В интервю на Хайн Щуфкенс с Мари Луиз фон Франц през ноември 1990 година, той й задава въпроса за мястото на индивидуацията в любовните отношения. Това е нейният отговор:
„В любовните отношения, както веднъж Юнг го каза, ти рискуваш всичко. Ти слагаш себе си на масата, спираш властовите битки и опитите да доминираш или да покоряваш другия човек. Ако успееш наистина да обичаш другия човек, ако наистина се свържеш, тогава се случват всякакви чудеса.
Но в началните етапи те притежава някакво чувство за слепота, илюзии или погрешни очаквания, разочарования, контра-обвинения. Трябва първо да работиш с всичко това. И така ставаш по-осъзнат. Не казвам, че това е приятно. Така че, ако не обичаш другия, след време ти си тръгваш.“
Мари Луиз фон Франц*
И преди съм споделяла тази идея на аналитичната психология, че любовта и процесите на индивидуация са много тясно свързани. Причината за това е проста – процесът на индивидуация произтича от активната връзка на съзнанието с несъзнаваното. Същността на този процес е творческата асимилация на съдържанията, които идват от несъзнаваното, а именно любовта е това, което в най-голяма степен може да ги активира. Всяко дълбоко влюбване и последващото разочарование изваждат на повърхността мощни емоции, които са знак, че са активирани по-дълбоките пластове на психиката ни.
Дълбокото влюбване винаги идва от източник, който е отвъд его-волята ни, затова всяко усилие да прекратим връзката, следвайки рационалните аргументи на ума и желанието да напуснем връзката, за да спрем да страдаме, неизбежно се проваля. Това е причината в тази психология да се твърди, че обсебването в любовните отношения идва от архетипа на Цялостната личност. Прекалената страст обаче търси поражение, защото желанието за власт (да накараме другия да ни даде това, което искаме) е несъвместимо и дори противоположно на зрелите форми на любов. Единственият начин да се справим с мощта на привличането и да го превърнем в импулс за духовно развитие (индивидуация), е като станем осъзнати за източника, от който е дошло. Когато стигнем до него разбираме, че той не нищо друго, а Душата ни.
Всеки, който някога е бил влюбен, знае, че стрелите на Амур не идват от ума; ей така изведнъж станало ни е скучно и сме решили да се влюбим. Те са личните пратеници на богинята на любовта, Венера и не се подчиняват нито на желанията на егото да не страда, нито на представите на его-ума за правилно и погрешно. Пронизали са сърцата ни, за да отворят рана, която винаги е била там, но дотогава не сме я виждали. Тя е чувството за празнота, когато сякаш една част от теб самия липсва, както и копнежът по сливане и разтваряне на границите, които ни отделят от другите.
Специфичният вид на тази рана изисква и специфичен вид лечение, а именно като отново станем цялостни и възстановим връзката с Първоизточника. Именно този процес на вътрешно оцялостяване в аналитичната психология на Юнг се нарича процес на индивидуация. В този процес ние оттегляме проекциите, погрешните очаквания и всичко останало, което изкривява възприятието ни за другия, докато най-накрая „чувството за слепота“ изчезне и прогледнем. Юнг пише, че погледът ни ще се проясни, когато видим душата си. Едва когато видим скритата причина за всичко това, което се случва в живота ни, то започва да придобива перфектен смисъл и картината ни за света се подрежда.
Това е причината Мари Франц да каже в интервюто, че не можем да преживеем несъзнаваното без се влюбим – именно дълбоката любов между двама човека е тази, която го активира: „Това е най-мощната констелация на несъзнаваното. След като е констелирано, вече можете да го изследвате. Когато нищо не се случва в живота ви и сте в ежедневната си скука, това обикновено не поражда нови идеи.“
А въпросното „констелиране“ на несъзнаваното неизбежно включва интензивна емоционална болка. Тук са всички емоции, които ни карат да се чувстваме като малки деца – уплашени, зависими, уязвими, ревниви, отхвърлени, малоценни… Колкото по-мощни са емоциите, толкова по-близо сме до енергийното ядро – архетипът, който ги поражда. Когато говорим за архетипа на любовта, това е Венера, богинята на любовта, която чрез своя земен представител, Психея, точно в този момент чрез нашата болка се въплъщава на Земята.
Всичко по-горе, което Мари Франц изброява като средство за освобождаване от слепотата и проглеждане, е средството за въплъщаване на зрелите форми на любовта. Тук са смелостта и уязвимостта, оттеглянето на проекциите и способността да останеш във връзката, след като розовите очила паднат. Но най-вече това е способността да си обвързан.
На пръв поглед това е обвързаност с другия човек и връзката с него. В действителност истинското обвързване обаче е със самия себе си и с процесите на вътрешното израстване. Външният свят е отражение на вътрешния, затова е необходимо да останем във връзката, докато огънят на страстта утихне и стигне до пепелта. Това е начинът да останем верни на своята ангажираност към процесите на трансформация.
Мари Франц пише, че ако не обичаш другия, след време си тръгваш. Но обратното също е вярно. Ако обичаш другия и останеш във връзката толкова дълго, колкото е необходимо, за да се пречисти твоето желание, ако другият е останал същият, след това ти самият напускаш връзката. Взаимоотношенията са двупосочен процес на взаимно влияние, в който критерият за завършен процес на трансформация е доколко сме успели да стигнем до точката на приемането.
И така, процесите на духовна трансформация и любовта са много тясно свързани. Когато упорстваме в намерението да опознаем зрелите форми на любов, ние изграждаме връзка с най-вътрешния център на съществото си. След като изградим тази връзка, качеството на свързаността ни с другите хора радикално се променя. Чувството за свобода, състрадание и вътрешна сила, които идват тогава, имат радикално ново качество. Когато сме дълбоко ангажирани с процесите на вътрешно развитие, наистина се случват чудеса. Преди това обаче за много дълго време стоим в пречистващите пламъци на ада.
Камелия
*Източник на цитата: Interview with Marie-Louise von Franz
Ако темата за връзката между процесите на индивидуацията и любовта е важна за вас, може да прочетете и интерпретацията от Мари Франц на историята за Психея и Амур от книгата на Апулей. В статиите ще намерите и този цитат:
„Любовта със своята страст и болка се превръща в порив към индивидуация, ето защо не съществува истински процес на индивидуация без преживяването на любовта, защото любовта измъчва и пречиства душата.“ Мари Луиз фон Франц
А, ако искате да разберете как на практика можете да работите с диференциацията (внасянето на съзнание) на функцията чувство (Ерос) и да я превръщате в духовна интелигентност, може да се запознаете и с Програмата 29 дни. Текстовете и задачите в нея са родени от моя опит в търсене на отговора за това какво е любовта като това качество на сърцето, което трансцендира дуалността на материалния свят. Ерос спира да измъчва душата ни едва след като пречистим своята желаеща природа, а именно работата с енергията на желанието и неговата трансформация с помощта на ума е същността на тази Програма.
