Депресията като архетипно преживяване
В една или друга степен и форма всички ние преминаваме през депресивни настроения и периоди, които варират както по продължителност, така и по сила на симптомите. Такива като апатията и липсата на енергия, проблеми с концентрацията, съня и апетита, потиснатото и мрачно настроение, липсата на смисъл и чувство за лична ценност. Депресията е толкова широко разпространена, че някои я наричат болестта на 21-ви век. Но защо е така? И какво това означава за нас и за времето, в което живеем?
И въпреки че обичайните описания на клиничната депресия са много важни, те не дават отговор на подобни въпроси. Затова ми се прииска да споделя гледната точка на юнгианската анализа, която разглежда депресията като архетипно преживяване на обновление и прераждане. За целта ще цитирам един неин представител – Лиз Грийн, която е и един от създателите на психологическото направление в астрологията. В книгата си „Динамики на подсъзнанието“ (в съавторство с Хауърд Саспортас) тя представя депресивните преживявания като израз на първия етап от алхимичното преобразуване – т.нар. „нигредо“, който се отнася до процесите на разлагане и смърт, на мрак и дезинтеграция. Това е етапът, когато старата субстанция (старата самоличност) се разпада до основните си компоненти, и затова негови типични образи в сънищата са на загниващи тела, разядени трупове, нечистотии, изпражнения, кал, черна земя, човешки черепи/мъртвешки глави.
„Нигредо“ просто означава „почерняване“. Без него няма никаква възможност субстанцията на старата основа да бъде трансформирана, понеже първо трябва да бъде оголена, прочистена и редуцирана до същността си, а това няма как да се постигне без разлагане и смърт. Нищо ново не израства без нигредо. Тук образността на нигредо, която е метафора на депресията, в алхимичния символизъм е необходима и уместна, макар и грозна и неприятна“. Лиз Грийн
И така, духовният смисъл на депресията е, че тя поставя началото на процесите на духовна трансформация, когато падат маските и поглеждаме в очите своята Сянка. Виждаме, че вътре в нас има съвсем същите неща, за които осъждаме другите хора, болезнено осъзнаваме своята смъртност и преходността на всичко, с което сме свързани. Разбираемо е, че подобна среща с тъмната част на живота поражда депресия. Но, както казват алхимиците, без нигредо не може да се роди нищо ново.
„В алхимията депресията е поставена в контекста на определен етап от алхимичния процес, вместо да се схваща като изолиран случай… Нигредо отразява проблема да бъдеш потопен в преживяване на смъртността и по-мрачния свят на сянката… Терминът „сянка“ има широк обхват и може да прикрива доста измерения на преживяваното – слабост, малоценност, лошотия, уродливост и мрак, примитивността на човека. Кой сте вие без маската си – кое е вашето приемливо лице? Зад него е черепът. Бихме могли да кажем, че индивид, потънал в депресия, вече не е в състояние да прибягва към роля, за да крие нещото отдолу, смъртното тяло с всичките му грехове и мрак. Човек не е вечен дух, не ще живее завинаги в младост, красота и божествена милост. Той е просто човек.
Алхимиците много държат на своето нигредо; без него, казват те, не можете да направите злато, никога не ще освободите божествената есенция, заключена в първичната материя.“ Лиз Грийн
Когато разглеждаме етапът на нигредото като метафора на депресията, започваме да виждаме нейното много специално място в процесите на духовно съзряване и трансформация. Разбираме, че тя води до раждането на нещо ново и по-хубаво. И така, както от смесването на противоположните вещества в алхимичния процес възниква новата субстанция, така и ние от обединяването на противоположностите в себе си създаваме златото на новата ни самоличност.
„Така че в някои случаи и при определени преживявания на депресия може да разглеждаме това трудно състояние като началото на нещо много важно. Ако осмисляме депресията в този контекст, тя е истинският край на детството, реалната среща със същинското „аз“ на индивида и неговите граници… Депресията е като призма. Ако я обърнете от едната страна, виждате болест. Завъртите ли я от другата, виждате ключ към врата, водеща към много загадъчно и божествено място.“ Лиз Грийн
Можем да гледаме на своите депресивни преживявания като повод за самоомраза или като етап на духовно посвещение. Като болест или като ключ към едно божествено и загадъчно място. В това виждам нейното широко разпространение във времето, в което живеем – тя е израз на процесите на трансформация, през които ние колективно преминаваме като човечество. Дошло е времето да поемем отговорността за злото, любовта и прошката.
Камелия Хаджийска
