От книгата на Халил Джубран „Безумецът“
„Поражение, мое поражение, мое
отчуждение и уединение,
ти си ми по-свидно от хиляди победи,
по-сладостно за сърцето ми от цялата
слава на света.
Поражение, мое поражение, мое
предизвикателство и себепознание,
чрез тебе знам, че още съм млад и
бързоног,
че не ме блазнят увяхнали лаври.
Чрез тебе открих самотата
и радостта да съм отхвърлян и презрян.
Поражение, мое поражение, мой бляскав
меч, мой щит,
в очите ти прочетох,
че който дири трон, сам става роб;
че който иска да бъде разбран,
се принизява;
че за да вникнеш в някого, трябва да го
обозреш.
Отрони се като зрял плод, за да бъдеш
храна.
Поражение, мое поражение, мой смели,
храбри спътнико,
ще чуеш песента, виковете и
мълчанията ми
и друг освен теб не ще ми говори за
пърхането на крилете,
за брожението на морето
и за планини, пламтящи в нощта.
Единствено ти ще извървиш стръмните
каменисти пътеки на душата ми.
Поражение, мое поражение, безсмъртно
мое дръзновение,
двамата заедно ще се смеем посред бурята,
заедно ще копаем гробове за онова, което
в нас умира,
неотклонно ще гледаме в упор слънцето
и ще бъдем опасни.“
Халил Джубран