Ето още нещо от теорията на семейните (системните) констелации и техния създател – Берт Хелингер. Тъй като нагласата ми е да споделям в сайта неща, които не са толкова популярни за интересуващите се в областта на психотерапията и духовността, сега с удоволствие представям тази гледна точка, тъй като тя е малко по-различна от останалите. Вие можете да се съгласите с нея, може и да я отхвърлите, но със сигурност си заслужава човек да се замисли върху нея.
Както вече споделих в статията за Личната съвест, една от трите основни нужди, които поддържат в здравословно състояние човешките взаимоотношения, е балансът между даване и вземане. Това нещо, което изглежда толкова просто на пръв поглед, обаче, може да се окаже много сложно, защото даването и вземането заемат много форми и не винаги можем да видим доколко обменът между партньорите е балансиран. Тъй като най-разпространените форми на трудности на взаимоотношения между хората са взаимоотношенията в партньорството, по-долу в цитата става дума за баланса между даването и вземането именно по отношение на точно тази форма на съвместно съжителство – интимното партньорство или брака.
Според Хелингер едно от основните неща по отношение на този баланс е той да обхваща не само хубавото, но и лошото, което се случва между партньорите. С други думи – ако получим нещо хубаво, да върнем реципрочно, а ако получим нещо лошо, също да върнем реципрочно! Това, както се вижда, е доста различно от по-популярната нагласа да не отвръщаме на злото със зло. В християнството дори се казва, че ако ни ударят по едната буза, да обърнем и другата. Тук обаче твърдението е точно обратното, но със съществени уточнения, а именно:
- когато получим нещо добро, да отвърнем с добро, като дадем обратно малко повече – така увеличаваме възможността за задълбочаване на богатството на обмена на споделени позитивни неща в двойката;
- а когато получим нещо лошо, да върнем с нещо лошо, но по-малко, отколкото сме получили – това дава възможност на двойката да възстанови баланса и да продължи напред; ако прегрешилият не получи възможност за изкупление или наказание, това пречи на тази двойка да има бъдеще.
Тъй като второто твърдение изглежда по-спорно ще дам пример, за да стане по-ясно за какво става дума. Примерът е от същата тази книга, която цитирам досега – „Скритата симетрия на любовта“. В него се разказва за мъж и жена, които се развеждат, защото жената се влюбва в друг мъж. Впоследствие тя осъзнава, че всъщност повече обича мъжа си и иска да се върне при него, още повече, че през това време той все още е останал сам. Той вместо да отговори на въпроса й дали това може да се случи, отива при семеен консултант. Запитан какво точно очаква от тази консултация, той отговаря: „Аха-преживяване“ (т.е да получи инсайт във връзка с взаимоотношенията с жена си).
За да съкратя по-дългата история в книгата, ще прескоча малко от процеса на самото консултиране и ще стигна до момента, когато въпреки готовността на жената да даде най-доброто от себе си, за да се върне, чувствата на мъжа остават непроменени – т.е. хладни и резервирани. Нещо се случва едва когато терапевтът казва: “ Вероятно ти си бил дълбоко наранен от това, което е станало, когато твоята жена те е напуснала предишния път“. Тогава се появяват сълзи в очите на мъжа и терапевтът продължава: „Човек като теб, на когото нещо болезнено се е случило, често се чувства по-високо и това му дава правото да отхвърли другия… Срещу такава невинност, виновен човек няма никакъв шанс!“ В този момент широка усмивка се разлива на лицето на мъжа и за първи път той поглежда към бившата си жена. Терапевтът не пропуска да коментира, че това е неговото „аха-преживяване“, за което той е дошъл.
От горната история се надявам да е станало ясно, че основната причина да се включи в баланса между даване и вземане и лошото, което получаваме, е именно чувството за невинност у човека, който се чувства жертва. Тази невинност му носи чувството за морално превъзходство, а това пречи на равенството в двойката в бъдещите им отношения. Това е причината Хелингер да настоява да се даде възможност на прегрешилия да преживее своето изкупление и наказание, а невинният да напусне привилегированата позиция на невинността.
По темата за баланса между даване и вземане, представен в тази книга, може да се добави и това, че партньорите трябва да са готови да преминават през периоди на дисбаланс, за да дадат шанс на връзката да се развива, да е жива. Това е така, защото обикновеният баланс, прекаленото придържане към статуквото, се оказва вредно за позитивната динамика във взаимоотношението. И тук ще спра с примерите от тази прекрасна книга, защото целта ми е скромна – да дам възможност да се знае за още една гледна точка – тази на системните констелации – за това, което помага на взаимоотношенията да бъдат успешни. То се нарича баланс между даване и получаване – както в хубавото, така и в лошото, но в различни пропорции.
Камелия
