„Въпреки че разстройствата, съпътстващи кризите на духовното развитие напомнят на някои болести, а понякога даже е трудно да се отличат от тях, в действителност техните причини и значение са съвършено различни, а в определен смисъл даже противоположни. Съответно и тяхното лечение трябва да бъде различно.“
Роберто Асаджиоли
Тази мисъл на Роберто Асаджиоли (италиански психиатър) е изключително важна за мен не само като психотерапевт, който в работата си основно среща хора със силни духовни търсения и нужди, но и като човек, който сам е преминавал и преминава през духовни кризи. И затова от собствен опит е разбрал, че когато става дума за развитието на душата, его-ориентираната психотерапия не е достатъчна.
Ако човек със събуден духовен импулс се опитва да се справи със своето страдание като се лекува като психично болен, това би довело до още повече вътрешно страдание и обърканост. Затова е изключително важно това разграничение да се знае от хората, които преминават през душевни кризи и чиито симптоми изглеждат съвсем същите като психичните болести – депресивни или маниакални състояния, различни невротични разстройства, силно вътрешно напрежение, безпокойство и страх, паник атаки, чувство за самота, апатия, обърканост, силно чувство на неудовлетвореност, достигащо до крайни форми на отчаяние и фрустрация…
Тъй като тези два типа заболявания трябва да бъдат лекувани по съвършено различен начин, Асаджиоли предлага два различни вида психотерапевтична работа – „личностен психосинтез“ и „духовен психосинтез“.
„При болестите от първия тип лекарят трябва да помогне на болния да се върне в състояние на нормален човек. За това пациентът трябва да бъде освободен от ограниченията и заповедите, от чувството на страх и зависимост, от прекомерния егоцентризъм и грешни оценки, от изкривената представа за реалността. Задачата на лекаря е да доведе човек до състояние обективно и разумно да вижда нормалния живот, напълно да осъзнава собствените си задължения и правата на другите.
Незрелите и конфликтиращи между себе си фактори трябва да бъдат развити и синхронизирани, по този начин се реализира успешният личностен психосинтез.
Що се касае до втората група болести, то задачата на вътрешната хармонизация – лечение се основава на това, че нормите са били вече асимилирани от вече формираната нормална личност, т.е. става дума за духовен психосинтез около по-висок вътрешен център. Очевидно, че методите за лечение, подходящи за болни от първата група са непригодни, а понякога и вредни за пациенти от втория тип.
Ако лекарят не разбира проблемите на последните, не знае за възможностите за духовно развитие или даже ги отрича, може да затрудни, а не да облекчи лечението. Такъв лекар е в състояние да обезцени или да осмее несигурните още духовни стремежи на пациента, да ги разглежда като празни фантазии, или в най-добрия случай, като чиста сублимация. С негова помощ пациентът може да стигне до извода, че за него ще бъде най-добре, ако втвърди личностната си защита и напълно игнорира гласа на душата. Но от това неговото състояние само ще се влоши, борбата ще се изостри, освобождението – забави…
Напротив, лекар, който сам върви по пътя на духовното развитие или поне осъзнава духовната реалност, може да окаже огромна помощ на пациента. Във времето, когато човек още се намира на стадия на неудовлетвореност, тревога, безсъзнателни стремления, когато вече е загубил интерес към всекидневния живот, но още няма представа за висшата реалност, докато търси облекчение съвсем не там, където е възможно и бие на камък, тогава, разкриването на истинската причина за неговите страдания може да му помогне да намери правилния изход в пробуждането на душата. И това ще бъде истинското лечение.“
Роберто Асаджиоли
Тъй като това разграничение между обикновените психични кризи и духовните психични кризи е изключително важно, в бъдеще ще споделя серия публикации по тази тема. Сега само поставям началото…
Камелия Хаджийска
