Вървенето по пътя на духовното израстване е труден. Вероятно затова е ценен. Лесните неща не се славят с особена стойност. И, за да бъде ценността му още по-голяма, той не само е труден, но е и дълъг. Един труден дълъг път. Въпреки това го вървим. Вероятно защото той е единственият възможен път… напред. Не че нямаме избор – можем да тъпчем на едно място, може да се върнем и назад. Там обаче вече сме били.
Затова неизбежен спътник на промените, които настъпват, докато си крачим по Пътя, е умората. Изминаваме миля след миля, а краят му не се вижда. А често липсват дори и указателните табелки. Като например колко още километра остават или каква е посоката. Обувките се изтъркват, дрехите се износват, избеляват от слънцето, а пилигримът в нас върви ли върви. Тогава идва и умората.
За нея Роберто Асаджиоли говори, използвайки една друга метафора.
„За разлика от гъсеницата човек е лишен от безопасността и тишината, в която пеперудата прекарва своята метаморфоза. Той трябва, особено в наши дни, да остане на своето място и според силите си да изпълнява дълга си пред семейството и обществото, да изпълнява професионалните си задължения по начин, все едно, че нищо особено не се случва в неговия вътрешен мир. Това е много тежка задача. Тя може да се сравни с проблема, стоящ пред английските инженери, които били длъжни да реконструират сградата на лондонската гара без нито за час да прекъсват движението на влаковете.
Разбираемо е, че тази толкова сложна задача понякога предизвиква такива нервни и душевни разстройства като изтощаване, безсъница, подтиснатост, раздразнителност, които от своя страна, поради тясното взаимодействие между духа и тялото, могат да доведат до различни физически симптоми.“ Роберто Асаджиоли
Това е едно от нещата, характерни за периода на умората – въпреки огромното си желание да бъдем спокойни, ние ставаме раздразнителни и резки с хората, които обичаме. А това допълнително ни изтощава, защото към нещата, които черпят нашата енергия, се добавя и гласът на самообвинението. Затова е добре да знаем, че нашата раздразнителност е израз не на лошия ни характер, а на изчерпана психична енергия. В такива случаи е добре да имаме милост към себе си и да осъзнаем, че правим най-доброто, на което сме способни.
Камелия Хаджийска
