„Висше отклонение“

„Ако вашата осъзнатост е трайно установена във висшето Аз, бихте могли да бъдете наречени просветлено или реализирано Създание. Просветените хора все още функционират, осъзнавайки собствената си индивидуалност, но заедно с нея има и също толкова силно усещане за единството им с останалата част от сътворението.

Универсалността не изключва индивидуалността.“

Хауърд Саспортас, „Динамики на подсъзнанието“

Собственото ни Аз е сложно нещо и затова всяко полезно разграничение в неговото опознаване е ценно. Като например  разликата между автентичното Аз и Висшето Аз, която прави Маслоу, описвайки прехода от себеосъществяване към себенадхвърляне. Докато при себеосъществяването ние все още имаме обособена индивидуалност, при себеосъществяването ние преминаваме отвъд нея, преживявайки разпада на своята отделеност и мистично единение с Цялото. Преживяването на мистичното вътрешно оцялостяване е крайната цел и на индивидуацията в Юнгианската анализа, тъй като успява по непротиворечив начин да обедини най-интимната ни същина и онази част, която е универсална. Карл Роджърс също пише, че „колкото по-дълбоко навлизаме в собствената си същност, толкова повече откриваме цялото човечество.“

Именно по пътя към това състояние на висша осъзнатост, в която ние сме едновременно отделни и свързани, индивидуални и универсални, се случва това, което Маслоу нарича „висше отклонение“, а Саспортас го представя така:

„Някои хора свързват чувства като радостта, блаженството или универсалната любов с Висшето Аз. Но възприятието за Висшето Аз не е непременно изпълнено с екстаз или интензивна емоция. Общуването с Висшето Аз по-скоро се изживява като състояние на дълбока тишина или спокойствие… Съзнавате, но няма какво да осъзнаете, освен самото съзнаване… Не мислите за любов, нито усещате радост. Вие просто сте.

Но докато се приближавате към това Аз, вие преминавате през нещо, познато като свръхсъзнателни измерения на психиката, място, излъчващо чувства като радост, универсална любов и блаженство… Колкото и цялостно или съвършено да изглежда това състояние, строго погледнато, то не е преживяване на вашето Висше Аз, а свръхсъзнателен опит. Както вече казах, Висшето Аз е преживяване на чисто съществуване и се усеща просто като спокойствие и ведрост. И напротив, преживяването на свръхсъзнателност е по-възторжено от възприятието за Аз… Така че в сравнение с Чистото Аз, свръхсъзнанието е по-живо и активно…

Някои хора в пътуването към Висшето Аз се отклоняват и започват да се идентифицират със свръхсъзнателни качества, погрешно смятайки, че те са Аз… Макар че звучи добре, хората, които твърде много са се привързали към тези качества (колкото и положителни да изглеждат подобни неща), не преживяват действително истинската неограничена и безкрайна природа на Висшето Аз. Маслоу нарича това „висше отклонение“. Виждате го сравнително често – хора, поели по духовна пътека, твърде много затъват в свръхсъзнанието и прекалено много се ангажират с много неща от психичен тип или чуват как им говорят ангели и гласове, или навсякъде им се привиждат разни неща.

Идентифицират своето Аз със съдържанието на свръхсъзнанието вместо с Висшето аз и живеят мислейки се за въплътената Любов или за преродената Мъдрост. Но ако смятате, че сте самото въплъщение на любовта или мъдростта, вие не преживявате Висшето Аз, защото то е безсъдържателно. В подобни случаи Аз извлича идентичностат си от някакво свръхсъзнателно съдържание“.

Хауърд Саспортас, „Динамиките на подсъзнанието“

Познавам не един или двама човека, които са дълбоко отдадени на процесите на вътрешното си израстване, и които вярват, че целта на духовното им търсене са именно подобни „пикови преживявания“ на върховна радост, екстаз и любов. Че способността да задържат трайно това преживяване е крайната дестинация на духовно търсещия човек. Това обаче не е така. Идентификацията с подобни преживявания идващи от надличностното ниво на психиката, не само че е отклонение от крайната цел, но е и опасна, защото е „инфлация на егото“ (Юнг),. Когато „махалото“ на дуалността се люшне в противоположния полюс и „пикът“  се превърне в „падение“, „отклонението“ се превръща в суицидна психоза.

Знам, че по пътя към духовността има много капани, и този – на „висшето отклонение“, е един от тях. Може би като знаем за него, по-лесно ще можем да се предпазим?

Камелия