Ето още малко от книгата на Памела Крибе за това как да се прекъснат негативните връзки на зависимост от своите родители:
„За да бъдете наистина свободен и да си върнете майсторството като независимо духовно същество, трябва да се освободите от рожденото си семейство. Трябва да ги оставите да тръгнат по своя път, не само като тяхно дете, но и като техен родител.
Нека да обясня тази двойна връзка. Детето във вас трябва да се освободи от надеждата, че вашите родители ще ви предложат безусловна любов и сигурност. За това то трябва да се обърне към вас и вие трябва да му помогнете да се освободи от гневната, тъжна разочарована част от детето, която се чувства предадена от родителите си. Това е детската част.
Вие също така трябва да се освободите от онази част във вас, която иска да бъдете родител на родителите си. Типично е за душите на Служителите на Светлината, когато пораснат до определен момент, да искат да влязат в ролята на родители по отношение на своите собствени. Тъй като имат вродена нужда да учат и лекуват и са духовно осъзнати, често те ясно съзират страховете и илюзиите на своите родители и искат да ги излекуват. Това може да доведе до редица противопоставяния с родителите ви, защото вашето желание за помощ често е преплетено с подсъзнателната нужда да бъдете приети като тези, които наистина сте.
С други думи, във вас говори раненото дете, когато се опитвате да спасите родителите си и това е сигурна рецепта за провал, когато се опитвате да помогнете на другите чрез ранената част във вас. Накрая ще бъдете още по-наранени, а родителите ви вероятно още по-объркани и разстроени.“
„Ченълингите на Йешуа“ чрез Памела Крибе
Както се вижда от цитата по-горе, въпреки че това е езотерична книга, нейният език е изцяло психологически. В нея се говори за връзката дете-родител, но не само като взаимодействие между външни физически роли, а и като отношението между психически части вътре в нас – вътрешното дете, вътрешния родител. Когато успеем да видим ролите „дете“/“родител“ като нещо, което не е вън, а вътре в нас, ние съзряваме, не само защото започваме да виждаме нещата в техните по-скрити, вътрешни измерения, но и защото насочваме погледа си към правилното място, където промените са възможни, а зоната на отговорност – само наша.
„Правилното“ място за промяна е мястото вътре в нас и това е много важно да се разбере, защото от неговото неразбиране произтича основната част от объркването и конфликтите между нас, хората. „Пътят към ада е постлан с добри намерения„, както се казва в една поговорка, и въпреки това пропускаме да се сетим за нея, когато става въпрос за нашите родители и нуждата ни наистина да ги пуснем, за да поемем по своя път.
„Да се освободите от родителите си, означава да се освободите от всяко желание да ги промените.
Трябва да разберете, че не е ваша задача да ги водите където и да е. Мисията ви е да се справите със собствения си път – това е всичко. Когато наистина се разделите с родителите си и оставите двойната връзка да си отиде, ще откриете, че между вас и тях се отваря ново пространство, много по-свободно и всеобхватно. Ако те все още са живи, връзката с тях ще стане по-малко напрегната, тъй като енергиите на порицанието и вината вече са напуснали сцената. От друга страна може да откриете, че нямате желание да ги навестявате толкова често. Може просто да има липса на споделени интереси. Във всеки случай ще се почувствате много по-свободни в тази си връзка, определяйки собствен курс в живота, без нуждата от одобрение от тяхна страна или склонността да се гневите и разстройвате, ако те не са съгласни с вас.“ Памела Крибе
За да осъществим тази мисия обаче, а именно да се справим със собствения си път, не е лесна задача. За целта ще трябва да се погрижим за вътрешното си дете и да станем за него този родител, който винаги сме искали да имаме, но не сме имали. Това означава да си дадем тази безусловна любов, която толкова много ни е липсвала, и да започнем да се обичаме и по други начини освен тези, с които сме свикнали – одобрението и вниманието на другите, успехите, признанието… Както обикновено, това е лесно да се каже и трудно да се направи. То е просто като идея, но сложно на практика. Въпреки това е възможно. И наградата, която ни носи е свободата – свободата да бъдем себе си.
