„Вашата радост е вашата скръб, само че без маска.
Същият извор, от който блика смехът ви, често е пълен с вашите сълзи.
И как ли би могло да бъде инак?
Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя.
Писаната паница, от която пиете виното си, не е ли била опалена в грънчарска пещ?
И лютнята, която весели духа ви, не е ли била дърво, дялано и дълбано с остър нож?
Когато се радвате, вгледайте се дълбоко в сърцето си и ще видите, че същото онова, което ви е носило скръб, сега ви носи радост.
Когато сте скръбни, отново се вгледайте в сърцето си и ще видите, че плачете от онова, от което сте ликували.
Чули сте да казват: „Радостта е по-велика от скръбта“, а от други сте чували: „Не, скръбта е по-велика.“
Но аз ви казвам, че двете са неделими.
Те идат заедно, и когато едната седи с вас на трапезата ви, помнете, че другата е заспала на леглото ви.
Наистина вие висите като везни помежду радостта и скръбта си.
Само когато сте празни, сте в покой, в равновесие.
Но ако ковчежникът ви вземе, за да отмери злато и сребро, то радостта или пък скръбта ви без друго се надигат или спадат.“
Халил Джубран „Пророкът“
Това е публикация от „игрите на синхроничност“. Ако думите на Халил Джубран идват сега при вас, вероятно е, за да ви напомнят за махалото на редуващите се противоположности в живота ни. Светлото и тъмното, денят и нощта неизбежно се редуват в живота ни, но забравяме за това. Особено важно е да си спомняме за тях в моментите, когато скръбта дълбае в душите ни, защото:
„Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя.“
