По-долу Памела Крибе обяснява какво представляват Двата пътя – Пътят напред и Обратният път и с това разбирането за тази разлика да отиде по-надълбокото.
На езика на тази книга „пътят напред“ е потапяне в света на дуалността в материята и играта по неговите правила, а „пътят обратно“ е свързан с освобождаване от този свят и живот по други правила.
„Характеристики на Играта на Дуалност:
1. Вашият емоционален живот е крайно нестабилен.
Нямате емоционална котва, винаги сте или „горе”, или „долу” като разположение на духа. Вие сте ядосан или прощаващ, тясно скроен или с широки възгледи, подтиснат или пълен с ентусиазъм, щастлив или тъжен. Вашите емоции постоянно варират между крайностите. А вие изглежда, че притежавате съвсем ограничен контрол върху тези колебания.
2. Интензивно сте въвлечен във външния свят.
Мнението на другите хора за вас е много важно. Вашата самооценка зависи от това как външният свят (обществото или близките ви) се отнасят към вас. Опитвате се да следвате техните стандарти за добро и лошо, като го правите с всичките си сили.
3. Имате силни критерии за това кое е добро и кое е лошо.
Да правите преценки – това ви носи чувство на сигурност. Животът изглежда добре организиран, когато човек разделя постъпките, мислите или хората на добри и лоши.
Общото при тези характеристики е, че вас всъщност ви няма в това, което правите или чувствате. Съзнанието ви пребивава във външните слоеве на вашето същество, където се ръководи от ориентирани към страха модели на мислене и поведение….
Характеристики на освобождаването от дуалността
1. Вие се вслушвате в гласа на душата, която ви говори чрез вашите усещания.
2. Действате, като се ръководите от гласа на душата и осъществявате промените, които тя желае да направите.
3. Започвате да цените времето, в което оставате сам, тъй като само в тишината можете да чуете нейния шепот.
4. Поставяте под въпрос авторитета на мисловните модели или правила на поведение, които блокират свободното изразяване на вашите вдъхновения и стремежи.“
С други думи, „пътят обратно“ е път на освобождаване от страха, натиска и очакванията на външния свят и връщане към своята истинска вътрешна същност. Той е преход от едномерния към многомерния човек. От този, който е отразял определени части от себе си, за да се адаптира към обществото, към цялостния човек, който притежава всички свои части.
Цялостният човек е истинският човек и това е основната характеристика на хората, които се завръщат към Първоизточника. Те стават все по-истински, защото „пътят обратно“ е „пътят към себе си„.
Причината да споделя този цитат по-горе, обаче, не е само за да дам по-пълна картина на „двата пътя„. Тя е, за да добавя още нещо в разбирането за тях, а именно защо те съществуват. Защото на пръв поглед цялото това „пътуване“ напред-назад на душата изглежда доста безсмислено. Откъсваме се, за да се завърнем, а междувременно пътешествието ни е изпълнено с много страдание, защото се случва в ограничено и обречено на смърт тяло.
Този път обаче има смисъл. Кратката дума за този смисъл е ТВОРЧЕСТВО. Това е съ-творчеството със силата, от която сме произлезли, и която продължава да еволюира чрез нас.
„Вие принадлежите към най-творческата, напреднала и смела част от Бога (Всичко, което Е). Вие сте изследователи на неизвестното и творци на новото. Вашите изследвания в сферата на дуалността обслужват цел, която далеч надхвърля вашите представи. Трудно е да ви бъде обяснен най-дълбокия смисъл на вашите пътувания, но можем да ви кажем, че вие създадохте нов вид съзнание, каквото преди това не е съществувало.
За първи път това съзнание беше проявено от Христос тогава, когато ходеше по Земята. Това съзнание, което аз наричам Христово, е резултат от духовната алхимия. Физическата алхимия е изкуството да превърнеш оловото в злато. Духовната алхимия е изкуството да превърнеш тъмната енергия в „трета енергия”, в духовното злато, което присъства в енергията на Христос.
Отбележете – ние не твърдим, че целта е преобразуване на тъмнината в светлина или на злото в добро. Тъмнина и светлина, зло и добро – това са естествени противоположности, които съществуват благодарение на благоволението си едно към друго. Истинската духовна алхимия довежда до „трета енергия” – нов вид съзнание, което посредством енергията на любовта и разбирането обгръща в себе си и двете полярности.
Истинската цел на вашето пътуване не е Светлината да победи Тъмнината, но да успеете да се издигнете над тези противоположности и да създадете нов вид съзнание, което може да поддържа в единство присъствието и на двете: Светлина и Тъмнина.
Ето го и истинският парадокс – изследвайки новото, вие го създавате. Вие ставате перлата на Божието творение. Бог няма друг начин да го създаде, тъй като онова, което вие се опитвате да намерите, все още не съществува и трябва да бъде сътворено от вас.“
Това, казват духовно посветените, е истинската „цел на пътуването“ – сътворяване на нов вид съзнание, което в същността си е енергията на любовта.
И така, по „пътя напред“ ние събираме опитности от едната или другата страна на дуалността. По „обратния път“ помиряваме тези противоположности вътре в себе си. Интегрираме Сянката си. И създаваме нещо ново, което преди това не е съществувало – любовта. Тя е лепилото, което слепва различните ни части в нещо цяло. Тя е енергията на безусловното „да“ на живота – приемането. Тя е и най-трудната част за онези от нас, които сменяме посоката. Защото не става със съзнателното намерение на ума, което казва „сега ще приемам„, а с една част от нас, която е извън его-волята. Върху тази част обаче нямаме контрол.
Затова по „пътя обратно“ има толкова много отчаяние. То е израз на краха на его-волята да наложи своята представа на Живота какъв да бъде той. Така чувството за безсилие се превръща в най-важната характеристика на „вземането на завоя„. Когато обаче знаем, че то е неизбежно, поне можем да разберем драмата, докато преминаваме през него.
Камелия Хаджийска
