или, „А са ни казвали, че любовта би трябвало да е радостно преживяване“
За да е „справедливо“ слънцето, което осветява противоположните начини за справяне с болезнените емоции, сега споделям и „другия лъч“ от него. Разбираемо, той е точно обратното на разразяването на бурята навън, както се препоръчва в предишната публикация, и осветява необходимостта да ги удържим вътре в себе си, за да ги използваме в процесите на духовна трансформация.
Това е така, защото другата част от истината е, че развитието, което си прокарва път, за да се прояви в живота ни, трябва да се случи вътре, а не вън от нас. Не е достатъчно да провокираме любимите си хора да се развиват и да излизат от зоната си на комфорт, необходимо е да направим и ние същото със себе си. Разрушението в живота ни идва, за да промени начина, по който се свързваме с другите хора, и да ни научи на по-зрелите форми на любов.
Митът за Персефона е прекрасна илюстрация за това как се проявява архетипът на Разрушителя във връзките. В своята книга „Боговете на промяната“ Хауърд Саспортас, един от основателите на психологическото направление в астрологията, представя този архетип чрез действието на планетата Плутон (символ на дълбоко заровената тъмнина в дебрите на нашето несъзнавано).
„В митологията Плутон носи шлем, който го прави невидим, когато напуска подземния свят. Така той представлява сила, която оперира изпод повърхностното равнище на съзнателността – аспекти на нашата психика, подсъзнателно привличащи ситуации, посредством които ще се разпаднем, за да се консолидираме по нов начин… Плутоновите транзити може да донесат нови връзки или да създадат напрежение в съществуващите; чрез този процес се надига и повторно се събужда онова, което е погребано у нас.
Пак ще се обърнем към мита, за да се разпрострем и да разработим подробно въздействията на Плутон в тази сфера на живота. През пролетта откриваме девицата Кора да си играе на полето с други девици богини, щастливи и доволни, под закрилящата прегръдка на нейната майка – богинята на земята Деметра. Кора е млада и неопитна, живее в мир на горната земя, на повърхностно равнище на живота, но Афродита – господарката на чувствената любов, я съзира на Олимп и тя й се вижда изкуствено наивна и невинна. Понеже има такава възможност, като възстановителка на баланса Афродита решава да даде урок на Кора и нарежда на Ерос да простреля Плутон (който случайно е наблизо) със стрела на любовта.
Без да знае, че това е цвете, свързано с подземния свят, Кора откъсва един нарцис. Земята се разтваря и се появява Плутон в своята черна колесница, теглена от четири огнедишащи коне. Той похищава Кора и я отвежда в подземния свят. С един замах тя е отнесена от пролетната морава на горната земя на място, което е мрачно и непознато – място на страст, секс и интензивни емоции.
След това името на Кора е сменено на Персефона, което означава „тази, която обича тъмнината“. Посветена от Плутон в женствеността, тя вече не е девица. Поне символично се е освободила от господството на своята майка и сега е самостоятелна жена.
Деметра, обезумяла от загубата на единствената си дъщеря, потъва в дълбока депресия и забранява на реколтата да расте и на дърветата да дават плодове. Седем години целият свят е студен и безплоден, а хората умират от глад. Накрая боговете, разтревожени, че няма да останат вярващи да ги почитат, се намесват и склоняват Плутон да се съгласи Персефона отново да се събере с майка си. Понеже Персефона е вкусила от плодовете на нара в подземния свят (символен начин да кажем, че кръвта е била пролята и тя е загубила девствеността си), позволено й е да се завръща на горната земя само за шест месеца всяка година. Останалите шест месеца Персефона трябва да прекарва със съпруга си Плутон като царица на подземния свят…
Но без значение на колко години сме, митът изобразява какво се случва, когато се ангажираме в близка, страстна връзка. Подобно на Кора ние сме потънали посредством любовта в подземния свят, където срещаме скритите си емоционални комплекси. Интимността и близостта излагат на показ потайния вътрешен свят на детето, все още живо и съпротивляващо се в нашите подсъзнателни умове – свят на страст, ярост, завист, ревност, сласт и лакомия.
Партньорът ни може да не е способен да ни подсигури точно онова, от което се нуждаем или което желаем в определен момент от времето, и нашето разгневено дете се появява отново. Другият във връзката флиртува с някого и у нас се надига инфантилната ревност, страхуваща се от изоставяне и смърт. Има моменти, когато се чувстваме така, сякаш ни се иска да убием любимия; понякога желаем да унищожим или ликвидираме връзката, понеже негодуваме срещу властта на партньора да определя дали да сме щастливи или тъжни, удовлетворени или неудовлетворени. Интимността възбужда всичките тези емоции у нас. А са ни казвали, че любовта би трябвало да е радостно преживяване.
Накрая Персефона става господарката на два свята. У дома си е на горната земя, съществувайки на повърхностно ниво на живота. Тя може да бъде светла, непринудена, весела, невинна и добра в незначителни разговори. Но Персефона е запозната с подземния свят, докосвала се е до най-мрачните емоции, които живеят под прага на съзнателността. Под важен Плутонов транзит всички ние може да имаме преживяванията на Персефона: да стане нужда да се изправим срещу подземния свят на нашите собствени разрушителни емоции чрез катализата на една близка връзка… И като Персефона имаме възможност да бъдем родени отново, да станем нова и по-цялостна личност.“
Хауърд Саспортас, „Боговете на промяната“, с. 298-301
Митът, както ни напомня Саспортас, е „нещо, което никога не се е случило, но постоянно се случва в душите ни„. Записите от нашето най-ранно детство, когато сме започнали да осъзнаваме себе си като нещо отделено от майка си, са записи за „отвличането на Персефона в подземното царство„. Има хора, които са ми казвали, че не могат да изпитват лоши чувства. Аз обаче знам, че това не е истина. Всички сме били малки и в този смисъл всички ние имаме записите от пропадането на Кора в подземния свят – символ на човешкото подсъзнание. Просто имаме различна осъзнатост за тази дълбоко погребана част от нашата човешка природа. Подземното царство на Плутон/Хадес не е е „някъде там„, а „тук и вътре„. Дори и най-любящото и лишено от травми родителство не може да ни спести преживяванията на изпадането от райската градина. А когато дълбоко влюбване отново събуди копнежа по единението в рая, първичните спомени от отделянето се активират с огромна сила.
Да познаваме мита за Персефона помага да разберем още нещо, което смущава всеки, който не по негова воля е бил похитен от Плутон. „Нечовешки“ силната интензивност на емоциите от отделянето се дължи на близостта до „боговете„. А боговете са архетипите – тези съдържания на надиндивидуалната човешка психика, които не принадлежат само на нас. Знанието за това носи голямо успокоение, защото помага да не приемаме лично драмата, която се разгръща в душите ни. По тоя повод една моя клиентка каза, „След като разбрах, че моята ревност е бог, вече ми е много по-лесно да се справям с нея“.
След похищението си в подземния свят Кора започва да се нарича Персефона – „тази, която обича тъмнината„. Необходимо е да започнем да обичаме тъмните емоции, за да се върнем отново над земята. По-точно е да се каже, когато започнем да обичаме това, което те ни носят – дарът на отделянето и раждането на индивидуалното съзнание, вече преставаме да бягаме и от съпътстващата ги болка.
Процесите на трансформацията на Кора в Персефона в алхимията се наричат „калцинация„. Вече съм писала за нея в сайта (виж статията „Калцинация“ или за смисъла на разочарованата любов“), но тъй като темата е твърде важна, ще споделя още за това в следващата статия.
Преди това искам да обобщя основното:
- Приемете своята фрустрация, гняв и разочарование като естествен израз на човешката природа.
- Разпознайте в интензивността и обсесивността на силните си чувства задействани процеси по духовна трансформация.
- Насочете мислите за това как да се справите с това, което ги поражда, навътре, а не вън от себе си.
- Поддържайте мотивацията си за вътрешна промяна с разбирането, че да притискаме другия да ни даде това, което искаме, не е любов. Дори и да успеем да постигнем целта си, една част от нас ще продължава да се чувства дълбоко несигурна, защото е емоционално зависима.
Камелия Хаджийска
(виж следващата статия Калцинация – рецептата)
