Пътят на духовната трансформоция е труден. Вероятно затова е ценен. Лесните неща не се славят с особена стойност. И, за да бъде ценността му още по-голяма, той не само е труден, но е и дълъг.
Един труден дълъг път.
Въпреки това го вървим. Вероятно защото той е единственият възможен път – напред.
Тогава идва и умората.
Изминаваме миля след миля, а краят не се вижда. Често липсват дори и указателни табелки. Като например колко още остава да вървим или каква е посоката на кръстопътя, в която да поемем. Обувките се изтъркват, дрехите се износват, избеляват от слънцето, а пилигримът в нас върви ли върви.
За този аспект от процесите на духовна трансформация Роберто Асаджиоли, създателят на теорията за психосинтеза, пише:
„За разлика от гъсеницата човек е лишен от безопасността и тишината, в която пеперудата прекарва своята метаморфоза. Той трябва, особено в наши дни, да остане на своето място и според силите си да изпълнява дълга си пред семейството и обществото, да изпълнява професионалните си задължения по начин, все едно, че нищо особено не се случва в неговия вътрешен мир. Това е много тежка задача. Тя може да се сравни с проблема, стоящ пред английските инженери, които били длъжни да реконструират сградата на лондонската гара без нито за час да прекъсват движението на влаковете.
Разбираемо е, че тази толкова сложна задача понякога предизвиква такива нервни и душевни разстройства като изтощаване, безсъница, подтиснатост, раздразнителност, които, от своя страна, поради тясното взаимодействие между духа и тялото, могат да доведат до различни физически симптоми.“
Роберто Асаджиоли
Реших да споделя това знание, защото знам как изглежда, когато – въпреки огромното си желание да бъда приемаща, аз реагирам с раздразнение към хората, които обичам. Преди да прочета за него, към нещата, които изчерваха моята енергия, се добавяше и гласът на самообвинението. И ставаше още по-лошо.
Ако и вие познавате това състояние, вярвам, че думите на Асаджиоли ще донесат утеха и на вас. Тази раздразнителост не е проява на лош характер, а на изчерпана психична енергия. Много важно в този момент е да имаме милост към себе си, знаейки, че правим най-доброто, на което сме способни.
Камелия
