Моето участие във Форум „25 години по Пътя на сърцето“
По-лесно ми е да разказвам в жива реч какво съм разбрала за обединението на противоположностите вътре в нас, отколкото да пиша за него. На 4 октомври, между 10 и 13 часа, ще имам възможност да направя това във форума „25 години по Пътя на сърцето“. Благодаря на Емилия Илиева за поканата да споделя своя опит в това пространство!
Това, което ще споделям, е какво съм научила през дългите години, които съм прекарала в тъмнината на собствените си процеси на трансформация, приложено специфично към човешката комуникация и общуването от сърцето. Моята тема се казва „В сянката на емпатията – темата за дуалността и неизказаното в комуникацията“.
Това е ОГРОМНА тема. Искрено се надявам да успея да представя есенцията ѝ в рамките на тези три часа, така че моето сърце да срещне и други сърца, които туптят в същия ритъм. В анонса на събитието може да се запознаете с основното, което ще споделям в този уъркшоп, а тук ми се иска да добавя още нещо за хората, които ще участват в него. За целта ще използвам четири цитата от Юнг, които за мен са били крайъгълни камъни в собствените ми процеси.
Емпатите и емпатията
„Запълването на съзнанието с идеални представи е характерна черта на западната теософия, но не и конфронтацията със сянката и света на тъмнината. Човек не става просветлен, като си представя фигури от светлина, а като прави тъмнината съзнавана. Втората процедура обаче е неприятна и затова не е популярна.“ – Карл Г. Юнг
Това е първото: няма да говоря за популярни неща, нито за красиви. Да бъдеш емпатичен е идеал и като такъв той има и своята сенчеста страна – липсата на емпатия към собственото ни най-вътрешно същество, която се проявява благодарение на гледането навън, а не навътре. Тогава идва самоизмамата, благодарение на която проявяваме емпатия към насилниците, докато в същото време насилваме вътрешното си дете да целува краставата жаба.
Затова е добре да се знае, че има огромна разлика между т.нар. „емпати“ — тези високочувствителни същества, които усещат като свои емоциите, енергията и физическите състояния на хората около себе си — и „емпатия“. Неосъзнатата висока чувствителност не е емпатия, а точно обратното. Причината за това е проста – емпатията предполага не само способност да усещаме другия, но и да го разграничаваме от себе си.
За да можем да разграничаваме себе си от другия обаче са необходими здрави его-граници.
При много от хората с висока чувствителност, с които съм работила, липсата на здрави его-граници се проявява като пропускливи граници между собственото и чуждото преживяване. Това обаче е израз на емоционално заразяване, а не на емпатия. Нещо повече, ако задълбая по-надълбоко, зад техния страх да бъдат егоисти (виж „страхът от обичта към себе си„) се открива съпротива към ограниченията в света на материята.
Накратко, тези мили чувствителни същества, които се заразяват от чуждите емоции и не искат да са лоши, се оказват манипулативни егоисти, които не приемат „Не“ за отговор.
Когато емпатът срещне психопат
„Когато едно вътрешно положение не се осъзнае, то се случва навън като съдба, т.е. ако индивидът остане недиференциран и не осъзнае противоречието в себе си, светът трябва да изобрази конфликта, като се раздели на две половини.“ – Карл Г. Юнг
Това е второто: В моя опит животът прави така, че емпатът да срещне психопата. Как? Като болката от тази среща активира неговата собствена тъмнина. Благодарение на „тъмните емоции“ – омразата, злобата, отмъстителността, завистта, яростта… – преживяваме силите на отблъскване, а не на привличане, и именно от енергията на това отблъскване изработваме тухлите на стената, която ни отделя от външния свят.
Когато се научим да приемаме „Не“-то на Другия, се научаваме и ние да казваме „Не“.
Това е формулата: ако емпатът избяга от своята тъмна страна, тя се превръща в сянка. Неинтегрираната сянка продължава да привлича към нас хора, които да злоупотребяват с нашата доброта. За да поддържаме чувството си за морално превъзходство, заемаме позицията на невинната жертва, а именно „манталитетът на жертвата“ подкрепя болното поведение и ни държи в порочния цикъл на злоупотреба с нас.
Поглед към собственото Сърце
„Но погледът ви ще се проясни едва когато можете да погледнете в собственото си сърце. Отвън всичко изглежда несъгласувано; единствено отвътре то се събира в единство. Който гледа навън, сънува; който гледа навътре, се пробужда.“ – Карл Г. Юнг
Това е третото: Свързваме Сърце с доброта, но в моя опит Сърце е център, който обединява противоположностите на нивото на чувството (на нивото на ума този обединителен център се нарича Мъдрост). Като представител на високочувствителните хора ще споделям на този форум това, което ми се е прояснило от моите НАД 25 години гледане навътре към Сърцето.
И това, което съм видяла, е както съпротивата да открия вътре в себе си нещата, за които осъждам другия човек, така и алхимията, която се случва, когато успея да дам разбиране и нежност на своите най-уязвими, отхвърлени и малоценни вътрешни части – същите, които в най-голяма степен се нуждаят от емпатия. Когато успея да направя това, високата емоционална чувствителност се превръща не просто във висока емоционална интелигентност. Превръща се в истинска духовна интелигентност, защото помага за обединението на двете части на Цялото чрез мен.
Когато правилните средства работят по неправилен начин
„Един древен адепт е казал: „Ако неправилният човек използва правилните средства, правилните средства работят по неправилен начин.“ Тази китайска поговорка, за съжаление твърде вярна, рязко контрастира с нашата съвременна вяра в „правилния“ метод — независимо от човека, който го прилага. В действителност всичко зависи от човека и малко или много — от метода.“ — Карл Г. Юнг
И това е четвъртото: Живеем във време, което поставя силен акцент върху техниката, но слабо осветява ролята на този, който я прилага. Вероятно защото техниката се овладява по-лесно, отколкото „овладяването“ на това, с което се борим – сянката.
Аз съм огромен фен на модела на ненасилствената комуникация на Маршал Розенберг и горещо го препоръчвам вече толкова много години! Неговата книга „Общуване без агресия“ много ми помогна да разбера кой е начинът да изразявам и най-трудните си емоции, без след това да изпитвам горчивото чувство за вина, че съм била лоша и съм наранила другия със своята истина.
Това, което сега ми се иска да добавя, е знанието, че правилната техника трябва да бъде прилагана от „правилния“ човек. В контекста на разискваната тема това означава човек, който може да прилага емпатия ЕДНОВРЕМЕННО в двете посоки – навън и навътре. Първоначално тази едновременност се преживява като агония, като смърт, но ако човек издържи на напрежението от вътрешния конфликт, се ражда нещо трето.
Ражда се вътрешен център. Границите между нас и Другите се превръщат в Точката, която обединява противоположностите вътре в нас. И когато общуването произтича от тази „точка“, комуникацията с външния свят има съвсем различно качество.
Заповядайте!
- Форум „25 години по пътя на сърцето“
4 октомври 2026 г. | 10:00–13:00 ч.
„В сянката на емпатията – темата за дуалността и неизказаното в комуникацията“
Камелия
източници на цитатите:
- К. Г. Юнг, Alchemical Studies, §335.
- К. Г. Юнг, Aion, §126.
- К. Г. Юнг, Letters, Vol. 1, p. 33.
- К. Г. Юнг, Alchemical Studies, §4.
