„…преждевременното помиряване и прошка пречи на конструктивния диалог, когато покрива или отлага конфликт и остава последиците от него на останалите членове на семейството.
Това е особено деструктивно, когато този, спрямо когото е било съгрешено, се опитва да освободи съгрешилия от неговата или нейната вина, сякаш жертвите имат тази сила. Когато е необходимо помирение, човекът, срещу когото е съгрешено, не само има право да изисква изкупление, но и задължението да го изисква. И, обратно, човекът, който е съгрешил, не само има задължението да носи последствията от своите действия, но също така и правото да го направи.“
Берт Хелингер
Това е поредният цитат от книгата на Берт Хелингер „Скритата симетрия на любовта„, в която той споделя своя опит за нещата, които помагат на семейните системи и човешките взаимоотношения да процъфтяват. И, както обикновено за този феноменологичен метод, който се основа най-вече върху неговите наблюдения от живота, той е подкрепен с пример.
Примерът в дадения случай е с мъж и жена, които се влюбват един в друг, но тъй като вече са семейни, се налага първо да се разведат с предишните си партньори. Жената няма дете от своя първи брак, но мъжът има. След като той напуска жена си и детето си, за да се ожени за втората си жена, първата му жена и детето му започват да се отнасят към него с много гняв и негодувание. Той и втората му съпруга мечтаят да има помирение и отношенията между него, първата му съпруга и детето му от техния брак да се оправят, но това не се случва. Когато споделят за това с приятел, той просто ги помолва да си представят, ако тяхното желание се изпълни и неговата първа съпруга му прости. В този момент те осъзнават, че това, което искат от нея, е твърде много и ограбва нейното достойнство и нужди. Или, както пише Хелингер, след това прозрение те решават „да признаят на неговата първа жена и детето му, че са изисквали твърде голяма жертва за своето собствено щастие и затова те ще посрещнат всички изисквания на двамата наранени. Тогава те успели да застанат по-спокойно зад своето решение.“ След което той добавя:
„Ние служим на любовта добре, когато изискванията на жертвата за компенсация са подходящи“.
Темата за прошката е една от много трудните теми в живота ни, вероятно най-трудната, затова вярвам, че споделеното от Берт Хелингер може да се окаже полезно. Подобно на идеята му как да възстановим баланса между даване и вземане, то е малко по-различно от това, което обикновено сме свикнали да мислим в това отношение, и като такова, дава нова гледна точки и решение.
Камелия
