Сю Мехренс: Вие може да сте човекът, който да предотврати световната война
Докато търсех един цитат от Юнг по темата за това какво е съзнанието, попаднах на статия от Сюзън Мехренс, която реших да преведа на български. В нея авторката припомня отговора на Юнг за вероятността от атомна война, който е дал през 1954 г., в контекста на Студената война и нарастващото напрежение между Запада и Съветския съюз. Този отговор е стигнал до нас благодарение на неговата ученичка Барбара Хана:
„Мисля, че това зависи доколко има хора, които могат да издържат на напрежението на противоположностите в себе си. Ако достатъчен брой хора могат да го направят, мисля, че ситуацията ще се удържи, ние ще успеем да заобиколим безбройните заплахи и по този начин да избегнем най-страшната катастрофа от всички: окончателния сблъсък на противоположностите в атомна война. Но ако такива хора не са достатъчно и такава война избухне, опасявам се, че това неизбежно ще означава край на нашата цивилизация, както са свършвали много цивилизации в миналото, но в по-малък мащаб.„[2]
В този цитат може да се види основната идея на Юнг как се случват промените в колективната душа на човечеството – през личната индивидуална работа на всеки отделен човек, който се е посветил на себепознанието и грижата за душата си. Този процес в неговата аналитична психология се нарича процес на индивидуация и неговата най-същностна характеристика е именно обединението на противоположностите в себе си.
По-долу е останалата част от статията, в която Сюзън Мерхенс представя разбирането на Юнг за природата на времето, в което живеем – времето на Антихриста, както и различните нива на съзнание.
„Природата на нашето време
В предишни есета, архивирани в този блог,[4] писах за усещането на Юнг, че живеем в апокалиптично време. В тези есета отбелязах, че основното значение на думата „апокалипсис“ не е „краят на света“[5], както предполагат много хора, а по-скоро „време, когато това, което е било покрито (kaluptein), се премахва“[6], т.е. време на разкриване на тайни. Не е изненадващо, че предвид това значение, станахме свидетели на разкритията от Wikileaks, Брадли/Челси Манинг и Едуард Сноудън, а напоследък и на многобройните изтичания на информация от нефункциониращия Бял дом на Доналд Тръмп.
Джулиан Асанж, Манинг, Сноудън и други разкриват гнусни дела, тайни правителствени дейности и друга информация, която „властимащите“[7] не искат да знаем. Но тайните не са единственото нещо, което се разкрива в това апокалиптично време. Като син на пастор Юнг е познавал добре Библията и е писал за освобождаването на Сатаната:
„… Сатана е заключен в бездната за хиляда години, а Христос ще царува за същия период от време. След това трябва да бъде пуснат за малко време.„[8]
На гръцки всъщност се казва „...mikron chronon“, „за малко/кратко време“[9], т.е. ставаме свидетели на нещо повече от разкрития за шпионаж, лъжа и клюки: Нашето време е време на преживяване на „царуването на Антихриста“[10], за което Юнг е категоричен:
„Освобождаването на Сатаната… следователно трябва да съответства… на енантиодромията на християнския еон, т.е. на царуването на Антихриста, чието идване може да бъде предсказано…“[11].
Това може да бъде предсказано поради неизменния закон за енантиодромията, формулиран за първи път от Хераклит, любимия античен автор на Юнг. Този принцип означава „движение към противоположното„. Всеки дисбаланс неизбежно рано или късно ще породи своята противоположност. В нашия контекст тук това означава, че тъй като в продължение на две хиляди години сме насочвали своето внимание върху Христос, в крайна сметка трябва да преживеем противоположността на Христос, т.е. Антихриста. В продължение на две хилядолетия ние не само не сме давали на Сатаната равностойни сметки, но сме стигнали дотам, че сме отхвърлили реалността на злото в концепцията за privatio boni[14], т.е. злото не е било определяно като нищо друго освен „отсъствие на добро„. Юнг не приема изобщо такава гледна точка. Той е посветил много часове и мастило, както в дискусии, така и в писма до различни християнски религиозни лица по този въпрос [15].
Какво може да накара човек да си помисли, че сега се намираме във времето на Антихриста? Често получавам този въпрос от ученици тук, в Юнгианския център. За да му отговорим, нека първо разгледаме Христос като архетип. Какво свързваме с Христос? На ум ни идват добротата, истината, смирението, мъдростта, мирът, ненасилието, единството[16]. Ако Антихристът е обратното, какво бихме могли да очакваме да видим в някой човек, който живее в този архетип? Зло, лъжа, арогантност, глупост, насилие, разединение, разделение. Антихристът би бил човек, който всява смут, настройва хора и народи едни срещу други, създава напрежение и тревоги и подклажда страх.
Виждаме ли подобни личности сега на световната сцена?
Нива на съзнание
Как ще отговорим на този въпрос, може да зависи от нивото на съзнание на човека. Юнг признава, че понастоящем съществуват много нива на съзнание. (17)
Най-примитивното ниво се проявява в онези няколко племена, които все още вярват в демони на дърветата и други подобни проекции. (18)
Второто ниво на съзнание
„… е осъществило разграничение между обекта „дърво“ и несъзнаваното съдържание, проектирано в него, като по този начин е постигнало акт на просветление. Третото ниво се издига още по-високо и приписва „злото“ на психичното съдържание, което е било отделено от обекта.„[19]
Това ниво е по-просветено от първото и второто ниво, тъй като признава реалността на психиката и разглежда „злото“ като психичен феномен.
Юнг разглежда и четвърто ниво, което според него е нивото на „днешното ни съзнание„[20]. Съзнанието на съвременните хора отрича „… обективното съществуване на „духа“ и отхвърля представите на примитивните народи като „слухови халюцинации“. Резултатът от подобна материалистична нагласа е, че „злият дух става очевидно несъществуващ и потъва в смешна незначителност“[21]. Може би затова някои от нашите ученици в Юнгианския център трудно разбират понятието Антихрист и как то се е въплътило в наше време.
Като истински просветлен човек, какъвто е бил, Юнг е разпознал и пето ниво на съзнанието. Това е нивото, което признава реалността на неосезаемото, на „явлението, което се надига от несъзнаваното и чието съществуване не може да се отрече, ако човек е склонен да признае на психиката някаква реалност“[22]. Юнг не вярва, че психиката е реална: той знае, че тя е реална от десетилетията опит в работата си с нея, както за себе си, така и при пациентите си[23]:
„Идването на Антихриста не е просто пророческо предсказание – то е неизменен психологически закон…„[24].
Предупрежденията на Юнг
Както всеки друг закон, и този идва с предупреждения – предупреждения, които е добре да отбелязваме и уважаваме. Какви са някои от тях?
Първо, опасностите, свързани с едностранчивостта. Фокусирането само върху доброто, осезаемото, научното, външното е опасно. Защо? Защото е довело до „изоставане на психичното развитие като цяло и на самопознанието в частност„[25] – ситуация, която според Юнг „се е превърнала в един от най-наболелите съвременни проблеми“[26].
При това положение много хора биха попитали: „Защо проблем? Какво значение има това, че не разпознаваме психиката или не познаваме себе си?„. Защото подобна едностранчивост означава, че отхвърляме фундаменталната реалност за това кои сме и как функционира светът. Ние не сме преди всичко материални същества, а духовни същества. Като отхвърляме психиката, ние се откъсваме от интуитивната си мъдрост и вътрешното си ръководство. Фокусирайки се върху „външното„, ние екстернализираме своя източник на сигурност, което ни осигурява постоянно чувство на тревога и страх, както и ни прави уязвими за измамниците, които биха ни съблазнили с обещания като „да направим Америка отново велика“ и „аз мога да я оправя„[27]. Когато не познаваме себе си, ние се правим уязвими за измамниците с техните „фалшиви новини„.
На второ място, има опасности, които произтичат от самозаблудата, най-вече опасността от заблуда. Когато нямаме връзка с душата си, лесно се поддаваме на „актуалните „изми“, които са „най-сериозната заплаха… защото не са нищо друго освен опасни отъждествявания на субективното с колективното съзнание„[28]. Тук Юнг има предвид, че ни е невъзможно да разграничим собствените си ценности, перспективи и истини от „масовия разум„, когато не познаваме себе си. Резултатът е, че тогава сме склонни „безпогрешно да се идентифицираме… [с] масовата психика с нейния неудържим стремеж към катастрофа„[29] – ситуация, която Юнг наблюдава как се развива през 30-те години на ХХ век в нацистка Германия. Юнг е откровен:
“ … „-измите“… са само изтънчен заместител на изгубената връзка с психичната реалност. Масовата психика, която в резултат възниква, унищожава смисъла на индивида и на културата като цяло.“ [30]
Юнг би искал да избягваме „-измите“, заблудите, масовата психика и катастрофите, които идват с тези опасности.
И накрая, Юнг поставя психиката наравно с физическия аспект на човешкото съществуване и настоява за „внимателно обмисляне на психичните фактори„, за да се възстанови „не само равновесието на индивида, но и на обществото…“[31] Ако това не се направи – както на лично, така и на колективно ниво – може да доведе до „лесно надмощие на разрушителните тенденции…„[32] Юнг стига дотам, че предупреждава, че „сегашната ситуация е толкова зловеща, че човек не може да потисне подозрението, че Създателят планира нов потоп, който окончателно ще унищожи съществуващата човешка раса„[33]. Юнг не е оптимистично настроен за перспективите ни да избегнем катастрофата – ситуацията да бъдем буквално откъснати от напътствията на Небето (на английски катастрофа е disaster, авторката показва корена на тази дума от латински език, където dis + astrum означава откъснат от звездите)[34].
Заключение
И така, какво трябва да правим в тези времена на сътресения? Юнг е категоричен: Като личности трябва да приемем предизвикателството да се вгледаме в себе си, да укрепим вярата си в реалността на психиката и в съществуването на архетипите. Няма да ги открием във външната реалност:
„… ако някой си въобразява, че здравата вяра в съществуването на архетипите може да бъде внушена отвън, той е толкова прост, колкото хората, които искат да забранят войната или атомната бомба. … Промяната на съзнанието започва у дома; това е вековен процес, който зависи изцяло от това докъде се простира способността за развитие на психиката.“ [35]
Явно Юнг не е имал голяма полза от непрактичните мечтатели, които са смятали, че можем да „забраним бомбата“ или да обявим войната извън закона. Такива „активисти“ не постигат нищо, ако разменят строгата вътрешна работа върху себе си, за да станат по-осъзнати, за дейности навън: те просто изхвърлят повече несъзнателност и объркване, без да постигат нищо. Вместо външни действия Юнг набляга на „отделни личности„[36], които се посвещават на саморазвитието си и по този начин оказват положително влияние върху външния живот. С други думи, „говорете това, което правите“ (“walk your talk”). Искате мир? Тогава бъдете изпълнени с мир.
Можем ли да предотвратим Трета световна война? Юнг е знаел за концепцията за критичната точка. Той отбелязва, че „има отделни индивиди, които са способни да се развиват. Колко голям е общият им брой, не знаем…“[37], нито пък знаем колко хора ще са необходими, за да се прехвърли светът на по-високо ниво на съзнание[38]:
„Толкова много е заложено на карта и толкова много зависи от психологическата конституция на съвременния човек. … знае ли човекът, че той е везната, която накланя везните?“ [39]
Вие може да сте човекът, който да предотврати световната война.“
автор на тази статия е Сю Мехренс
Източник: https://jungiancenter.org/will-experience-world-war-iii-jungs-answer/
Bibliography
Aland, Kurt, Matthew Black, Carlo Martini, Bruce Metzger & Allen Wikgren (1975), The Greek New Testament. New York: United Bible Societies.
Edinger, Edward (1999), The Psyche in Antiquity, Book I. Toronto: Inner City Books.
Hannah, Barbara (1976), Jung: His Life and Work, A Biographical Memoir. New York: G.P. Putnam.
Jung, C.G. (1960), ”The Structure and Dynamics of the Psyche,” CW 8. Princeton: Princeton University Press.
________ (1959), ”The Archetypes and the Collective Unconscious,” CW 9i. Princeton: Princeton University Press.
________ (1959), “Aion,” Collected Works, 9ii. Princeton: Princeton University Press.
________ (1970), “Civilization in Transition,” CW 10. Princeton: Princeton University Press.
________ (1969), “Psychology and Religion: West and East,” CW 11. Princeton: Princeton University Press.
________ (1967), “Alchemical Studies,” CW 13. Princeton: Princeton University Press.
________ (1963), “Mysterium Coniunctionis,” CW 14. Princeton: Princeton University Press.
________ (1976), ”The Symbolic Life,” CW 18. Princeton: Princeton University Press.
________ (1975), Letters, ed. Gerhard Adler & Aniela Jaffé. 2 vols. Princeton: Princeton University Press.
Lammers, Ann & Adrian Cunningham eds. (2007), The Jung-White Letters. New York: Routledge.
Lewis, Charlton & Charles Short (1969), A Latin Dictionary. Oxford: The Clarendon Press.
Liddell & Scott (1978), Greek-English Lexicon. Oxford: The Clarendon Press.
Schell, Jonathan (1982), The Fate of the Earth. New York: Alfred A. Knopf.
Schwartz, Stephan (2015), The 8 Laws of Change. Rochester VT: Park Street Press.
Wink, Walter (1984), Naming the Powers. Philadelphia: Fortress Press.
________ (1986), Unmasking the Powers. Philadelphia: Fortress Press.
________ (1992), Engaging the Powers. Minneapolis: Fortress Press.
________ (1998), The Powers That Be. New York: Doubleday.
[1] Hannah (1976), 129.
[2] Ibid.
[3] For a graphic description of what such a tragedy would entail, see Schell (1982).
[4] E.g. “Jung and the Archetype of the Apocalypse,” “Our Apocalyptic Time,” and “Life at the End of an Aeon.”
[5] Some of my students seem to confuse “apocalypse” with “Armageddon.” Megiddo is a place in Israel that has lent its name to the site where the final battle ending the world is supposedly to take place.
[6] Liddell & Scott (1978), 99.
[7] For an in-depth discussion of the powers, cf. Wink (1984) (1986) (1992) & (1998).
[8] Collected Works 11 ¶725. Hereafter Collected Works will be abbreviated CW. Jung is quoting Rev. 20:3.
[9] Aland et al. (1975), 888.
[10] CW 11 ¶725.
[11] Ibid.
[12] Edinger (1999), 32.
[13] That is, en + antia + dramein = “a running against;” Liddell & Scott (1978), 77 & 212.
[14] Lit. “a deprivation of good;” Lewis & Short (1969), 1447.
[15] Cf. CW 9i ¶603n; CW 9ii ¶s 75,79n,80-83,85,89,94,98,104,113-114,115n,171,428; CW 10 ¶s640, 677, 879; CW 11 ¶s247,248,456-459,470,600n,685; CW 14 ¶86; CW 18 ¶s1537,1553,1593-1594,1600,1606, 1613,1639; Jung, Letters I, 450,540,555; II, 52-53,58-61,71-73,79,93,147,153,213,236,268,277,281,484, 519,611; and the in-depth treatment given to this issue in The Jung-White Letters; Lammers & Cunningham (2007).
[16] For some of the personality traits and values of Christ, cf. Matt. 6:24; 19:21-24; 23:8-12; 26:52; Mark 7:15; 12:28-40; Luke 6:34-35; 7:36-50; 8:1-3; 9:46-48; 10:30-37; 12:37; 13:10-17; 14:7-14; 22:24-27,49-51; John 4:4-30; 13:1-17; 15:15.
[17] CW 13¶s248-249.
[18] Ibid. ¶248.
[19] Ibid.
[20] Ibid.
[21] Ibid.
[22] Ibid.
[23] CW 11 ¶751; CW 18 ¶1507. For more on the psyche as real, see the essay archived on this blog site “The Psyche is Real.”
[24] CW 9ii ¶77.
[25] CW 8 ¶426.
[26] Ibid.
[27] We hear phrases like this frequently from Donald Trump.
[28] CW 8 ¶426.
[29] Ibid.
[30] Ibid. ¶427.
[31] Ibid. ¶428.
[32] Ibid.
[33] Ibid.
[34] Lewis & Short (1969), 184 & 585.
[35] CW 8 ¶428.
[36] Ibid.
[37] CW 8 ¶428.
[38] Stephan Schwartz believes this is about 24 million people, or 10% of adult Americans; Schwartz (2015), 186.
[39] CW 10 ¶586.
