От себеосъществяване към себенадхвърляне

„Истинското Аз е най-дълбоката част от индивидуалната ви природа – кои сте вие под всичките си фантифлюшки. Това е собствената ви личност: кои сте като отделно, индивидуално същество. Откриването на вашето Истинско Аз е процес на освобождаване от фалшивото Аз, което сте приели, докато сте израствали. За да стигнете до Истинското си Аз ще трябва да разчупите и да промените много от старите личностни модели. И… това може да бъде доста плашещо – да рискувате да се покажете като самите себе си, да вдигнете капака на защитите си. Така че, естествено, много хора се противят на Истинското Аз заради всичко, през което трябва да преминат, за да стигнат до него.

Истинското Аз (обаче) не е едно и също с Висшето Аз. Свързването с Истинското Аз не означава непременно, че усещате мистично единение с останалата част от живота. Възприемането на вашето истинско Аз не води до надхвърляне на усещането ви за отделна идентичност и сливане с по-голямото Цяло. С други думи, Истинското Аз не е финалният пробив. След като стигнете до Истинското Аз има още накъде да вървите… Откриването на Истинското Аз е онова, което Маслоу нарича себеосъществяване. Намирането на Висшето Аз е назовано от него с термина себенадхвърляне. Истинското Аз ви дава усещане кои сте сами по себе си; а Висшето Аз е възприятието, че на най-дълбокото си равнище сте същата субстанция като останалото във вселената, че сте част от нещо много по-голямо от вас.

Според Маслоу, себеосъществилите хора изпитват вътрешно усещане за освобождение и свобода, което другите хора не е задължително да преживяват. Но когато реализираните индивиди усещат тази свобода, те нерядко се питат: „Свобода за какво? Мога да бъда онзи, който съм, но за какво?“ Именно в този момент получават „повикване“ от Висшето, или Трансперсоналното Аз да използват енергията си в името на нещо по-голямо от тях самите. Усещат склонност да служат, имат чувството, че във вселената има смисъл и те трябва да изиграят някаква роля в превръщането на света в по-добро място. Вместо просто свободата да бъдат себе си, те мислят с оглед послушание и покорство спрямо нещо по-висше. Те се придвижват от себеосъществяване към себенадхвърляне.

Хауърд Саспортас, „Динамики на подсъзнанието“ 

Обичам полезните разграничения и затова сега споделям с удоволствие разграничението между „автентичното Аз“ и „висшето Аз„, между „себеосъществяването“ и „себенадхвърлянето„. Пътуването навътре продължава и след като се освободим от фалшивите маски, чужди очаквания и предписани роли – след като развием автентичното Аз.  Тогава по-отчетливо започваме да чуваме тихия вътрешен глас на копнежа към „нещо повече“ – зовът на висшето Аз.

В аналитичната психология на Юнг тези две фази се отнасят до двете части на индивидуационния процес. Първата се отнася до това да утвърдиш своята его-идентичност във външния свят, а втората – да преживееш нейната трансформация. Второто се случва, когато центърът на Аза се придвижи от емпиричната личност/егото, към архетипа, от който тя произтича (Цялостната личност, Бога в нас). В процеса на индивидуация, колкото повече ставаме самите себе си и се диференцираме от другите хора, толкова повече разбираме, че нищо човешко не ни е чуждо. Че не сме нищо повече от обикновен мъж или жена.

За същото Карл Роджърс пише, че „колкото по-дълбоко навлизаме в собствената си същност, толкова повече откриваме цялото човечество„, а в книгата на Саспортас четем:

Ако вашата осъзнатост е трайно установена във висшето Аз, бихте могли да бъдете наречени просветлено или реализирано Създание. Просветените хора все още функционират, осъзнавайки собствената си индивидуалност, но заедно с нея има и също толкова силно усещане за единството им с останалата част от сътворението. Универсалността не изключва индивидуалността.“

Сещам се и за думите на Яне Сандански, че „робът се бори за свобода, а свободният за съвършенство„, които също отразяват двете стъпки по пътя към по-дълбокия център на Аза. Парадоксалното е, че следващото стъпало след свободата е някакъв вид несвобода – желанието да служиш на нещо по-висше от личните си его-интереси. Да подчиниш его-волята си на висшата воля.

За да можем да служим по правилния начин, обаче, първо трябва да станем свободни.

Камелия