„Когато срещу някой се съгреши, той страда безпомощно. Колкото по-голяма е безпомощността на жертвата, толкова по-сурово ние съдим съгрешилия. Но нараненият партньор рядко е напълно безпомощен след като вредата е била причинена. Той обикновено има възможността да действа – или да прекрати взаимоотношението, или да изисква изкупление от партньора си, и, когато прави това, да сложи край на вината и положи възможността за ново начало.
Когато жертвите не се възползват от възможността да действат, тогава другите действат заради тях – с тази разлика, че раната и несправедливостта, която идва от тези, които действат от тяхно име, често са по-лоши, отколкото ако самите жертви биха действали. В човешките системи на взаимоотношения, потиснатите чувства на ненавист изникват по-късно при тези, които най-малко способни да се защитят; най-често това са децата и внуците, които преживяват по-раншен гняв като техен собствен.“
Берт Хелингер
Продължавам с цитати и примери от книгата на Б. Хелингер „Скритата симетрия на любовта“, защото дава възможност за един по-различен поглед при разбиране на невидимата динамика в семейните системи. В този случай Хелингер дава пример с една жена, която участва в семинар заедно с мъжа си, но се държи с него изключително грубо и пренебрежително – пълна противоположност на начина, по който се държи спрямо останалите участници в семинара. Също така тя много демонстративно пред всички обявява, че е прекарала предишната нощ с любовника си.
Останалите участници не могат да си обяснят това, докато не се работи с темата на тази жена и не става ясно, че когато е била малка, тя, заедно със своята майка и останалите си братя и сестри са били изпращани през лятото в провинцията. През това време бащата оставал в града, където живеел със своята любовница. Той и любовницата му понякога дори ги навестявали в провинцията, а майката се държала с тях мило и внимателно, сякаш всичко било наред. Вътрешно тя била бясна и, въпреки че не го показвала, нейните деца го усещали.
„Ние може да бъдем изкушени да наречем поведението на майката подходящо за похвала, но това е било фалшива невинност и нейният ефект е бил разрушителен.
Дъщерята реагира на несправедливостта, която е била причинена на нейната майка като наказва своя съпруг за това, което нейният баща е направил, но също така демонстрира своята любов към баща си като се държи по съвсем същия начин, по който той се е държал – отнасяйки се към съпруга си по начина, по който нейният баща се е отнасял към майка й. По-доброто решение би било, ако майката на тази жена е конфронтирала съпруга си със своя гняв. Тогава те е трябвало да вземат решение – биха могли да постигнат някакво взаимно споразумение или да направят една чиста раздяла.
Винаги когато невинният продължава да страда, въпреки че подходящо действие е възможно, скоро ще последват още невинни жертви и виновници. Илюзия е, че ние избягваме да участваме в злото като се придържаме към невинността, вместо да направим това, което трябва да направим, за да конфронтираме прегрешилите, дори ако се наложи ние самите да извършим нещо погрешно също…
Любовта изисква смелостта също да станем виновни в съответната степен„.
Берт Хелингер
Скритата динамика на семейните системи е много различна от това, което ние обикновено виждаме или си мислим. За да можем да се свържем с нея, е необходимо не само да имаме такъв великолепен инструмент като полето на знанието, което като лакмус показва скритото и го изважда на повърхността. Необходимо е да имаме и обективността и безпристрастността на Берт Хелингер, с която успява да види Цялото:
„Когато работиш систематично, дори когато се опитваш да намериш разрешение за клиента, ти трябва да обслужваш и да предпазваш целостта на системата. Следователно ти трябва да се свържеш с тези, които са изключени. Докато не си способен да дадеш на съгрешилите място в своето сърце, ти не можеш да работиш с цялата система…
Поради това аз постоянно се съюзявам с изключените и съгрешилите.“
Берт Хелингер
Въпреки че това споделяне на Б. Хелингер е насочено най-вече към практикуващите психотерапия, аз го намирам за много ценно и смятам, че е добре да се знае от повече хора – включително и непрофесионалисти. Защото това не просто е гледната точка на професионално занимаващия се със семейните системи, това е гледната точка на човека, който е способен да мисли по-сложно, и да допуска, че това, което е скрито под повърхността, може да е точно обратното на това, което той вижда с очите си.
„Ако наистина „виждаш“, тогава можеш да видиш, че тези, които претендират, че са невинни, не са направили много добрини. Има правило в системната психотерапия: истината обикновено е обратното на това, което хората ти казват… В констелация, в която бащата е представен като лошия, ти можеш автоматично да потърсиш деструктивността и объркаността на майката. Когато майката е представена като лошата – погледни бащата.“
Берт Хелингер
Приключвам с тези доста дълги цитати от тази необикновена книга с надеждата, че идеите за скритата динамика в човешките системи ще помогнат на повече хора да гледат по-сложно и непредубедено на това, което очите им виждат.
Камелия
