Ето още нещо от Памела Крибе за това как да прекъсваме негативните връзки на зависимост от нашите родители:
„За да бъдете наистина свободен и да си върнете майсторството като независимо духовно същество, трябва да се освободите от рожденото си семейство.
Трябва да ги оставите да тръгнат по своя път, не само като тяхно дете, но и като техен родител.
Нека да обясня тази двойна връзка. Детето във вас трябва да се освободи от надеждата, че вашите родители ще ви предложат безусловна любов и сигурност. За това то трябва да се обърне към вас и вие трябва да му помогнете да се освободи от гневната, тъжна разочарована част от детето, която се чувства предадена от родителите си. Това е детската част.
Вие също така трябва да се освободите от онази част във вас, която иска да бъдете родител на родителите си. Типично е за душите на Служителите на Светлината, когато пораснат до определен момент, да искат да влязат в ролята на родители по отношение на своите собствени. Тъй като имат вродена нужда да учат и лекуват и са духовно осъзнати, често те ясно съзират страховете и илюзиите на своите родители и искат да ги излекуват. Това може да доведе до редица противопоставяния с родителите ви, защото вашето желание за помощ често е преплетено с подсъзнателната нужда да бъдете приети като тези, които наистина сте.
С други думи, във вас говори раненото дете, когато се опитвате да спасите родителите си и това е сигурна рецепта за провал, когато се опитвате да помогнете на другите чрез ранената част във вас. Накрая ще бъдете още по-наранени, а родителите ви вероятно още по-объркани и разстроени.“
Памела Крибе, „Ченълингите на Йешуа“
Много ми харесва как пише Памела Крибе, нейният език е дълбоко психологичен и мъдър. Това е точно така – връзката дете-родител не е само взаимодействието между хора с определени социални/биологични роли в семейството. Това е и отношение между различни вътрешни части – между нашето вътрешно дете и нашият вътрешен родител. Когато успеем да видим тези роли като символи на вътрешни психични части, съзряваме. И поглеждаме към единственото място, където промените са възможни – нашето вътрешно пространство.
„Да се освободите от родителите си, означава да се освободите от всяко желание да ги промените.
Трябва да разберете, че не е ваша задача да ги водите където и да е. Мисията ви е да се справите със собствения си път – това е всичко. Когато наистина се разделите с родителите си и оставите двойната връзка да си отиде, ще откриете, че между вас и тях се отваря ново пространство, много по-свободно и всеобхватно. Ако те все още са живи, връзката с тях ще стане по-малко напрегната, тъй като енергиите на порицанието и вината вече са напуснали сцената.
От друга страна може да откриете, че нямате желание да ги навестявате толкова често. Може просто да има липса на споделени интереси. Във всеки случай ще се почувствате много по-свободни в тази си връзка, определяйки собствен курс в живота, без нуждата от одобрение от тяхна страна или склонността да се гневите и разстройвате, ако те не са съгласни с вас.“
Памела Крибе
И така, за да се освободим от двойната връзка родител-дете, знанието помага. Първото, което трябва да направим, е да превърнем външните роли на детето и родителя във вътрешни фигури. Правим това като се „разделим“ на две части:
- Едната част ще наречем нашето вътрешно дете – това ще бъдат нашите чувства, емоции и желания.
- Другата част ще наречем нашия вътрешен родител – това ще бъде нашият ум, който забелязва нашите емоции (вижда вътрешното ни дете), намира начин да се погрижи за стоящите зад тях нужди и най-вече никога, ама никога, не ни осъжда.
След като сме превърнали външните роли във вътрешни части, започваме да променяме начина, по който те си взаимодействат. Това е добрата новина – какво ще каже и как ще реагира родителят вътре в нас вече е само в наш контрол. Той е, който трябва да се промени, защото вътрешното ни дете е такова, каквото е. Емоциите, дори и най-злобните, са невинни като деца. Умът ни е този, който можем да развиваме, за да започне да разбира и да не осъжда вътрешното ни дете. Докато не стане перфектният родител, който винаги сме мечтали да имаме!
Психологията нарича това развитие на емоционалната интелигентност. За разлика от когнитивната интелигентност тя се развива цял живот.
