„Всичко по-малко от печеля/печелиш във взаимозависимата действителност е компромис, който дава отражение на дългосрочните взаимоотношения. И цената на този компромис не бива да се забравя. Печеля-печелиш или няма сделка дава голяма емоционална свобода и в семейните взаимоотношения. Ако няма консенсус за нещо, по-добре е всеки да прави каквото му харесва… По отношение на бизнеса този […]
Това е петият от навиците за високо ефективните хора от едноименната книга на Стивън Кови. Според него този навик е „толкова основен за човешкото общуване, че неприлагането му прилича на случая, при който отиваме на очен лекар, за да ни помогне със зрението, а той вместо да ни прегледа и да ни постави диагноза ни предлага много състрадателно собствените си очила като горещо ни ги препоръчва, защото се е убедил от личен опит колко много му помагат да вижда по-добре.
Животът като танц е една прекрасна метафора, която спонтанно поражда идеи за това как да го живеем. Точно това е направила Leyla Imm, чийто текст в превод на Петя Стоянова (благодаря ти Петя!), сега „предавам нататък“. Има неща, които знаем много добре, но въпреки това е добре да ни се припомнят. И, ако са казани […]
Ето още нещо от Памела Крибе за това как да прекъсваме негативните връзки на зависимост от нашите родители: „За да бъдете наистина свободен и да си върнете майсторството като независимо духовно същество, трябва да се освободите от рожденото си семейство. Трябва да ги оставите да тръгнат по своя път, не само като тяхно дете, но […]
Това е продължение на темата от предишната публикация за „Мечът на различаването“ и прилагането му за лекуване на връзката ни с родното ни семейство. Отново ще използвам цитат от книгата на Памела Крибе „Ченълингите на Йешуа“: „Когато поемете по пътеката на духовното израстване, в даден момент този въпрос (за връзката с родителите и с родното […]
„…преждевременното помиряване и прошка пречи на конструктивния диалог, когато покрива или отлага конфликт и остава последиците от него на останалите членове на семейството. Това е особено деструктивно, когато този, спрямо когото е било съгрешено, се опитва да освободи съгрешилия от неговата или нейната вина, сякаш жертвите имат тази сила. Когато е необходимо помирение, човекът, срещу […]
Ето още нещо от теорията на семейните (системните) констелации и техния създател – Берт Хелингер. Тъй като нагласата ми е да споделям в сайта неща, които не са толкова популярни за интересуващите се в областта на психотерапията и духовността, сега с удоволствие представям тази гледна точка, тъй като тя е малко по-различна от останалите. Вие […]
„Колкото по-дълбоко става взаимоотношението и по-дълго съществува, толкова повече смърт навлиза и става част от него. Ние може да навлезем в партньорството с надеждата да ни изпълни и сложи край на нашата нужда или самота. Реалността обаче е, че това неизбежно води до смъртта. Дори, когато любовта разцъфтява в партньорството, незавършеността на душата остава и […]
Според Берт Хелингер, създателят на семейните констелации, ревността е чувство, чиито корени може да лежат дълбоко в семейната история и да нямат нищо общо с личността на преживяващия. И, ако има нещо общо, то е, че тази личност е родена в точно тази семейна система и е наследила точно този вид семейни травми. От системна […]
„Истинската любов приема и желае другия такъв, какъвто е. Това докосва нещо много дълбоко и позволява на любовта да се развие. Когато жената се отнася към своя съпруг като към дете, опитвайки се да го промени или държейки се сякаш това е най-доброто за него, той често си взема любовница. Неговата любовница е неговият истински […]
„Когато срещу някой се съгреши, той страда безпомощно. Колкото по-голяма е безпомощността на жертвата, толкова по-сурово ние съдим съгрешилия. Но нараненият партньор рядко е напълно безпомощен след като вредата е била причинена. Той обикновено има възможността да действа – или да прекрати взаимоотношението, или да изисква изкупление от партньора си, и, когато прави това, да […]
Според Берт Хелингер, създателят на семейните констелации: „Във всички наши различни взаимоотношения, нашите основни нужди си взаимодействат по комплексен начин: 1. Нуждата да принадлежим, което означава от свързаност. 2. Нуждата да поддържаме баланса между даването и вземането, което е от равновесие. 3. Нуждата от сигурност на социално споразумение и предсказуемост, което е от ред. Тези […]
