По пътя от „себеосъществяване към себенадхвърляне“ има една много специфична опасност – в хуманистичната психология на Маслоу тя се нарича „висше отклонение„.
Ето неговото описание от Хауърд Саспортас в книгата „Динамики на подсъзнанието„:
„Някои хора свързват чувства като радостта, блаженството или универсалната любов с Висшето Аз. Но възприятието за Висшето Аз не е непременно изпълнено с екстаз или интензивна емоция. Общуването с Висшето Аз по-скоро се изживява като състояние на дълбока тишина или спокойствие… Съзнавате, но няма какво да осъзнаете, освен самото съзнаване… Не мислите за любов, нито усещате радост. Вие просто сте.
Но докато се приближавате към това Аз, вие преминавате през нещо, познато като свръхсъзнателни измерения на психиката, място, излъчващо чувства като радост, универсална любов и блаженство… Колкото и цялостно или съвършено да изглежда това състояние, строго погледнато, то не е преживяване на вашето Висше Аз, а свръхсъзнателен опит. Както вече казах, Висшето Аз е преживяване на чисто съществуване и се усеща просто като спокойствие и ведрост. И напротив, преживяването на свръхсъзнателност е по-възторжено от възприятието за Аз… Така че в сравнение с Чистото Аз, свръхсъзнанието е по-живо и активно…
Някои хора в пътуването към Висшето Аз се отклоняват и започват да се идентифицират със свръхсъзнателни качества, погрешно смятайки, че те са Аз… Макар че звучи добре, хората, които твърде много са се привързали към тези качества (колкото и положителни да изглеждат подобни неща), не преживяват действително истинската неограничена и безкрайна природа на Висшето Аз. Маслоу нарича това „висше отклонение“. Виждате го сравнително често – хора, поели по духовна пътека, твърде много затъват в свръхсъзнанието и прекалено много се ангажират с много неща от психичен тип или чуват как им говорят ангели и гласове, или навсякъде им се привиждат разни неща.
Идентифицират своето Аз със съдържанието на свръхсъзнанието вместо с Висшето аз и живеят, мислейки се за въплътената Любов или за преродената Мъдрост. Но ако смятате, че сте самото въплъщение на любовта или мъдростта, вие не преживявате Висшето Аз, защото то е безсъдържателно. В подобни случаи Аз извлича идентичностат си от някакво свръхсъзнателно съдържание“.
Хауърд Саспортас, „Динамиките на подсъзнанието“
Подобно разграничение много ми е помогнало в работата ми като психотерапевт, защото в началото не знаех как да гледам на преживяванията на екстаз и всемирна любов, които са споделяли някои от хората, с които съм работила. Смятах, че те са пристигнали на „последната спирка“ и аз няма какво да им дам. С времето обаче разбрах, че не е така, тъй като тези „пикови преживявания“ в същността си са надличностни (т.нар. „трансперсонални преживявания„). Безотносително колко дълго продължават, рано или късно те свършват и на тяхно място идват противоположните по знак. А когато „махалото“ се люшне в противоположната посока, „пикът“ се превръща в „падение„, раят – в ад, а маниакалната приповдигнатост – в сиуцидна депресия.
Ролята и мястото на психотерапевтичната работа в този случай е да се подкрепи де-идентификацията с надличностните съдържания (в аналитичната психология на Юнг идентификацията се нарича „инфлация на егото„). Ако не се направи диференциация между личното и надличнотото, идва опасността, за която говори Саспортас – „висшето отклонение„. Когато е на полюса на любовта, то е относително безобидно – човек се чувства в рая и си мисли, че е въплътената Любов. Когато обаче архетипът покаже и другата си част – „тъмната нощ на душата„, ендогенната депресия – тогава идва опасността от самоубийство и полудяването.
Безотносително дали ще наречем идентификацията с надличностните преживявания „висше отклонение“ или „инфлация на егото„, важното е да се знае, че всяка идентификация с тях не само съдържа опасност, но и ни отклонява от истинската духовна цел – реализацията на висшето Аз на Земята (Маслоу), обединението на противоположностите (Юнг).
Има много капани по духовния път, но от тях всички тях, този е най-опасният.
Камелия Хаджийска
