента – солюцията работи с водата, т.е. емоциите, коагулацията – със земята, т.е. втвърдяването (материализирането на нашите идеи в света на конкретните форми), а сублимацията – с въздуха, т.е. с мисленето и способността на човека да използва въображението си, за да интернализира външните обекти във вътрешни образи, символи, качества и способности на самия човек. Аз няма да представям всичките тези етапи, въпреки че те имат своята собствена ценност, защото изкушените може да сами да прочетат книгата, която сега цитирам – „Динамиките на подсъзнанието“, семинари по психологическа астрология, т.2, с автори Лиз Грийн и Хауърд Саспортас. Избрах да представя сега именно етапа на калцинацията, защото в моята работа напоследък много често се натъквам на вътрешни психични процеси, свързани именно с него. С други думи, може да се окаже, че това е важна тема и за хората, които лично не познавам, но четат публикациите от този сайт.
И така, в символния език на алхимията се говори, че алхимикът нагрява първичната материя, докато течността се изпари и от нея не остане само пепел. През това време съдът, в който това се случва -аламбика, стои запечатан с пломба, докато не приключат процесите по преработка на неговото съдържание. Ето поясненията на Лиз Грийн:
„Образността около калцинацията почти винаги включва осуетяване на желанието, докато чувствата не се изчерпат и старият крал или дивото животно не бъде изгорено до гола същност. Огънят прочиства от примесите, а тук примесът е течност – водата, метафората за копнеж по съюз. Животните, свързвани обикновено с калцинацията, са вълкът и лъвът. От незапомнени времена това са животните асоциирани със страстите, с глада и гордостта, с високомерието и желанието. В естественото си състояние тези животни не са лоши; но те причиняват опустошение и разрушение, защото са диви и свирепи и унищожават всичко, което застане на пътя им. Страстите в естественото си състояние не са смятани за лоши или дяволски в алхимията; но те са опасни и трябва да бъдат трансформирани в златото, което винаги потенциално се е съдържало в тях…“
Както става ясно, смисълът на тези процеси е трансформация. Оловото се превръща в злато, първичната сурова материя се превръща в божествена същност, необузданата енергия на инстинктите и желанията се опитомява и подчинява на волята на висшето Аз. И, докато думата трансформация се отнася до целия алхимичен процес на духовно преобразяване, то специфичното за периода на калцинацията е работата с елемента на желанията, на силните страсти.
Затова и смисълът на страданията, през които преминаваме, докато преживяваме любовни разочарования, става много отчетливо видим, ако осъзнаем, че няма по-добър начин да овладеем своите най-силни желания от това да не получим това, които искаме.
Че няма друг начин да се справим с гордостта и високомерието си от това да не получим нещата, които искаме, да преживеем тотално безсилие и отчаяние. Че няма нито по-добър, нито друг начин да осъзнаем своята отделеност и зависимост от другите, от това да е фрустрирана нуждата ни от единение и съюз с човек от външния свят.
Опитомяването на инстинктивната част в себе си, смирението и приемането на една по-висша спрямо собствената ни воля, съзряването и обособяването, осъзнаването на своите граници и последващото чувство за уникалност и индивидуална съдба – всичко това са даровете на разочарованата и несподелена любов, на неосъщественото желание.
Ако Душата ни е решила, че за своето съзряване има нужда именно от този етап от алхимичния процес, ние не можем да си го спестим или да го прескочим. Това, което обаче можем да направим, е да преминем осъзнато през него като разпознаваме в събитията от външния свят, които не отговарят на нашите желания или очаквания, възможност за духовното ни развитие. Също така, подобно на всички останали процеси, не можем насила да ускорим процеса на изгаряне и достигане до въглените и пепелта на трансформираната ни същност.
Не можем да хвърлим вода върху огъня, за го загасим.
Но, знаейки смисъла на процесите на това вътрешно горене, можем осъзнато да преминем през тях, водени от вярата, че в този живот нищо не е случайно, че всичко има смисъл. Когато сме запознати със скритите динамики на психичния ни живот, ние можем да употребяваме по-правилно негативния опит в живота си.
Камелия Хаджийска
