“ Ако не обичаш себе си, никога няма да можеш да обичаш някой друг. Ако не си мил към себе си, не можеш да си мил към някой друг. Твоите така наречени светци, които са толкова сурови към самите себе си, само се преструват, че са мили към другите. Това не е възможно. Психологически не […]
„Душата говори с вас в миговете на мълчание. Чувате нейния глас когато вече не знаете нищо. Често душата започва да говори много ясно едва когато се предавате и хвърляте бялата кърпа на ринга. Когато се предадете и се отчаете, тогава вие се откривате за новото. Тогава освобождавате всичките си очаквания и наистина приемате онова, което е. […]
От книгата на Халил Джубран „Безумецът“. „В най-смълчаната късна доба, когато сънят вече ме оборваше, моите седем Аз-а подеха разговор помежду си. И ето какво мълвяха. Първият Аз: – Доста години вече обитавам този безумец тук и нямам какво друго да върша, освен денем да възобновявам страданието му, а нощем – скръбта му. Нетърпима ми […]
От книгата на Халил Джубран „Безумецът“. „В родния ми град живееха една жена и нейната дъщеря – и двете лунатички. Веднъж нощем, когато светът тънеше в тишина, жената и дъщеря й – дълбоко заспали – се сблъскаха в градината, забулена от мъгла. И майката промълви: -Най-сетне, най-сетне те срещам, неприятелко! Ти съсипа младостта ми, изгради […]
От книгата на Халил Джубран „Безумецът“. „Отдавна, когато устните ми първом запърхаха за реч, се изкачих навръх свещената планина и се обърнах към Бога със следните думи: – Господи, аз съм твой роб! Твоята скрита воля за мен е закон и аз вечно ще ти се покорявам. Ала Бог не ми отговори – и изчезна […]
„Психологията на гнева е, че ти си искал нещо и някой ти е попречил да го получиш. Някой е дошъл като пречка, като блокаж. Цялата ти енергия е била насочена да получиш нещо и някой е блокирал тази енергия. Не си успял да получиш това, което си искал. Така фрустрацията става гняв… и този гняв среща човекът, […]
Притча от Халил Джубран. „Моята душа и аз отидохме при великото море, за да се окъпем в него. Стигнахме до брега и тръгнахме да дирим скришно и усамотено кътче. Както вървяхме, съзряхме човек, който седеше на сива скала – той държеше торба със сол и хвърляше стиски от нея в морето. – Това е песимистът […]
От книгата на Халил Джубран „Безумецът“ „Питате как съм станал безумец. Ето как: един ден, далеч преди рождението на многото богове, се пробудих от дълбок сън и открих, че са ми ограбили всичките маски – седемте маски, които бях носил в продължение на седем живота. Тогава без маска хукнах през уличното гъмжило на града и […]
От книгата на Халил Джубран „Безумецът“. „Добрият Бог и Злият Бог се срещнаха навръх една планина. Добрият Бог каза: – Здравей, братко. А Злият Бог не отговори. Тогава Добрият Бог рече: – Днес си в лошо настроение. – Да – отрони Злият Бог, – понеже често ме бъркат с теб, зоват ме с твоето име и […]
„Съчетани сте родени и съчетани ще бъдете навеки. Съчетани ще бъдете и когато белите крила на смъртта разпилеят дните ви . Да, съчетани ще бъдете дори в безмълвната Божия памет. Ала прегръдката ви нека охлабее – да можете да дишате. И нека ветрите небесни волно духат между двама ви. Бъдете влюбени, но не с любов […]
„Вашата радост е вашата скръб, само че без маска. Същият извор, от който блика смехът ви, често е пълен с вашите сълзи. И как ли би могло да бъде инак? Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя. Писаната паница, от която пиете виното си, не е ли била […]
От книгата на Халил Джубран „Безумецът“ „Поражение, мое поражение, мое отчуждение и уединение, ти си ми по-свидно от хиляди победи, по-сладостно за сърцето ми от цялата слава на света. Поражение, мое поражение, мое предизвикателство и себепознание, чрез тебе знам, че още съм млад и бързоног, че не ме блазнят увяхнали лаври. Чрез тебе открих самотата […]
