публикувано 31.05.2012 от Камелия Хаджийска в Избрани статии
 
 

Тъмната нощ на душата

Това, което изглежда като депресия за някои, през призмата на духовните процеси може да се нарече черната нощ на душата. Подобно разграничение за хората, страдащи от периоди на дълбоки депресивни състояния – без да има някаква външна причина за това и които в същото време са се посветили изцяло на духовния си път, може да се окаже изключително полезно и утешително. Познанието за това какво представлява черната нощ на душата е единственото средство за лечение за тях. Защото в дадения случай става дума за процеси, които, подобно на растежа на цветята в градината, не могат да бъдат насилвани да стават по-бързо или в друга форма от тази, в която е предвидено да израсте цветето. Става дума за процеси на вътрешно зреене и единственото, което можем да направим за тях, е да ги разберем. Знанието дава утеха и точно това смятам да направя сега.

Тъмната нощ на душата е последната – пета, от психичните кризи, за които говори Роберто Асаджиоли в статията си „Нервните заболявания при духовното израстване“ и това е важно да бъде разбрано правилно, за да бъде третирана именно като духовна криза, а не психична болест. Това означава тя да се лекува не със средствата на личностния психосинтез, а на духовния.

„Когато процесът на трансформация достига връхната си точка, неговият решаващ, последен етап често се съпровожда със силни страдания и вътрешна мрачност. Християнските мистици наричат това състояние “тъмната нощ на душата”.

Външно то прилича на болест, която психиатрите наричат депресивна психоза или меланхолия. Нейните признаци са: състояние на тежка подтиснатост, стигаща до отчаяние; ясно изразено чувство на собствена недостойност; остро самоосъждане – съвършено безнадежден и прокълнат; угнетяващо чувство на парализираност на ума, загуба на сила на волята и самоконтрола, съпротивление и възпиране по отношение на всякаква активност. Някои от тези симптоми могат да се проявят в по-малко изразена форма и в предшестващите стадии, без обаче да достигат нивото на “тъмната нощ на душата”.

Това своеобразно и плодотворно преживяване, каквото и да си мислим, не поражда болестен процес. То има своите духовни причини и дълбоко духовно значение.“ Роберто Асаджиоли, „Нервните заболявания при духовното израстване”

Става ясно, че тъмната нощ на душата е доста напреднал етап от духовното развитие, чието място се описва с известния израз, че „най-тъмно е преди зазоряване“. В тоя период на вътрешна сухота, както го нарича свети Йоан от Кръста, човек се чувства самотен, изоставен, объркан, отчаян, откъснат и неразбран. Състоянието много прилича на духовната умора, за която писах в предишна публикация. Има изтощение от извървяния път, но няма никакви знаци, че неговия край е близо. Даже напротив. В началото човек е вървял по Пътя си с много ентусиазъм и вдъхновение, но колкото повече напредва по него, толкова повече ги загубва.

За да разпознаете дали се намирате в етапа на тъмната нощ на душата си, ето още малко описание от Майкъл Бърнард Бекуит:

„Чувството, че сме попаднали в бездна, може да продължи секунди, дни, седмици, години. Близките и приятелите ни не разбират какво изживяваме и както и да се опитат да ни помогнат, не могат да заглушат отчаянието ни. Духовният път, който следваме, е станал скучен и сякаш не води никъде. За човека, свикнал да живее в съзнателно общение с Необятното, тази тъмна нощ е като мъчителна суша без следа от божествена помощ. Тежестта на външния свят притиска душата и задушава сърцето. Може би в края на краищата Бог не съществува и просветлението е измислица. Отвътре не долавяме нищо, освен безпътица и чувство на пълна самота. Мъчителните емоции на егото ни убеждават, че няма да преживеем това състояние, че ще умрем и това ще е добре.“

Тъмната нощ на душата е време на отчаянието. Дотогава човек е вървял напред, практикувайки отдадено и старателно различни духовни практики, отдавал се е на размишления и е четял множество духовни книги… но ето, че е дошъл момент, в който нещата не само, че не стават по-добре, а изглежда, че дори се влошават. В тоя момент на объркване е добре да знаем за съществуването на тъмната нощ на душата, защото има голяма вероятност да става дума точно за нея!

Защото това, което изглежда на пръв поглед като връщане назад, според духовните книги е акт на върховна благословия. То е дар, който носи потенциала за най-дълбоко духовно пречистване и трансформация. Думата, която постоянно се повтаря в книгите на свети Йоан от Кръста, на който всъщност дължим понятието за „тъмната нощ на душата“ и най-пространното му описание, е сухота. Сухота, сухота, сухота... „Самите кости изсъхват от тази жажда и естествените сили отпадат и тяхната топлина и сила преминават поради интензивността на любовната жажда, защото душата чувства, че тази жажда е живителна.“ (свети Йоан от Кръста, „Тъмната нощ на душата“, книга първа)

В моя опит това преживяване изглежда като това контактът с нещата от външния свят да не те зарежда повече, но същевременно достъпът до вътрешния източник на подхранване все още да го няма. Като това да си като застанал между тези два свята – вътрешния и външния, но да не си свързан с нито един от тях. Вече няма връщане назад към обичайните източници на удоволствие, но и пътят напред (и навътре в себе си) изглежда не по-малко невъзможен – то е същото като да си докоснат си от смъртта.

„Увиснали в пространството между два свята — на досегашното си съществуване и на следващото ниво на осъзнаване — се питаме дали духовните ползи ще могат да компенсират изтощителните усилия да продължаваме напред. Когато дълбоко се предадем на духовния живот, се изправяме пред откритието, че каквото и да мислим, че знаем, в действителност знаем много малко. Все едно сме си легнали с мисълта, че знаем нещо, а на сутринта казваме: „Ами аз… аз не знам нищо“. Майкъл Бърнард Бекуит

Много важно е да се разпознае дали става дума за обикновена депресия или за тъмната нощ на душата, защото първото се лекува, а през второто се преминава търпеливо. Какво друго можеш да направиш преди зазоряване, освен да чакаш?! Това е период на дълбоко безсилие, защото човек е свикнал да прави нещо, за да случва нещата, но вече е стигнал до момента, в който вече не знае какво още да направи или всъщност не иска нищо повече да прави.

„Тъмната нощ на душата е много различна от обикновената тъга, депресия или мъчително безпокойство. Тя е дълбокото изживяване, за което мистичните традиции говорят като за духовен катализатор, заплашващ да разбие егото и чувството за отделеност от Цялото. Попаднали в нейния мрак, искаме да знаем само едно — как да изкараме нощта?“ Майкъл Бърнард Бекуит

Това е така, защото, според същия автор, „Тъмната нощ на душата се случва на хората, които взимат на сериозно своето еволюиране и пробуждане. Човек трябва да е квалифициран в съзнанието си за подобно преживяване, защото то не е някаква духовно романтична представа или духовна сапунена опера, за която да се напише либрето. Изхождам от личен опит, когато казвам, че тъмната нощ слага край на живота ви такъв, какъвто го познавате, включително на онези части, които много бихте искали да задържите и никога да не променяте. Заемете ли се сериозно с Духа, Духът се заема сериозно с вас и резултатът е преквалификация на съзнанието.“(М. Бекуит)

По всичко изглежда, че целта на въпросната „преквалификация“ е да се изоставят разсъжденията и човек да се остави единствено на милостта на Божията благодат. Свети Йоан пише, че тъмната нощ на душата осъществява преходът от размишление към съзерцание, а М. Бекуит казва същото:

„Може да сме прочели стотици духовни книги, да сме седели в нозете на много духовни учители и да сме посетили всички известни духовни места, но вътрешно да не сме осъзнали особено много; или да сме се отдавали на интелектуални метафизични разговори с чувството, че сме образец на духовното познание. За свое щастие може би сме стигнали мъдрия момент, когато сме достатъчно смирени да признаем, че все още знаем много малко. Това е така нареченото „позитивно незнание“, защото показва вътрешна нагласа на откритост и чувствителност, на съзнателно приемане, че до себереализацията има още път — и че всъщност пътуването е безкрайно.“

Става ясно, че чувството на безсилие и отчаяние, усещането за безпомощност и безпътица са най-основните характеристики на периода на „тъмната нощ на душата“. Също така става ясно, че ако изпитвате тези състояния, но сте човек, който отдавна върви по духовния път и е посветил целия си живот на него, вие не страдате от обикновена депресия. Вие сте имали късмета да навлезете в един доста напреднал етап от духовното си развитие:

„Всички мистици, мъдреци и пробудени учители, за чийто живот съм чел, са минали през своята тъмна нощ на душата. Всъщност след като веднъж са получили нейните дарове, те са се молели да дойде пак! Книгата „Тъмната нощ на душата“, написана през XVI век от монаха кармелит Свети Йоан Кръстни, е изключително ценен пътеводител и класика в мистичната литература. В една от строфите той пише:  В тъмна нощ, разпален от любовни копнежи — о, какво щастие! И още:  Изтърпяването на тъмнината е подготовка за великата светлина.“ М. Бекуит

Смисълът на този вид преживявания изглежда дълбоко парадоксален и неразбираем. Въпреки това може да намерим логично обяснение на случващото се в идеята за дуалността като самата същност на човешкия живот и любовта като средството за преминаване отвъд нея. Става дума за разглеждането на светлината и тъмнината като две страни на едно и също нещо. Тъмната нощ на душата се оказва бременна със светлината на вътрешната същност. Дуалността на човешкия живот отново поставя на изпитание търсещия Светлината като го поставя в съприкосновение с пълната противоположност на това, към което той се е устремил. Ето още пояснения по тази тема от М.Бекуит

„За Духа светлината и тъмнината са еднакви — няма разделение, няма разлика. Един от любимите ми източници на подкрепа по време на тъмна нощ са стиховете от Псалм 139: „Възляза ли на небето — Ти си там; сляза ли в преизподнята — и там си Ти. Взема ли крилата на зората и се преселя накрай море — и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи. Кажа ли: може би тъмата ще ме скрие, и светлината наоколо ми ще стане нощ, но и тъмата не ще е тъма за Тебе: нощта за Тебе е светла като ден, и тъмата — като светлина. Защото Ти си устроил моята вътрешност и си ме изтъкал в майчината ми утроба. Славя Те, защото съм дивно устроен.*  [* Псалм 138:8–14.]“

Тази публикация става вече доста дълга, но знам, че макар и не много, има хора, които преминават точно през това състояние. Тъй като знам от личен опит колко мъчително може то да бъде, сега с желание споделям своя опит. Знанието в този случай помага. То е единственото, което помага. Това е причината свети Йоан от Кръста да напише своите две книги за Тъмната нощ на душата., това е причината и Майкъл Бекуит да сподели своя опит в книгата си “ Духовно освобождение – разгърни пълния си потенциал”, от която са цитатите по-горе. Това е и същото, което Роберто Асаджиоли коментира по отношение на средствата за справяне с това състояние:

„В периода на “тъмната нощ на душата” помощта става още по-трудна заради това, че човек като че ли се намира в плътна мъгла, той е потопен в своите страдания и светлината на духа не достига до неговото съзнание. Единственото, което може да се направи е да му се повтаря непрекъснато, че състоянието му е само временно, а не постоянно, защото мисълта, че е постоянно хвърля пациента в дълбоко отчаяние. Препоръчваме също така устойчиво да му се внушава, че тези мъки, колкото и тежки да са, имат такава духовна ценност, съдържат в себе си зародиш на такова високо щастие, че ще дойде време, когато той ще ги благославя. Така ще помогнем на пациента да понесе страданието  с покорност и смирение.“ Роберто Асаджиоли

Духовната ценност на тъмната нощ на душата е трансформация на най-дълбокото възможно ниво. На мястото на сухотата, за която говори св. Йоан идват соковете на любовта, на мястото на безсилието – сили от друг порядък, на мястото на объркването – яснота, която е различна от яснотата, породена от разсъжденията.

„Ако се съпротивляваме или се опитваме да съкратим този процес на трансформация, ще си попречим да пожънем плодовете му в тяхната пълнота. Ако обаче се отворим за него и се потопим изцяло, опознавайки всички негови аспекти, ще пробием илюзиите на егото и ще прозрем истинската посока, в която с любов и мъдрост ни води нощта. Като с готовност й се предадем, без да поставяме ограничения във времето, ние приканваме дълбоката трансформация.“ М. Бекуит

Това, последното изречение, за мен е особено важно – да няма нереалистични очаквания относно колко дълъг може да бъде този мъчителен период. Защото той може да продължи доста дълго. Според уикипедията, тъмната нощ на Свети Йоан от Кръста е продължила цели 45 години, а майка Тереза е била в такъв период почти до края на живота си през 1997 година – започвайки от 1948 година. Вероятно в дадения случай става дума не за тъмната нощ на душата, а за тъмната нощ на духа – едно разграничение, за което говори свети Йоан в своите книги, като втората – тъмната нощ на духа е още по-мъчителна от първата.

Въпреки това търпението по отношение на вътрешните процеси на зреене е еднакво важна за двете. Това, което може да помогне да бъдем търпеливи е нагласата за отпускане и приемане, в която си казваме:

„Вече не се боря с неприятните обстоятелства, чувства и преживявания, от които не мога да видя незабавен изход. Вместо това се вслушвам в посланието им и приемам даровете им. Когато всичко изглежда тъмно, продължавам да вървя с увереност и упование, защото знам, че се намирам в процес на развитие и Духът в мен ме направлява и осветява пътя ми.“ М. Бекуит

Основното предизвикателство на периода на тъмната нощ на душата е отчаянието. Затова единствения лек за нея е надеждата. Надеждата, която идва от знанието, че „най-тъмно е преди зазоряване“, че утрото все пак ще настъпи…

Камелия

Повече от Майкъл Бекуит по тази тема можете да прочетете тук.