От книгата на Халил Джубран, „Безумецът“. „Боже на залутаните души, сам залутан сред боговете, чуй ме… Съдбо благородна, бдяща над нас, безумните и заблудените, чуй ме… Живея сред съвършен род – аз, най-несъвършеният. Аз — човешки хаос, мъглявина от смътни частици – вървя сред пълноценни светове, сред люде с установени закони и непоклатим ред, със […]
От книгата на Халил Джубран „Безумецът“. „В най-смълчаната късна доба, когато сънят вече ме оборваше, моите седем Аз-а подеха разговор помежду си. И ето какво мълвяха. Първият Аз: – Доста години вече обитавам този безумец тук и нямам какво друго да върша, освен денем да възобновявам страданието му, а нощем – скръбта му. Нетърпима ми […]
От книгата на Халил Джубран „Безумецът“. „В родния ми град живееха една жена и нейната дъщеря – и двете лунатички. Веднъж нощем, когато светът тънеше в тишина, жената и дъщеря й – дълбоко заспали – се сблъскаха в градината, забулена от мъгла. И майката промълви: -Най-сетне, най-сетне те срещам, неприятелко! Ти съсипа младостта ми, изгради […]
От книгата на Халил Джубран „Безумецът“. „Отдавна, когато устните ми първом запърхаха за реч, се изкачих навръх свещената планина и се обърнах към Бога със следните думи: – Господи, аз съм твой роб! Твоята скрита воля за мен е закон и аз вечно ще ти се покорявам. Ала Бог не ми отговори – и изчезна […]
Притча от Халил Джубран. „Моята душа и аз отидохме при великото море, за да се окъпем в него. Стигнахме до брега и тръгнахме да дирим скришно и усамотено кътче. Както вървяхме, съзряхме човек, който седеше на сива скала – той държеше торба със сол и хвърляше стиски от нея в морето. – Това е песимистът […]
От книгата на Халил Джубран „Безумецът“ „Питате как съм станал безумец. Ето как: един ден, далеч преди рождението на многото богове, се пробудих от дълбок сън и открих, че са ми ограбили всичките маски – седемте маски, които бях носил в продължение на седем живота. Тогава без маска хукнах през уличното гъмжило на града и […]
От книгата на Халил Джубран „Безумецът“. „Добрият Бог и Злият Бог се срещнаха навръх една планина. Добрият Бог каза: – Здравей, братко. А Злият Бог не отговори. Тогава Добрият Бог рече: – Днес си в лошо настроение. – Да – отрони Злият Бог, – понеже често ме бъркат с теб, зоват ме с твоето име и […]
„Съчетани сте родени и съчетани ще бъдете навеки. Съчетани ще бъдете и когато белите крила на смъртта разпилеят дните ви . Да, съчетани ще бъдете дори в безмълвната Божия памет. Ала прегръдката ви нека охлабее – да можете да дишате. И нека ветрите небесни волно духат между двама ви. Бъдете влюбени, но не с любов […]
„Вашата радост е вашата скръб, само че без маска. Същият извор, от който блика смехът ви, често е пълен с вашите сълзи. И как ли би могло да бъде инак? Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя. Писаната паница, от която пиете виното си, не е ли била […]
От книгата на Халил Джубран „Безумецът“ „Поражение, мое поражение, мое отчуждение и уединение, ти си ми по-свидно от хиляди победи, по-сладостно за сърцето ми от цялата слава на света. Поражение, мое поражение, мое предизвикателство и себепознание, чрез тебе знам, че още съм млад и бързоног, че не ме блазнят увяхнали лаври. Чрез тебе открих самотата […]
