„Докато сваляме един по един пластовете, ние се приближаваме към истинската си същност. Чистотата. Всеки отстранен слой разкрива тъга, недоволство и обида. Процесът не е лесен и повечето хора несъзнателно изпитват силна съпротива. Чрез цинизми, омраза, презрение или насмешка те отричат необходимостта от истинската вътрешна съзнателна работа и не се вглеждат в себе си. В миналото не разбирах откъде идва тази съпротива. Та кой не би искал да бъде по-чист? Кой не би искал да разкрие диаманта в себе си? Днес разбирам. Днес знам, че с приближаването към същността пътят става все по-труден. С времето уроците стават все по-трудни. Колкото по-близо сме до своята същност, толкова по-силно е изкушението да спрем и да се отклоним от пътя.
В нас бушува война между светлината и мрака. Войната в света е отражение на борбата вътре в нас. Тя произлиза от вътрешната битка. Щом направим опит да се харесаме и да се уважаваме, един вътрешен глас се появява и се опитва да подкопае решителността ни и да разклати вярата ни…
Докато търсех вътрешно спокойствие през годините, все повече осъзнавах каква жестока борба бушува в мен – между тъгата и щастието, между толерантността и раздразнението, между поощрението и завистта, между силата и липсата на увереност, между зрелостта и детето. Разпознах лошата страна в себе си. Тъмната страна. Колкото повече се доближаваме до същността си, до божествената искра във всяко човешко същество, толкова по-близо сме до основата на злото в нас. В себе си разпознах Бог и градината на Рая, но видях също и Сатаната и Ада. Това е мъчително преживяване, защото е изключително трудно да приемем съществуването на злото в себе си…
Осъзнаването е болезнено, но за да можем да изберем доброто в живота, трябва да преминем през това място.“
Шари Аринсон, автор на книгата „Раждане – когато духовното и материалното се слеят“
Съществува вярване, че с времето пътят става все по-лек. Това е вярно, но само наполовина. Добре е подобно вярване да бъде балансирано от противоположното, за да ни се спести поне невротичното страдание, произтичащо от вярвания, които не отговарят на реалността. А реалността за душевните процеси е, че с вървенето по Пътя много неща, които са ни тежали отпадат, но идват други, и често пъти техните предизвикателства са много по-тежки от предишните.
Вероятно защото отговарят на нарасналата сила да ги носим на плещите си, както и на смелостта да гледаме в тъмното.
Още по темата:
